Община Казанлък и УниБИТ ще разработват стратегия за възстановяването на паметника Бузлуджа

Днес в община Казанлък се състоя пресконференция с участието на кмета Галина Стоянова и представители на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Поводът бе обсъждане на проекти, които имат отношение към културно-историческото наследство на България и връчване на награда на Стоянова за съвместната им работа и запазване на регионалното културно-историческо наследство. Сред темите беше и обсъждане на бъдещ проект свързан с Дом-паметника Бузлуджа, с финансиране от университета.

В срещата присъстваха преподаватели към университета - проф. Стоян Денчев, ген. Груди Ангелов, проф. д-р Пламен Драганов, проф. д-р Боряна Бужашка, доц. д-р Стилиана Йорданова, проф. дфн. Ваня Добрева, проф. д-р Венцислав Велев.

Университетът по библиотекознание и информационни технологии печели първо място в национален конкурс за хуманитарни науки през 2024 г. с проект, посветен на изследване на наследството, характерологията и профила на българите зад граница,  съобщи проф. Ваня Добрева по време срещата.

По думите ѝ, УниБИТ се утвърждава като водещ изследователски център в областта на българската емиграция. Проектът е първи по рода си с фокус върху проблемите на българската емиграция след 1989 г., като до момента подобна целенасочена научна работа не е осъществявана в страната.

Техните очаквания са за обогатяване на общото познание за самите нас. „Казанлък е началото. За пътя ни към българите и извън граница.“, заключи проф. Добрева.

Проф. Венци Велев представи проект, насочен към разработване на стратегически документи, които да подпомогнат координацията между институциите за осигуряване на устойчиви насоки за националната политика спрямо българските общности зад граница.

По думите му инициативата възниква от убеждението, че в момента липсва централизирана институция, която да обединява усилията на различните звена, както и стратегическа рамка, която да очертае посоката на развитие на нацията и ролята на българите в чужбина като потенциални културни и обществени посланици. Целта на проекта е да се създаде платформа за взаимодействие между университетите, академичните среди и институциите, чрез която да се изготвят и предоставят различни по тип стратегически документи.

„Всички задават въпроса какво е това чудо? Бузлуджа е нещо извънземно? Къде е това?“, сподели проф. Румен Драганов, позовавайки се на реакциите от чуждестранни туристически сайтове. По думите му, монументът е не само европейско, но и световно културно явление, което изисква целенасочена политика за опазване и устойчиво развитие.

Проф. Драганов отбеляза липсата на управленска воля от страна на държавата и подчерта, че необходимите многомилионни инвестиции надхвърлят възможностите на община Казанлък. Според него територията има потенциал да бъде социализирана и превърната в доходоносна туристическа дестинация.

Проф. Драганов подчерта, че в България има 9 туристически районна, който ще бъдат сведени до 3.  Това трябва да бъдат Мизия, Тракия и Македония. Мизия ще представя древното варненско злато, Тракия ще отвежда туристите на историческия връх и световноизвестния монумент, а Македония продължава да се слави из цял свят и до днес със селцето Извор, откъдето тръгва булгарикус бациликус.

Той изрази благодарност към кмета на Казанлък Галина Стоянова и я определи като „локомотив на българския туризъм“, подчертавайки ключовата ѝ роля в процеса.

Стоянова съобщи, че общината е на финален етап от сключване на договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството по първата концепция ИТИ, свързана с консервацията на паметника. Подготвя се и втора концепция, която предвижда по-широк стратегически подход и включва сътрудничество с УниБИТ.

„Днес е ден, в който туризмът в Казанлък печели – не само на местно, но и на национално ниво. Колкото по-добре управляваме културното наследство на местно ниво, толкова по-силно ще се представя България пред чужденците и пред родолюбивите българи по света“, заяви кметът Стоянова.