Международен училищен проект разкрива неразказани истории на български търговци на розово масло

Пази ли историята достатъчно ясно имената на българите, които са проправили пътя на родното розово масло към най-престижните европейски пазари? Колко знаем за тези хора, поставили началото на отрасъла, с който е позната България по целия свят?

Именно на тези въпроси потърси отговор международен изследователски проект, който обедини България и Франция, Казанлък и Париж.

Проектът „Български търговци на розово масло, работили с френски фирми през Възраждането“ събра ученици, учители и родители от Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж с неговия партньор Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм, гр. Казанлък. В продължение на една учебна година двата екипа издирваха исторически свидетелства в архиви, музеи и библиотеки във Франция и България, за да възстановят малко познати страници от историята на българската розова индустрия. Проектът е реализиран по Национална програма „Неразказаните истории на българите“, Направление 2: Приносът на достойни българи или факти и обстоятелства от миналото, свързани с българската история в чужбина.

Основният двигател на всички процеси бе училищният ръководител на Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж доц. д.п.н. Елена Сачкова. С неуморния си труд и искрения си и дълбок интерес към темата на проекта, тя „зарази“ малки и големи участници в него, за да бъде постигнат впечатляващ краен резултат. Екипът от БНУ проучва френските архиви и библиотеки, търсейки следи от договорите, срещите и присъствието на българските търговци във Франция.

Ръководител на екипа от страна на ПГ по лека промишленост и туризъм бе преподавателят по история и цивилизации Катя Семерджиева, под чието професионално ръководство и методическа подкрепа се постигнаха резултати, които допринесоха за популяризирането на българското историческо, културно и икономическо наследство както в България, така и сред френската публика. Екипът от ПГЛПТ имаше за задача да изследва малко известни факти, документи и снимков материал в българските библиотеки, музеи и архиви.

Особена стойност на проекта придаде активното участие на младите хора – ученици от БНУ „Ив. Вазов“ и от ПГ по лека промишленост и туризъм. Те работиха с автентични исторически извори, усвояваха основите на научното изследване и се включиха активно в подготвителните дейности по създаването на крайните продукти. Така те не просто опознаха богатото наследство на Розовата долина, но и допринесоха за популяризирането на българската история и култура извън пределите на страната. Включването на родители от двете страни в проекта го превърна в истинско общностно преживяване.

Връзката между двата екипа бе постоянна. Ръководителите на екипите обменяха информация чрез и-мейли и разговори, а екипите се срещнаха виртуално на платформата за дистанционно обучение на БНУ „Иван Вазов“. По време на първата среща участниците в проекта се запознаха с неговите цели и методология. Доц. Сачкова говори за различните видове исторически извори, които трябва да се търсят. А на заключителна виртуална среща екипите гледаха и обсъдиха пауърпойнт презентация за българските търговци на розово масло, работили с Франция през Възраждането. 

Основната цел на амбициозното начинание бе да проследи пътя на розовото масло през XIX век към Франция и да насочи вниманието към онези личности, които още тогава превръщат „течното злато“ в търсена суровина от френски парфюмерийни къщи. Сред тези личности са известни българи от Казанлък и Карлово, развили предприемаческа и търговска дейност през Възраждането – братята Пулиеви, Евлоги Георгиев, Христо Тъпчилещов, фамилията Папазоглу /Дончо и синовете му Димитър и Ботьо/, Христо Христов и др. Всички те със своите знания, амбиция и предприемчивост са допринесли за вписването на България в картата на световния търговски пазар.

Изследователската работа бе насочена към развитието на търговските връзки между България и Франция, но и към изследване на личностните качества на българските производители и търговци – тяхното образование, чуждоезикова подготовка, делови опит и репутация сред европейските им партньори. По този начин проектът потърси историческия образ на предприемача, който с труд, знания и почтеност е представял България пред света десетилетия преди страната ни да възстанови своята държавност. В рамките на няколко месеца бяха подготвени на български и френски език научни публикации, статии за педагогическия и ежедневния печат, пауърпойнт презентации и табла за широката аудитория. Част от резултатите бяха представени на 27 юни 2026 г. по време на форума „Български търговци на розово масло“ и на първия Празник на розата в Париж, както и по време на различни училищни инициативи в Казанлък.

В историческото си изследване по проекта „Отново за историята на българското розово масло“ доц. д.п.н. Елена Сачкова предлага нов прочит на познатата тема. Първият принос на изследването е разглеждането на розовото масло в контекста на Османската империя. Подчертано е специалното място на розата в ислямската и османската култура като символ на божествената красотата и връзката с пророка Мохамед, което обяснява широкото разпространение на розовата вода. Изтъкнато е мястото на Одрин като център за производство на този продукт. Направено е сравнение на употребата на розова вода и розово масло сред мохамеданите и сред българите. Вторият принос на изследването е поставянето на българското розово масло в западноевропейски контекст. Развитието на дестилацията първо за медицински цели, а след това за добиването на алкохол и на парфюмерийни продукти е свързано с усъвършенстването на апаратите за дестилация. Именно един от тези европейски апарати е бил разпространен в Розовата долина. Три схеми показват нагледно пътя на розовото масло от Казанлък до Париж и Грас – центърът на френската индустрия за парфюмерийни суровини. Българското розово масло е сравнено с френската розова есенция и с други продукти от роза. Макар и оскъдна, информацията за французи, работили с български производители и търговци на розово масло, обогатява нашите познания. А статистическите данни за вноса на розово масло във Франция разкриват една история,  различна от тази, която познаваме, защото България се появява като държава, от която се внася розово масло, едва през 1899 г. Третият принос на изследването е свързан с поправки на сведения в българската историография относно преноса на роза Дамасцена, началото на производството на розово масло, изобретяването на казаните за дестилация, фалшифицирането на розовото масло и др. Накрая ще подчертаем насоките за бъдещи изследвания, които произтичат от изследователския проект.

