Апелативният съд в Пловдив потвърди мярката на двамата полицаи от Казанлък, обвинени в убийството на 47-годишен мъж

Апелативен съд – Пловдив потвърди определение на Окръжен съд – Стара Загора, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо полицейските служители Б. Т. и Д. И., на които е повдигнато обвинение за това, че на 26.02.2025 г. в гр. Казанлък, в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили Д. К. в процеса на арестуването му за кражба на велосипед. На всеки един от двамата е повдигнато обвинение по чл.116, ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс, наказуемо с “лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.      

Съдът не възприе тезата на защитниците на Б. Т. и Д. И., че нямало доказателствена обезпеченост на повдигнатото им обвинение.

Прие, че обвинителната теза има добра доказателствена основа, образувана от обясненията на Д. И., от комуникиращите с тях показания на свидетеля И. П., от констатациите на съдебномедицинските експертизи на пострадалия и на обвиняемите, от експертирания звукозапис, който възпроизвежда удари от побоя и възклицанието „Убихте ме“ от страна на пострадалия, от факта, че самите обвиняеми, а също очевидецът на първата част от случката св. А. не твърдят някаква значима съпротива  на убития, изискваща чрезмерна физическа сила за овладяването му. Заключи, че тези доказателствени източници извеждат предположение за съпричастност на Б. Т. и Д. И. към инкриминираното посегателство против живота.

Отхвърли и алтернативното предложение на защитата за окачествяване на поведението на обвинените полицаи като престъпление по чл. 124 Наказателния кодекс.

Прие за неоснователно и възражението срещу обвинението за съучастие, като посочи, че двамата извършители са били рамо до рамо при нанасяне на ударите, като са действали координирано и синхронно и няма наказателноправно значение кой е удрял повече и чий удар е бил решаващ за фаталните травми. 

Апелативният съд окачестви опасността от укриване и извършване на престъпление от страна и на двамата обвиняеми като реална. Позова се на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК, приложима при квалификация като процесната, и сподели констатацията на окръжния съд, че данните по делото не я оборват. Посочи, че напротив – тези данни очертават посегателство със забележителна обществена опасност, очакваното високо наказание за което би могло да изиграе ролята на мотив за отклонение от наказателно преследване.

Спря се и на сведенията за добросъвестно процесуално поведение, установен социален статус, семейна ангажираност и грижи за деца на всеки от обвиняемите и намери, че не могат да неутрализират разискваната двуаспектна опасност.

Сподели мнението на проверяваната инстанция, че угрозата от укриване и извършване на престъпление е толкова интензивна към настоящия момент, че прави неподходящ включително домашният арест.

Заключи, че обжалваните мерки за неотклонение са взети при съобразяване на всички обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК и на целите по чл. 57 НПК, поради което са оптималните.

Определението на апелативния съд е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда

На снимката: Борис Тодоров, обвиняем, Снимка: кореспондент на БТА в Пловдив Пресиана Вълканова