Казанлък и местните нрави през погледа на първия тукашен вестник - “Казанлъшки градско-общински вестник”

Първият казанлъшки вестник, отразяващ обществено-икономическия, политическия, социалния и културен живот на Казанлък започва да излиза през 1900 г. и се нарича “Казанлъшки градско общински вестник”. Излиза три пъти в месеца на 5,15 и 25-то число. Общинска библиотека “Искра” разполага с броеве на вестника от 1909 г., януари до 1932 г. Сътрудници при списването му са Константин Бозвелиев и д-р Георги Баев. В началото на страниците му се публикуват само официални материали – протоколи, съобщения, заповеди и наредби на Общината, а по-късно и статии от обществен, здравен и стопански характер.

“Казанлъшки градско-общински вестник”

предлага на читателите си информация, касаеща проблемите в града ни, заповеди на градското общинско управление, т.е. на тогавашния кмет (1909 г. януари) Константин Бозвелиев, благодарствени писма за дейността на учители. В рубриката “Общинска хроника” през месец януари фигурират писания за върлуващата тогава: “Скарлатина върлува в околията ни –  в селата Габарево, Търничане, Голямо село, Скобелево, Шейново и прочие. Предупреждават се гражданите, че вече в някои села има смъртни случаи. Тя е успяла да грабне вече по няколко жертви от една и съща къща”. Въпреки обаче, че в града  ни имало случаи на това страшно заболяване за времето си, общинските власти предупреждават, чрез вестника, че “опастността да се пренесе и тук е твърде голяма, особено като се вземе предвид колко много сношения има града със селата. Ще трябва гражданите  да бъдат на щрек против тая ужасна гостенка, за да предотвратят нейното идване и тук”. Във връзка с това на 4 януари 1909 г. д-р Георги Баев изнася сказка по тоя предмет в салона “Искра”, в която на един популярен язик, описа характерните признаци на тая болест, нейните причини, нейната еволюция и посочи мерките, които би могли да се вземат за предпазване от нея или за нейното ограничение”… Пак в същата рубрика се съобщава, че се провело “земеделческо събрание”, на което са присъствали част от градските земеделци. То се провело в долната градска част. Земеделците се събрали “за да разискват въпроса за прилагането в града закона за селската полиция”. На събранието са присъствали “около стотина граждани, от които значителна част и неземеделци”. Събранието не е приело предварително приготвената резолюция, “защото приготвената, но от рано резолюция се оказала не напълно съгласна с мнението на присъстващите, та станало нужда да се преработва и наново представя за одобрение. Доколкото можахме да научим, събранието не е било съгласно за прилагането на закона”.

Вестникарите споделят

на страниците на вестника, че “няколко неща правиха впечатление по това събрание. Първо то се свикваше в една овчарска стая, край града…” Те разсъждават, че събранието можело да се проведе на други места “в някой училищен салон или двор, които обикновено се отпущат безплатно за такива събрания; второ, то се свикваше анонимно – от няколко граждани, между които се оказа и един от бившите кметски помощници…”. Смут сред гражданите предизвикали “лъжливи слухове” за увеличаване на налога “Кръвнина”. С увеличаване на този налог щяла да се увеличи и цената на месото. “Наистина, законът дава вече право да се събира за “Кръвнина” до 10ст. на кг. месо, но съветът е останалъ в границите на стария законь като е наложилъ само 5 ст. на кг.месо говеждо и свинско, овчето се облага на глава, както е било до сега, като се спазва същия размеръ на таксата, а именно овенъ (смятамъ средно за 15 кг.) 75 ст., овца (смятана средно 12 кг.) 60 ст.; ягне 20 ст., яре 25 ст. ”Какво разнообразие от месни продукти, пресни, току-що заклани, а не замразени. Пък май, че е евтино, стига да ти е по джоба. Малцина обаче са били тези, които са си позволявали лукса всеки ден да ядат месо. Но през зимните месеци няма пости, та така, сигурно нашите прабаби и прадядовци поне веднъж седмично са се облажвали.

Бюджетът на Общината през 1909 г.

