Само силни и независими медии и журналисти могат да се опълчат срещу корупцията

Има ли рефлекс българският журналист за истинските неща, които вълнуват обществото? Що за медиен пазар има в България? Каква част от свободата на словото в България, граничи със свободия? Защо 14 години след прехода журналистическата гилдия няма изработен и приет Етичен кодекс, при наличие на четири различни варианта за това?Мързелът ли е големият проблем, който тресе медийния пазар в страната? Защо в регионалните медии няма място разследващата журналистика? Как да се съхрани свободата на словото и печата в малките медии, където зависимостта от местния капитал и местните институционални велможи е много висока? Има ли възрастов хъс в журналистиката или всичко е въпрос на личен морал и свобода? Призвание или занаят за неможещи нищо друго е журналистиката? Що за медийни модели има в България и кои от тях сработват? Защо общестовото демонстративно отказва информация? Дневният ред на българската журналистика, дневен ред на българското общество ли е?

Тези и много други въпроси

дискутираха на семинар представители на различни печатни и електронни издания от страната на семинар за свободата на словото, демокрацията, обективната журналистика, пречките пред свободата- автоцензурата, заплахите и атаките. Негов организатор бе Центъра за развитие на медитие, а лектори- водещият на “Панорама” Бойко Василев, журналистката Милена Димитрова, от ПРО-медиа, юристът Цветан Цветанов, Данаил Данов- програмен директор на ЦРМ, Станимир Въгленов- журналист от “24 часа”. Инициативата бе осъществена с помощта на посолството на САЩ в София.
В България е налице

смесен модел на елекронните медии

категорични бяха участниците в семинара. Той често граничи с поредица от компромиси, които работещите в тях журналисти са принудни да правят в името на политиката на редакцията, на спонсорите или на регионалните велможи. Българската журналистика трябва още много да воюва, докато защити правото на същестуване на публично-правни медии, каквито има в развитите демокрации- като Англия и САЩ, категоричен бе Данаил Данов от Центъра за развитие на медиите. Като пречки за тяхното развитие и същестуване у нас бяха посочени стесненият рекламен пазар в страната, стигащ до незавидните 40-60 милиона лв. годишно, липса на законодателни механизми и инициативи, управленски и професионални пречки. Българските медии спешно се нуждаят от нови начини на финансиране, промяна на Закона за радиото и телевизията, от нова политика в областта на човешките ресурси, както и от модернизиране на академичните програми за обучение на журналисти. Само така може да се промени в близките години медийният пазар и медийната среда унас, а оттам и нагласите на обществото, бе казано на семинара.

”В журналистиката си загубен

ако започваш с думата “трябва”, препоръча на колегите си, дръзнали да поемат по смелия път на разследващата журналистика Милена Димитрова, лектор в Американския университет. Нейният дългогодишен опит като анализатор в седмичника “168 часа”, и в ПРО-медия е обобщен в няколко извода:разследващата журналистика има обществен смисъл, медиите разследват по-добре от останалите компетентни институции. В България вече същестува макар и с много трудности, изградена осъзната медийна мрежа срещу корупцията. В академичните програми в българските университети никъде не се преподава разследваща журналистика, което в голяма степен прави самотни колегите, тръганили по този път. И най- важният извод:

само силни и независими медии

и журналисти могат да се опълчат срещу корупцията и нейните тихи пристани в българската действителност.
Бойко Василев от “Панорама” сподели своите големи уроци в журналистиката, научени по време на една война.

Бойко Василев - “Панорама”

“Беше по време на югославската война- 1998 година. Пред хотела, в който бяхме, избухна бомба. Имаше жертви. Видяхме как умираше една от тях- момиче на 12-14 години. Виждах как животът го напуска, прогизнало в локва кръв. Ние цапахме в тази огромна локва. Виждахме смъртта, без да можем да направим каквото и да е. Трябваше ни репортаж за това. Никой не знаеше момичето на колко години е. Ние с нашия оператор се съгласихме, че е на около 14 години. Ройтерс предаде - 12 -годишно. Албански колега предаде, че е 6- годишно. Канадски колеги също- после като се върнахме в хотела, дойде и официалната информация. Момичето, чиято смърт наблюдавахме се оказа 18- годишно. Всички бяхме сбъркали, кой повече, кой по-малко. Защо? Защо нашите собствени очи ни бяха подвели?
Защото нашата собствена емоция подведе нашите собствени очи. Това, което трябва да е най- обективно и най- вярно- очите, ни подведе. На нас всички, ни се искаше това момиче да е по-малко, по –невинно, по незащитено. Така ни се искаше, защото моментът беше тежък. За себе си лично изведох от този случай няколко извода:

най-обективното нещо

е най- необективно- това е картината. Най- парадоксалното е, че ако въобще не бяхме отишли до мястото на инцидента, а стояхме в хотела и чакахме официалната информация, щяхме да сме по-обективни, отколкото като преки свидетели на събитието .
Втори извод - трябва да се съмняваме в собствените си предразсъдъци и емоции. Понякога прекалено очевидните неща могат да ни подведат.”
Деляна Бобева