Друг важен и особено интересен труд по проекта бе литературната статия на преподавателския екип Дора Димитрова, Анелия Иванова и Диана Хаджиатанасова. В изследването си те правят сравнителна характеристика на реалния образ на възрожденския розотърговец и фикционалния образ на Алеко-Константиновия герой Бай Ганьо. Статията разглежда причините за трайното смесване на литературния и историческия образ на българския предприемач, търговец на розово масло от времето на Възраждането и след Освобождението, както и ролята на Алековата сатира за формирането на обществените представи. Анализът показва, че истинските търговци са били образовани, почтени и уважавани партньори на европейските фирми, изградили международен авторитет и име на българското розово масло. Основният извод, който авторите на статията правят, е, че възрожденските търговци на розово масло са сред най-ярките представители на българския икономически и обществен елит, а приносът им далеч надхвърля рамките на успешната търговия, превръщайки ги в двигатели на модернизацията и европейската ориентация на България.

Заключителното представяне на резултатите от проекта събра стотици българи и французи в балната зала на кметството на 13-ти район, които на 27 юни 2026 г. се включиха в две изключителни събития. Сутринта се проведе форумът „Българските търговци на розово масло“, а след обед се състоя първият Празник на Розата в Париж, организиран от сдружение „Христо Ботев“ и Българско неделно училище „Иван Вазов“ със специалното участие и партньорство на Община Казанлък, на кметството на 13-ти парижки район и на посолството на Република България във Франция.

Форумът бе открит от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, който отличи училище „Иван Вазов“ с почетен плакет на МОН за приноса му към съхраняването на българския език и култура във Франция. Част от програмата бе и церемонията по награждаване на победителите в международния литературен конкурс „Вълшебното перо“, организиран от училището за трета поредна година.

С множество културни изяви – песни, танци, изложби и презентации – пред френската и българската публика бе популяризирано богатството на българските традиции, фолклор и продукти от роза „Дамасцена“.

Специален гост на събитието бе 58-та Царица Роза – Деница Малчева, която с красотата и достолепието си бе истинско въплъщение на българската традиция  и очарова френската публика. Част от гостуващата делегация бе представителят на Музея на розата в Казанлък и бивш възпитаник на ПГЛПТ Иво Гебшеменов, който представи интересни факти от дейността на известни български розотърговци.

Празникът на Розата накара сърцата на стотици французи и българи, живеещи в Париж или дошли специално от различни краища на света за празничния ден, да затуптят в ритъма на българските народни танци, поднесени от ансамбъл „Искра“ – Казанлък и от ансамбъл „Зора“ – Париж. Главният художествен ръководител на ансамбъл „Искра“ Цветан Цочев връчи поздравителен адрес от името на кмета на Казанлък г-жа Галина Стоянова.

По същото време в Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм бяха презентирани резултатите от проекта. Учениците, участващи в екипа, представиха своите разработки и крайните продукти от проучванията пред свои съученици и учители,

Предвижда се резултатите да бъдат представени в научни публикации на български и на френски език, в статии за широката публика, презентации и образователни материали, които ще намерят приложение както в училищното обучение, така и в музеите и туристическите обекти, свързани с розопроизводството.

Проектът „Български търговци на розово масло, работили с френски фирми през Възраждането“ се превърна в истински емоционален мост между сърцето на Розовата долина и френската столица, между земята, където с много любов се ражда прочутото „течно злато“, и страната, която го превърна в незаменима съставка в световната парфюмерийна индустрия. От една страна, работата по проекта обогати познанията за едно значимо направление от българската стопанска история, приобщи младите хора към научноизследователската дейност и насърчи опазването на културно-историческото наследство, а от друга, зад сухите факти от архивите, младите изследователи и техните ръководители всъщност откриха нещо много по-голямо и може да се каже, че осъществиха една важна мисия - да възстановят паметта за онези достойни българи, които със своята култура, мащабно мислене и професионализъм са проправили пътя на България към европейските пазари. Тази инициатива не просто укрепи още повече националното самосъзнание на българите у нас и в чужбина, но и изпълни най-важната си цел – да разкрие истинския образ на възрожденския предприемач – човек, имал смелостта да мечтае мащабно, да учи, да пътува и да покорява света с ума си, носейки в сърцето си гордостта от родното място и неустоимия вечен аромат на българската роза.

Димитър Спасов, ПГЛПТ, гр. Казанлък
Янета Димитрова, БНУ „Иван Вазов“, гр. Париж