Казанлъшкият храм „Успение Богородично“ отбеляза 190 години от освещаването си

На големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан възглави Божествената св. Литургия в храм “Св. Успение Богородично” в родния си град Казанлък. Църквата отбелязва 190 години от освещаването си.

В края на службата владиката изрази удовлетворението си да благослови архипастирски съгражданите си за празника и им благопожела здраве, мир и благоденствие. По повод знаковата годишнина, митрополит Киприан връчи благодарствен знак за заслуги към Старозагорска епархия на председателя на Църковното настоятелство свещеноиконом Теодор Попминчев.

На службата присъстваха заместник-кметът на община Казанлък Сребра Касева и председателят на Общинския съвет в града на розите Николай Златанов.

История на храма:

През далечната 1834 година, християните от калпакчийската махалa, копнеещи, уповавайки и молейки се на Бога, изпросват разрешение за строеж на храм от султана, чрез Мехмед ага Караферлията, който бил назначен за аянин на Казанлъшка околия, и най-вероятно християнин по Божи промисъл. Не само, че спомогнал с разрешението за построяване на висок храм, а и бил пръв дарител и благодетел с позволението за сеч на дървен материал без такси. Той даже дарил 7 златни турски лири. Строителството на xpaма било завършено през март 1834r., а освещаването се случило на 15-ти август 1834г. (28-ми август по стар стил). Храмът е с три престола (трикорабен): централен, на Пресвета Богородица, южен на Св. Архангел Михаил, и северен на Св. Атанасий Beлики. Иконостасът е изцяло от дърворезба, изработен от Васил Аврамов през 1895 г. Сред по-важните събития в историята на храма са: първото желязно клепало, бито на 14-ти август 1851г., в което взел и участие малкият тогава иподякон д-р Христо Стамболски и посрещането на митрополит Иларион Макариополски през зимата на 1872 г.

Сред свещенослужителите в историята на църквата от 1834 до 1934 година се открояват имената на: иконом Димитрий – инициатор за построяването и дарител на храма; протойерей Ставри Стоянов – бил първото метално клепало, заедно с малкия иподякон Христо Стамболски; свещеноиконом Стефан Т. Бозов, който бил приятел и съратник на Левски. Певци в храма са били Таньо Хр. Стамболски, синът му д-р Христо Стамболски, както и много други учители, и занаятчии по онова време.

B по-ново време в храма са служили: свещеник Петър Цанков, свещеник Цанко Бошнаков, блаженопочиналият и приснопаметен архиерейски наместник на Казанлъшка духовна околия ставрофорен свещеноиконом Петко Мотев. Понастоящем председател на Църковното настоятелство е свещеноиконом Теодор Попминчев, подпомаган в дейността си от свещеник Габриел Жейнов.

В храма са посрещани много чудотворни икони, копие на една от тях – Пресвета Богородица „Неувяхващ цвят“ бе подарена за съхранение в църквата от митрополита на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин – Република Гърция.