Дърворезбата - този странен диалог между човека и дървото

Твърди, че всичко това дължи на Йога. Неговият начин на живот. И че ако си постоянен, това ти се връща. Понякога дори неочаквано. Повече от 20 години той говори с дървото. По свой начин. От този тих и недоловим за останалия свят диалог се раждат творбите му - причудливи дървени статуи, маски, с вплетени в тях различни мотиви, често от друг свят и друго време. Не им дава имена. Защото

всяка една от дърпопластиките

населили неговия дом и този на фирмата, под чийто покрив работи, носи свой свят. За непредубедения изглежда, меко казано, чудно. За Борислав Баев е просто част, голямата част от неговия живот. Останалото са котката Чандра, съпругата и 15 годишният син. 40 годишният Близнак твърди са себе си, че не може да стои мирен и че прави поне по три неща наведнъж. Типично за бързореките и многолики представители на зодията му. Щастлива случайност го среща със строителния предприемач инж. Константин Карагитлиев. Той осигурява материал, машини, място за работа, съвсем скоро и специално ателие, условия и най- важното - средства за прехрана. Така вече близо пет години.

Равносметката от това съдружие

са стотиците дървени красоти, които вае изпод ръцете си Борислав. От скромност и защото “ все още не бил готов”, малцина са щастливците, видели неговия “дървен” свят. Амбицията на инженер Карагитлиев е през тази година Борислав да подреди най- доброто от творчеството си на юбилейна изложба. А такова има, дума няма. Лично директорът на Старозагорската художествена галерия, изкуствоведът Марин Добрев високо е оценил майсторлъка на самобитния творец. За Борислав дърворезбата е любов, а компютрите – страст. Там някъде между двата свята, намират хармония многото човеци в него самия. Като всеки типичен Близнак

мечтае - да сътвори на открито

в Казанлък Музей на дървопластиката. Мегдан има за тази негова идея - просто ще превърне всяко сухо дърво в града, в творение на изкуството, разказва Борислав. Стига местната власт да дари с разбиране тази му мечта. И да я сподели с него. Иначе зад гърба си има опит- в парк “Розариум”. Борислав е изваял дървени статуи от сухите дървета, изсечени там миналата година. Направил го, вдъхновен от своя работодател, който на шега определя като “ по-голямата муза”. Сега се радва, виждайки радостта в очите на хората от прероденото дърво. Затова е убеден, че идеята му не е обречена. Още повече, че в днешния нащърбен свят, има място за хубавото- дори от дърво. Трябват само очи, желание и малко повече смелост.
Деляна Бобева