бил ограничен и поради тази причина “Градският съвет бе принуденъ да направи, за икономика, някои съкращения на общинския персоналъ. В следствие на това и съгласно съ решението на съвета отъ 20 того, съ заповедъ отъ кмета, издадена за 31 декември, уволнени са единъ писаръ, единъ чертежникъ, единъ пожарникаръ, единъ агентъ и единъ технически работникъ- всичко петима служащи, чиито длъжности отъ първи того се закриват”.(забележка: тези данни се считат за валидни от 1 януари 1909г. - Н.Бозаджиева).
В едно изречение “На 31 декември градскиятъ кметъ К.Т.Бозвелиевъ се завърна отъ отпускъ и зае длъжността си”.
Актуална информация, касаеща младежите “родените въ 1889г., но и онези, които са отлагани отъ минали години по недоразвитостъ също и неявените”ще бъдат прегледани. За целта “Наборната комисия ще почне заседанията си на 10 того, в дома на покойния свещеникъ Стефанъ Поповъ, въ куленската частъ, ул. “Мирска” №…(липсва). Младежите отъ градската община ще бъдатъ прегледани отъ 11 до 19 февруари. Предъ нея ще трябва да се явятъ, за облагане съ воененъ данъкъ и младежите, които са освободени отъ военната служба по някаква болестъ, а данъкъ не имъ е определенъ още”. И през 1909г. още в началото на месец януари се провежда “Редовната януарска сесия на съвета се започва днесъ” (забел. авт. т.е. 5 януари 1909 г. от когато е 1-ви бр. за год., иначе бр. 232).Тази сесия се предвижда да продължи 5-6 дни “понеже извънредната декемврийска сесия се закри едва преди десетина дни…”
“В своята работа общинският съвет ще има да се занимае съ поемните условия на бериите: “интизапъ”, “кръвнина”, “сергийно право”, които не можаха да се отдадатъ до сега на зандиникъ, поради получените низки цени и поради измененията въ закона за градските общини касателно тези берии”.
През 1909г.

заразните болести и най-вече скарлатината

и шарката са се ширили сред населението. Д-р Георги Баев в редица статии, в няколко броя дава съвети как да се предпазват гражданите от тези “заразителни болести”. “Дрехите и заразителните болести”- така гласи първата статия в бр.232 от 5 януари 1909г. “Дрехите - облеклото и завивките- са играли и играят една много важна роля при разпространението на заразителните болести. Те се намиратъ въ най-близко и постоянно съприкосновение съ човешкото тяло и поематъ отъ него всички нормални и ненормални отделения, като потъ, люспи отъ горния пластъ на кожата, остатки отъ пикочъ, изпражнения на тялото най-често се случватъ и патологични (болезнени), като гной, кръвъ и други, които съдържатъ разни микроби и зарази и така чрезъ дрехите се пренасятъ отъ единъ човекъ на други и могатъ да възпроизведатъ болестъта…”
Д-р Баев предупреждава, че дрехите на продължително боледуващия продължават да носят заразата и трябва да бъдат добре почистени и дезинфекцирани. За да се избегне пренасяне на заразата и разпространение на болестта е нужно “да се заематъ най-строги дезинфекционни мерки. Това трябва да се прави съ двойна целъ: първо, да се избегне предаването на болестъта на друго лице и второ, да се предпази самиятъ боленъ отъ вторични (възвратни) зарази”.
Чисто практически и лесно осъществими са съветите на д-р Баев – дрехите на болния да се сменят 2-3 пъти седмично- бельото, горните дрехи също. Да се изпират, да се изваряват, тези които могат, другите често да се проветряват и пекат на слънце “и да се пръскатъ съ обеззаразяващи вещества: карболова кислота, термалинъ и други…”
При смърт дрехите на болния “трябва добре да се дезинфекциратъ и пречистятъ и тогазъ да се употребяватъ от други лица, това пречистване трябва да става и тогазъ, когато близките на покойника желаят да раздадатъ непотребните дрехи на бедните хора. Даже и тогазъ, когато желаят да ги изнесать на вехтарския пазар за проданъ.
Тази предварителна работа е отъ голямо хуманно значение и никога не трябва да се забравя…”. Авторът на тази статия пише по повод нечистите и зацапани дрехи, които се продават на “битъ-пазаръ”. “Нечисти дрехи”- палта, кожухчета, кутнии, дрешки, полки, фереджи, яшмаци, гащи, панталони и пр., които съм ги виждал за втори пътъ на “битъ-пазаръ”, пак също така мръсни и зацапани, каквито съм ги запозналъ още на болния. Таквизъ съмъ познавалъ и у бедни хора, дадени имъ отъ по-заможни, безъ да бъдатъ пречистени съ някоя течностъ. По аналогия изкарватъ, че бедните и немощните и те не са хора и че съ техния животъ всеки може безнаказано да си играе, и да минава даже за благодетеленъ човекъ.
Таквозъ светотатство е непростимо за никого! Санитарните власти ще зематъ най-строги мерки противъ раздаването на нечисти дрехи и продажбата имъ на вехтарския пазаръ…”

