Методи Марков: Мобилна лаборатория ще следи всичко, което може да доведе до масов мор на рибата

Над 300 селища у нас са на воден режим. Засегнати са близо 500 000 души. Проверки показват, че водните резерви в язовирите са намелели спрямо миналото лято. У нас вече има водоеми на 2% от полезния си обем.

Преди дни алармирахме за проблеми в нивото на язовир „Копринка”, които се оказва, че стават все повече. Според официалната статистика водоемът е пълен на малко над 13%. Организации и експерти обявиха, че има опасност от масово умиране на рибата, което ще доведе до екологична катастрофа. За момента няма опасност от воден режим в Стара Загора.

„Има изготвен план по отношение подаване вода към земеделските производители. Всички заинтересувани по веригата са запознати със ситуацията. Говорил съм началника на кабинета на министър председателя, ръководството на „Напоителни системи” - София и министъра на околната среда и водите Петър Димитров. Взимат се мерки, от днес на място ще дойде  мобилна лаборатория, която ще следи качеството на водата, нивата на кислород и всичко, което може да доведе до масов мор на рибата. Засега няма такива притеснения”, заяви в ефира на „Здравей, България” областният управител на Стара Загора Методи Марков.

От Български ВиК холдинг EАД излязоха с позиция:

„Язовир „Копринка“ няма отношение към водоснабдяването на Стара Загора. Нивото на водоема не оказва въздействие и няма да доведе до въвеждане на режим водоснаснабдяването в областния център. Язовирът никога не е бил водоизточник за питейно-битови нужди", пишат оттам. И уточняват, че водните запаси на съоръжението се използват единствено за добив на електрическа енергия и за напояване на земеделски площи.

„Град Стара Загора се водоснабдява от следните водоизточници: шахтови кладенци „Ръжена“ и „Ягода“, тръбни кладенци „Зимница“, които в момента не се ползват поради реконструкция на тласкател Ягода-Зимница, дренажни водохващания „Дунавци“, тръбни кладенци „Кольо Ганчево“ и каптажи „Горен“ и „Долен Беш бунар“, допълват оттам.

„Повишаване на температурата на Земята с един градус води до 7 процента намаление на количеството вода, която е на разположение. Трябва да има една единствена агенция или орган, който да се занимава с управлението и стопанисването на водите у нас. Нека напомня, че преди 10 години, благодарение на действията на Световната банка, имаше стратегия за развитие на водния сектор. Беше разписано, че за тогавашния период са необходими 12 милиарда лева, които да служат най-вече за нови водоизточници и ликвидиране на загубите на вода. Предвиждаше се 30-40 процента да дойдат от ЕС, а останалите от националния бюджет. Това не се случи”, твърди доц. Борислав Великов.

Според него трябва да се търсят нови водоизточници, водохващия в балкана и нови сондажи, макар, че нивото на подземните води пада.

„Действително България има тежък проблем с координацията на управлението на водите. Не е въпросът просто да се създаде една структура и тя да стане „шапка” на останалите. В последната година се заговори сериозно как да се опазят водите в реките, езерата. Включително иновативни решения - да се изграждат плаващи соларни централи, които да намаляват изпарението от водни обекти”, обясни Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите.

Нова.бг