Древни ръкописи, притежание на библиотека “Искра” свидетелстват за прогресивните културни интереси на нацията ни

Малко са казанлъчани, които познават огромната книжовна съкровищница, с която разполага открита на 27 декември 1860г. библиотека “Искра”.
Българските ръкописни книги, неизменна част от тази съкровищница, са всички онези, писани от българи на български език от средата на 9 до средата на 19 век. Същите са разпространявани и ползвани в ръкописния им вид. Първоначално българските книги са писани върху кожа/пергамент/. Най-старите запазени ръкописи у нас са от края на 8 и началото на 9 век и са все пергаменти. Хартията като материал се налага едва през 13-14 век, доставена у нас от Германия, Италия и Русия.
Ръкописните книги се създавали в духовните средища - църкви и манастири. Книжовниците сами приготвяли мастилата, с които пишели и боите, с които украсявали текстовете. Самите те също подвързвали ръкописите, обикновено дървени корици, обвити с кожа и богато украсени с различни орнаменти. Съдържанието на българските ръкописни книги е предимно богослужебно и религиозно-поучително. Преди 855 година, преди създаването на славянската писменост, били писани само надписи с българско съдържание, но на гръцки език, с гръцко писмо.
Богата и разнообразна е сбирката на ръкописи и печатни книги във фонд “ Редки и ценни издания”, с които разполага общинска библиотека “Искра”, датиращи от 13-19 век.
Наличието на тази изключителна сбирка и състоянието и бе повод за среща с Анна Кожухарова, главен библиотекар в “Искра”. Тя е магистър по библиография и научна информация, завършва висшето си образование в Санкт Петербург. “Никога не мога да съм категорична за това, което знам и какво не знам”, споделя Кожухапова и посланието и е насочено главно към младите хора: “Нека младите да бъдат любопитни, да ценят живота, да се стремят към знанието, защото то променя човешката същност. Нека никога не забравят, че прочитът на книга е част от човешкото израстване. Защото този контакт, който се създава между автор-книга-читател е едно неповторимо преживяване, равностойно на едно искрено приятелство!”

За да опиша усещането от допира с безценните книги, ще си послужа с една древна мъдрост: “Отличието на кораба са платната, на добрия войн оръжието, а на добрия човек – книжовното прочитание.” Може да прозвучи субективно, защото професионалният ми живот е обвързан с книгата от ранно детство. Никога не съм си представяла живота си без книгата, без информацията, която тя носи. В това отношение има различна градация, но като библиотекар в “Искра” трябва да споделя, че голямото книжовно богатство на библиотеката ме впечатли още в първите ми работни дни. И с това свое книжовно наследство нашата библиотека е една от най-интересните в страната, тъй като тя притежава книги от зората на българската държавност до наши дни. Ръкописните книги са неотменна част от фондовете на библиотеката. Тази сбирка е

уникална по своето разнообразие и съдържание

наброява 16 ръкописа, които свидетелстват не само за историческото развитие на библиотеката, но и за развитието на нашата нация и в частност за големите културни интереси. Сбирката е възникнала на базата на дарителски жестове. За съжаление ние днес знаем само част от дарителите, между които са и Иван Енчев – Видю – виден краевед и изкуствовед и Михаил Тенев – изключително просветен казанлъчанин, който е бил и министър на финансите на България. Точно даренията от тях говорят, че казанлъчани от 19 и 20 век са имали богата обща култура.
Най-старият ръкопис, притежание на библиотека “Искра”

датира от 13 век.

Представител е на тъй наречената ръкописна книжнина. Носи названието “Апостолски текст”, “Апостол“ или “Деяния Апостолови” и е част от Стария завет. Ръкописът е уникален по няколко причини. Първо, по времето на своето създаване. Второ, като книговедчески факт, след като се въвежда пергамента като основен книжовен материал, върху който се изписва текстът се вижда, че тези ръкописи са трудно доставляеми, съставляеми и скъпи. Затова пергаментъ понякога започва да се използва повторно и така на този ръкопис се вижда точно тази техника на повторно използване, която е известна в научните среди като съставяне на ръкописи – палимпсести. Трябва да спомена, че и до ден днешен други части от този ръкопис не са намерени от научните работници. Нашата уникална сбирка също има и други отличителни черти, защото сред ръкописите на църковно-славянски език ние притежаваме и такива

на старотурски и гръцки

и често тези ръкописи в научните среди се посочват като уникални – не само за развитието на българската книжнина и библиотечно дело, но и за развитието на другите страни. Например, “Номоканон” – сборник от гръцко законодателство – ръкопис на гръцки език, единствен и известен само в нашата библиотека. Дори гръцките научни среди не притежаваха информация за този ръкописен сбирник. Уникална е и Световната история, пак на гръцки език, създадена през 19 век. Много интересен е и т.нар. “Копривщенски триод” от 17 век, а също така и един сборник от 17 век, създаден в град Вилогда, Русия и по неведоми пътища пренесен в България, след което попада в нашата библиотека. Тоест, нашата ръкописна сбирка, започвайки от най-стария ръкопис от 13 век и стигайки до ръкописите от 19 век, показва и едно световно развитие на ръкописната книга.
За съжаление ръкописите са подвластни на времето. Те са негови свидетели, но никога не могат да го превъзмогнат. Същите се нуждаят, както и всички останали редки издания, от

специални режими на съхранение

В нашата библиотека това не е въведено като практика. Вече толкова години ние се опитваме да привлечем вниманието на управляващите и на обществеността върху факта, че част от културната визитка на Казанлък може да бъде заличена. Казвам го с пълно съзнание, базирайки се на фактите. Преди години, културна делегация от колеги библиотекари, водена от мадам Нанси Болт, министър на културата на щат Колорадо, бяха на посещение в Казанлък. Най-голямо впечатление им направиха притежаваните то библиотека “Искра” ръкописи, ценни и редки издания. Те споделиха, че подобно богатство в САЩ много трудно се набавя и имайки го, за него биха се полагали изключителни грижи за съхранението му. Тези ръкописи имат нужда от специални грижи - реставрация, консервация, а също така и от климатични шкафове, където да се следят температурата, влажността на въздуха и ред други показатели. Надявам се , че ще дойде време, когато ще се намерят средства за правилното съхранение на ръкописите в нашата библиотека. Защото това е и част от отговорността, която ние носим пред идващите поколения.
Интересът на казанлъчани към книгата е динамичен фактор. Имаше години, когато хората отделяха повече внимание за книжовен прочит. Времената се смениха, напрежението в ежедневието се отрази върху читателите, но въпреки всичко те винаги са ценили своята библиотека “Искра”. Ние се стремим

да популяризираме всячески

богатството на библиотеката, чрез всекидневната си дейност, радиопредавания, беседи, публикации, телевизионни излъчвания, така че наличието на тези издания е известно в Казанлък. Много се радваме, когато учителите водят учениците си в библиотеката, за да онагледят конкретни теми, с наличието на тези изключителни издания, намиращи се в нашите фондове. Научните работници също знаят какво притежава библиотека “Искра” и винаги могат да ги ползват в научно-изследователската си работа. Студенти също ползват ръкописите и старопечатните книги. В резултат на това се появиха интересни научни публикации и трудове, свързани с книжовното богатство на “Искра”. Към нашата ръкописна сбирка проявяват голям интерес професори от национално и балканско значение, например Надя Данова, която изследва ръкописите на гръцки език, а също и специалисти от Център “Иван Дуйчев”.
Анна Кожухарова
Записа Надежда Бозаджиева