Библиотека “Искра” притежава близо 800 тома и 460 заглавия от епохата на Възраждането

Ако ръкописните книги са едно непреходно богатство, криещо в себе си все още загадки и тайни, то старопечатните са по-достъпни, по-близки и познати за нас. Ако не по съдържание, то поне имената на авторите - литературни колоси в епохата на нашето Българско Възраждане са известни.
За български старопечатни книги се смятат всички книги, издадени на български език / и на черковно-славянски от българи/ от въвеждането на книгопечатането у южните славяни в началото на XVI век до Освобождението 1878г. На брой те са около 1650 в 2000 издания и части. С изключениe на 150 заглавия печатани в славянски печатници във Венеция, Цетина, Търговище /Влашко/ и Мунтения през XVI и XVII век, които имат характер на инкунабули / първопечатни книги/, всички останали са от възрожденската епоха и се наричат още ългарска възрожденска печатна книжнина.

През 20-те години на XIX век започва преходът от ръкописната към печатната книга в българските земи. Книгите са писани на говоримия тогава български език, имат актуално за времето си съдържание и са с хуманитарна насоченост. Разбира се, печатни книги са издавани и преди това, но те били най-вече с църковен характер.
В Европа началото на книгопечатането е поставено още през 1450 година от Йохан Гутенберг, но до края на XVIII век са отпечатани само няколко книги на български език. Сред тях са “Абагар”, отпечатана в Рим през 1651г. и “Стематография” на Христофор Жефарович през 1741г. Първата печатна книга на новобългарски език е “Неделник” от Софроний Врачански отпечатана в гр. Римник, Влашко / днешна Румъния/ през 1806г.

Голяма част от първите печатни книги

на новобългарски език са отпечатани в чужди държави, поради пречките създавани от османската власт. Развитието на литературата подтиква нашите книжовници да търсят във вътрешността на българските земи възможности за откриване на печатници. Първи, макар и неуспешни опити в това отношение, правят Васил Априлов в Габрово и Драган Цанков в Свищов. Първата българска книгопечатница е създадена от архимандрид Теодосий Синаидски през 1837г., но просъществувала съвсем кратко време. Печатницата създадена от Никола Карастоянов през 1846г. в Самоков успяла да издаде 15 книги. Най-добре обзаведена била създадената от Иван Богоров печатница през 1848г. в Цариград. Началото на моделното българско книгопечатане е поставено от Александър Екзарх, под чието ръководство се издават десетки преводни и оригинални български книги.
Първите български печатни издания са с различна тематика, касаеща различни сфери от живота на българина – възрожденец. Повечето от авторите са дейци на българското просветно движение и затова сред печатните книги преобладават различни видове учебници и пособия за учители. Не липсват както художествени произведения, така и книги с полезни и практически съвети към домакините.
Отпечатването на всяка книга през епохата на Възраждането е неизменно свързано с усилията на автора за предварително набрани средства за отпечатването и. Този вид спомоществователство се изразява в авансово откупуване на екземпляри от книгата, като имената на спомоществователите се споменават в края, украсени с епитети, като “родолюбиви”, “ревнителни” и др.

Първото българско книгоиздателство

е създадено от Христо Г.Данов в Пловдив през 1858г. Само за десет години оборотът на продадените от него книги надхвърля един милион екземпляра и това е най-яркото доказателство за нивото на грамотност и образованост на българското общество през тази епоха.
Като цяло разпространението на българската печатна книга спомага за популяризирането на новобългарската просвета и култура. А по този начин спомага и за прерастването на българската народност в нация през епохата на Възраждането.
Голяма част от тези книги са

завинаги изгубени

оцелелите са притежание на частни лица, български и чужди библиотеки. Казанлъшката библиотека “Искра” притежава един от най-богатите книжовни фондове от епохата на Възраждането – около 800 тома и 460 заглавия.
Старопечатните книги са писани и издавани през периода 1806-1878г. Написани са на говоримия тогава народен език, съдържанието им е актуално, с хуманитарна насоченост. Това прави старопечатната книга широко достъпна и необходима за народа. Потребността да бъде написана книга на говоримия български език осъзнава още Софроний Врачански, разказва Анна Кожухарова, главен библиотекар в “Искра”.
Още в пети клас, а по-късно и в единайсти в часовете по история учениците научават за живота на поп Стойко Владиславов / Софроний Врачански/ и неговото произведение “Неделник”. За тази творба Кожухарова разказва: “През 1806 г. в Букурещ той завършва съставянето на “Неделник”, чиито първоизвори са “Кириакодромион” на Теоксит, проповедите на цариградския патриарх и др. Самото заглавие показва, че е бил предназначен за неделните служби в българската църква.
Нашата библиотека разполага с третото издание от 1865г.”
Както днес, така и