Мечтата на д-р Гeорги Баев

е града ни да се “снабди с парна дезинфекциозна машина” и тогава “всички опасни дрехи ще бъдатъ наложително прекарвани презъ пара и тогазъ ще се повръщатъ на притежателите имъ. Дано къдъ края на тази година се сбъдне тази отдавнашна мечта на казанлъшките санитари”.
От протоколите от сесиите на казанлъшките кметства научаваме, за проведени търгове, “за отдаване на закупникъ събирането на бериите: “кантарина” и “кринина” въ гр.Казанлъкъ презъ 1909 г…” и още други решения, касаещи стопанския живот в града. От страниците на вестника (бр.247, 1909 г.) научаваме за “Изтреблението на скакалците-захванато на 24 май бе систематическо продължено на 27,28,30 и 31май и 1-5 юни. На апела на кметството се отзоваха голямо множество граждани.
На 27 и 28 градътъ бе почти опустелъ. Старо и младо бе се стекло въ нападнатите отъ скакалците местности и ревностно се бе заловило съ изтреблението им…”

Пак там четем

“Слух се пръска, че въ някои местности на с.Горньо Изворово, цели облаци от скакалци се смъкнали от балкана…”.Но разказите на очевидеца трябва да бъдат проверени и с това трябва да се заеме “г-на държавния агрономъ”. В Казанлъшки градско-общински вестник не липсват и обяви -  “Давамъ подъ наемъ на цяло или на части ханъ съ стаи, яхъри отацканета и дворно място, улица “Дондукокорсаковска”- Д.Г.Скордевъ.
Интересни са вестите и съобщенията (бр. 247, стр. 3 сн).
В началото на месец юни винаги са се провеждали годишни изпити на учениците от IV-те отделения при основните училища. За улеснение на всички вестникът публикува “Програма за годишните изпити на учениците отъ IV-те отделения при основните училища въ града презъ 1908-1909 уч.год.”.
Рекламите са малко по-различни от сегашните: например на цигарите-кутии и пакети - сега четем предупрежденията на МНЗ за вредата от цигарите, съдържанието никотин и катран. А ето една реклама от бр. 242, 15 април (240-25 март-сн.)
“Винаги пушете отъ приятните тютюни и отъ вкусните папироси “Арда”.
Интересна информация за женитбите, ражданията, смъртните случаи (умирания) и други можем да открием в карето “Общинска статистика”. Четейки най-стария казанлъшки вестник отпреди 95 г. можем да научим интересни подробности за живота в града ни, който в никой случай не е бил “Дремиград”.
Вестникът се е подбирал и печатал в печатница “Ив.Гутенбергъ”-Казанлъкъ.
Под заглавието на вестника четем: 1. “Вестникътъ се изпраща на всички казанлъшки граждани ДАРОМЪ; на казанлъчани, живущи въ България- срещу 50 ст., а живущи в странство срещу 1 лв. годишно за пощенски разноски, на всички други желаещи - срещу 2 лв. полугодишенъ и 3 лв. годишенъ абонаментъ.
2. Всичко що се отнася до вестника се адресира до Градското общинско управление.
3. За обявления се плаща на I стр. по 5 ст. на дума или 25 ст.на редъ-гармондъ, на III и IV стр. По 3 ст. на дума или 15 ст. на редъ
Надежда Бозаджиева