Старозагорският митрополит Киприан възглави Божествената света литургия в Потопената църква край язовир “Жребчево“

Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан възглави Божествената св. Литургия в Потопената църква край язовир „Жребчево“. Именно по идея на владиката през 2019 година бяха възстановени богослуженията в храма.

"Днес отново се събираме в духа на молитва и памет, за да си припомним светинята на Потопената църква, носеща името на св. Йоан Рилски Чудотворец, която е скътана във водите на язовир "Жребчево". Храм, който и до днес стои като ням свидетел на вярата, търпението и надеждата на българския народ. И дори селото да го няма, то храмът остана, макар и ранен от времето, бурите и човешкото забвение. Каменната черупка днес е повече от зидове. Тя е паметник на святостта и духовното упование на нашия народ. Името на св. Йоан Рилски Чудтворец не е случайно. Той е закрилникът на българския народ, чийто живот беше отдаден на смирение, молитва, единение и служение. Щастлив съм, че за седма поредна година успяхме да спазим обещанието си и да прославим името Господне точно тук", каза в края на службата владиката.

С архирея съслужиха Негово Преосвещенство Маркианополския епископ Богослов и свещенослужители от епархията, а с църковни песнопения се включи квартетът при Шипченския манастир с диригент Мария Бошнакова.

Потопената църква край „Жребчево“ е съградена през 1891 година в село Запалня, което се заличава с указ през 1965 г., заради строежа на язовира. Последната служба през миналия век е на 28 април 1963 година, когато се венчава синът на поп Драган Стойков, Стойко Стойков.

След като се решава да се възстанови богослужебният живот във всяка първа неделя на месец август, боголюбиви християни започват реконструкция и частично възстановяване на храма със собствени средства. Фасадата на църквата е укрепена напълно, положен е бетонен под, облицован с камък, поставени са кръст и дограма. Сред спомоществователите са известният кулинар и телевизионен водещ Ути Бъчваров, Иван Петров, Николай Георгиев, Петко Петков, Радка Бъчварова, Тодор Азманов, Красимир и Стоян Крълеви и други патриотично настроени християни, помнещи предишното величие на храма.