преди повече от едно столетие и половина

въпросът за развитието, а тогава и разцветът на народната просвета е актуален. Библиотекарите споделят : “ И тогава е имало учебници, макар и не толкова много , както сега. Разглеждайки ги, четейки ги се убеждаваме, че те са били написани на много по-достъпен за децата език и стил. Съобразени са били с потребностите им.”
“Във връзка с разцвета на народната просвета се появява нуждата да се създават и издават учебници и учебни помагала, съобразени с новите за времето образователни изисквания. Първите от тях са дело на българи, възпитаници на гръцки учебни заведения, като Петър Берон, Христаки Павлович, Константин Фотинов, които приспособяват чуждия педагогически опит у нас”, обобщава Кожухарова.
Една от трите цели на Българското Възраждане , залегнала още в “История славянобългарская” на Паисий, а именно борба за нова светска просвета и култура, е свързана с учебното съдържание. Най-видните автори на учебници през възрожденската ни епоха умело преплитат миналото с реалната действителност. Учебниците, част от които имат енциклопедичен характер, играят голяма роля за образованието и възпитанието на децата.

“Първият български учебник

предназначен за новото българско училище “Буквар с различни поучения” на Петър Берон, наречен от народа “Рибен буквар”, излиза през 1824 година в град Брашов, Румъния със средства на А. Камбуров. През периода 1824-1862г. е преиздаван шест пъти, а от Освобождението 1878 до 1983г. шестнайсет пъти. Библиотека “Искра” притежава три издания – 1824г, 1841г. и 1847г.
“Буквар с различни поучения, собрани от Петра хаджи Беровича за българските училища”, провъзгласява принципите на светското образование. Създаден е по модерната Бел-Ланкастерска система на преподаване и е проникнат от идеите на европейската просветителска мисъл. Представлява малка енциклопедия, написана на жив, говорим език. Общият преговор поставя въпросите на новото образование: връзка на училището с живота, демократизиране на образованието, обучение на говорим, народен език, принцип на достъпност и посилност на преподаването, хуманно отношение към ученика, образование на жената. Народът го нарича “Рибен буквар” заради изображението на две риби / кит и делфин/ на последния лист от илюстрациите към него. При съставянето му Петър Берон използва материал от книгата “Еклогорион Грекикон” / гръцки сборник на гръцкия просветител Д. Дърварис/. Написан с черковнославянски букви, на жив и разбираем език, той е лесно достъпен за народа.
Освен Петър Берон на учителското поприще

се изявява и Христаки Павлович

със своите “Аритметика или наука числителна”, издадена 1833г., “Граматика словеноболгарская”- 1836г. и безспорно с ценния учебник “Царственик или История Болгарская”, 1844г. в гр. Будим. Той пръв преработва и публикува историята на Паисий Хилендарски като и дава име, вече дадено от народа– Царственик. Библиотека “Искра” разполага с този изключителен за времето си учебник по българска история.
Значимо е произведението на Неофит Хилендарски Бозвели – съставил и издал първата българска учебна енциклопедия – “Славянобългарско детеводство” през 1835г. Неофит Бозвели отдава голямо значение на възпитанието и образованието за развитието на детето. Просветата и науката според него “ трябва да оказват и нравствено въздействие”. Нашата библиотека съхранява I, IV и VI част от детеводството.
Освен посочените произведения библиотеката разполага и с множество книги, разкриващи историята на България, книги по география, нравоучение, здравна литература, стопанство, търговия, астрономия, техника, а също и преводни произведения.
Кожухарова добавя към разказа си: “През периода 1806-1878г. започват да се издават книги с чисто художествено съдържание – стихове, драми и други белетристични произведения. Нашата библиотека съхранява ценни издания като “Горски пътник” на Г.С. Раковски, “Нова песнопойка” на П.Р. Славейков, “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, ранни творби на Иван Вазов, Марин Дринов и много други творци на Възраждането.
Към старопечатния фонд спада и периодичният печат от този период. Библиотека “Искра” съхранява “ Смесена китка или годишно периодическо списание”, издавано от П.Р. Славейков през 1852г., “Български книжици” – повременно списание на българската книжнина 1852-1862г., “Дунавский лебед”-граждански, любословни и забавни вестник- броеве от 1860-1861г и др.
Първите български книги се печатат основно в чужбина – Италия, Румъния, Сърбия. Разбира се, голяма част от тях не биха достигнали до нас без финансовата помощ на родолюбиви българи-спомоществователи.
Надежда Бозаджиева