ЩЕ БЪДЕ СВЕТЛО

Уморих се…
Да търся посоки в безпосочния ми  и тъмен град... и квартал.
В който Светлото за жителите на община Казанлък не е приоритет на местната власт. Тъй като  досега липсва концепция и цялостна визия за облика на града.
И затова е тъмно. И опасно.
Затова улиците, по които ходим са по-често тъмни, отколкото осветени. Което ще рече и по-опасни.
Затова са и незабележими обществените сгради, културните и религиозни институции. И по тази причина гостите на града ни се питат в кой век живеят хората тук и къде всъщност са хората.
Затова  е опасно вечер децата ни да играят край училища, детски заведения, детски или спортни площадки. Понеже никой до сега не се сетил, че и по тези места следва да има светлина. Отвъд онази, която пръскат фаровете на колите.
Затова уличните лампи светят, когато си поискат или когато  все пак някой се сети за тях. 
Затова Казанлък е един незабележим за влизащите в него град.  И обидно тъмен.
Затова ги няма до болка нормалните за нормалните градове светещи  информационни табели.
Затова е унизително тъмна централната (рекламна) градска част и са пусти селата ни привечер.
Затова е постно и пошло  празничното ни осветеление. И  по правило, празниците ни - сиви. Понеже  се чудим къде е  празникът, след като го няма в светлини.
Затова  улиците светват основно преди избори или празници. И  смайващото е, че направо си свикнахме с това и вече не ни прави впечатление. Напротив. Приемаме го като малък празник. А някои само по това разбират, че идат нови избори. Или че е Нова година.
Затова липсва каквото и да е декоративно осветление. И има да сънуваме, че Казанлък ще стане Лас Вегас на Долината.
Затова няма телефон за сигнали от нас, гражданите, а ние самите  трошим и не пазим. Просто защото никой не иска това от нас, нито пък е поискал ние с нещо да участваме в него.
Затова и липсват гневните ни  действия на граждани и не ни пука от практическа липса на грижа и отношение.

Васил Самарски:
ОСВЕТЛЕНИЕТО
това е първата крачка към европеизирането на нашата община

„За това трябва сърце, повече сърце. Осветлението в Казанлък, Шипка и селата в    общината ще обезпеча чрез цялостен проект за улично, парково, архитектурно и художествено осветление. Мога да осигуря финансиране – имам подкрепата, имам контактите – включително и в европейските структури.” – Управленски проект на Васил Самарски за  община Казанлък  2011 г. – 2015 г.

Ще бъде светло…
Обещаха ми го.
Хареса ми... проекцията, възможността да  живея в  община без тъмни улици. Със светли и  живи села.
В светъл европейски град,  в който вечер можеш да се ориентираш. И в който символите му се виждат отдалеч.
В който можеш да намериш без проблем пътя към дома.
В който хората са съпричастни към Светлината и им пука, ако я загубят. И което е по-важно:  има на кого да позвънят, за да им я върне.
В който вечер можеш да се разхождаш в парка под звездите, защото в парка свети и можеш да го намериш.
В който вечер можеш да намериш, следвайки Светлината, важните обществени сгради. И няма да търсиш със свещ местната полиция, болница или музей. 
В който  можеш да  чуеш футболна глъч и в късните часове, защото  площадката отсреща свети.
В който можеш да разбереш кога идват Коледа и Нова година. Защото градът се къпе в светлина. 
Защото можеш да стоиш на градската спирка без страх, тъй като и тя свети.
И  се чувстваш сигурен и значим. Което всъщност е най-важното.
И което е цел, стремеж и задължение на всяка власт. На всеки кмет.
Който върши работа.
Ще бъде светло…

Обещаха ми го.
И за пръв път вярвам.

Деляна Бобева


снимка:
На  ул. „Люляк” в Казанлък само за час бе подменено едно осветително тяло от 1960 г. и бяха поставени две нови тела с нови лампи - със средства от кампанията на кандидата за кмет Васил Самарски.
„А колко ли много можете да свършите за цял мандат!” – откликнаха благодарните граждани