За сълзите и усмивките по пътя Камино де Сантяго разказа казанлъчанинът Александрос

Здравей, Александрос. Представи се накратко за нашите читатели.
Здравейте, казвам се Александрос на 18 години от град Казанлък. Занимавам се с Програмиране ( Софтуерен Инженер ), а извън него съм голям любител на това да излизам сред природата, с една дума: Планинар/Алпинист. Изкачвам доста често българските върхове, забележителности, като основната ми цел с това е да не водя застоял начин на живот и да водя здравословно и интересно ежедневие. От скоро съм водач в период на стаж към организацията: Adventure Team Bulgaria. Бъдещ студент съм, като ще се занимавам и с двете си хобита: Програмиране и Планината и смятам, че това са двете причини да не скучая в ежедневието си. Смятам, че основната ми работа като програмист, ще ми помага с това да бъда водач и с това да обикалям света.

Кога се впусна в това приключение да преминеш пътя Камино де Сантяго и какво те накара да го направиш?
Изкачвах почти всяка седмица по един или два върха в България, тъй като нашата природа е събрана в една шепа и е толкова уникална, че не можеш да се наситиш на това което виждаш и изживяваш, че ти се иска на следващия ден да тръгнеш към друг. Групата, с която бях ми предоставиха този шанс да обикалям с тях и да изкачваме заедно, но дойде момент, в който исках да усетя нещо което да ме закове до степен, в която да си кажа: "Преоткрих себе си и усетих най - силната енергия от която имах нужда". Тогава открих Adventure Team Bulgaria, които се занимават с водене на групи по различни приключения основно извън България (връх Арарат, Базов лагер Еверест, Светилището на Анапурна и т.н.). Реших да ги попитам дали може да се включа в техните преживявания и да бъда част от екипа им, като така ще усетя какво е да бъдеш сред повече хора, отговорности, по - силни емоции и какво е да си водач на група. Тогава се появи и предложението от тях към мен, за това да се присъединя като водач на стаж към група която ще се впусне в приключението "Camino de Santiago" - Френският път. До тогава не знаех какво е "Камино", но след като разбрах, повярвайте ми, исках веднага да тръгна и нямах търпение да се впусна в това преживяване.

Пътуването ни се състоя на 20 Април и приключи на 27 Април. Тогава се предполага по средна статистика около 31 000 души през този месец от годината. Това което ме накара да тръгна по пътя "Камино" е любопитството ми, шансът да преоткрия себе си и да намеря това което търся в живота. Било то отговор на житейски въпрос, приятелство, да открия частица от себе си или нещо друго, аз бях готов чрез това ми пътуване да открия нещо, ако ли не да си прекарам едни прекрасни дни с групата и да си свърша работата, която ми беше възложена.

Целия път ли успя да преминеш?
Каминото, което трябваше да минем е "Френският път" - последните 120 км., които се водят най - запомнящите се, защото преминаваме през много красиви градчета, култура, история, архитектура и забележителности, докато не стигнем до заветната катедрала: Santiago de Compostela. Имам желанието да мина другата година всичките 800 км., но ще трябва да се подготвя както физически, така и психически.

Каква подготовка е необходима, за да се впуснеш в това пътешествие?
Тъй като аз излизам често в планината, съм усвоил уменията да ходя така, че да не се измарям толкова много, да държа добро темпо и да свиквам с атмосферата около мен.

Как определяш преминаването на пътя Камино – духовно или физическо преживяване?
Преминаването на Camino de Santiago е изключително преживяване, което майсторски преплита духовното и физическото. За мнозина това пътуване представлява възможност за отдалечаване от обичайното и потапяне в дълбоките води на личното духовно израстване. Духовното измерение на Camino de Santiago се усеща в тишината на природата, в безмълвните моменти на размисъл по време на дългите разходки и в срещите с хора от различни краища на света, обединени от общата цел.

Същевременно, физическото предизвикателство е неразделна част от това пътуване. Camino de Santiago изисква издръжливост и сила, като всеки ден пилигримите преодоляват дълги разстояния, често по неравен терен. Този аспект на пътуването изгражда дисциплина и самоувереност, като физическото натоварване и умората често водят до моменти на самосъзнание и вътрешна трансформация.

В крайна сметка, Camino de Santiago е едновременно духовно и физическо приключение, което обединява тези два аспекта в едно незабравимо пътуване. Независимо от първоначалната мотивация, всеки пилигрим завършва своя път обогатен и променен, откривайки нови страни на себе си и света около него.

Това пътуване е като житейска метафора, в която физическото усилие и духовното съзерцание вървят ръка за ръка, предлагайки еднакво предизвикателство и награда за тялото и душата. Camino de Santiago не е просто пътешествие, а трансформационен опит, който оставя дълбоки следи в сърцето и ума на всеки, който дръзне да го предприеме.

Трудни ли бяха преходите и колко време отне това пътуване?
Преходите за хора без никакъв опит, може да са малко натоварващи, но основно се ходи по равен терен, после се навлиза в горички, off-road пътища, минава се покрай асфалтови пътища и т.н.
Всеки ден се ходи около 20 км., средно по 8/9 часа пътуване, като директно се пристига в града, влиза се в хотела и след това се впускаме в разглеждането му.

Ето ги и преходите всеки ден: Саррия - Портомарин, 22 км.; Портомарин - Палас дел Рей, 24 км.; Палас дел Рей - Арзуа, 30 км.; Арзуа - О Педрусо, 20 км.; О Педрусо - Сантяго, 20 км. След всеки преход, групата се чувстваше средно изморена, но на следващия ден, бяха презаредени от енергията на Камино.

Задължително ли е човек сам да извърви пътя?
Не е задължително човек да извърви Camino de Santiago сам, въпреки че много хора избират да го направят именно така заради личното предизвикателство и възможността за самоосъзнаване. Има няколко начина, по които може да се изживее това пътуване:

Самостоятелно: Извървяването на пътя сам предоставя уникална възможност за дълбоко личностно израстване, медитация и духовно пречистване. Мнозина откриват, че самотата им помага да се свържат със себе си и с природата по начин, който не би бил възможен в компанията на други хора.

С приятели или семейство: Някои хора предпочитат да споделят това преживяване с близки. Пътуването с приятели или семейство може да укрепи взаимоотношенията и да създаде общи спомени, които ще се ценят цял живот. Груповото извървяване на пътя също така предоставя подкрепа и мотивация в трудните моменти.

В организирана група: Съществуват множество организации и туристически агенции, които предлагат групови пътувания по Camino de Santiago. Това е удобен вариант за тези, които предпочитат организираността и сигурността на групата, както и за хора, които искат да се запознаят с нови приятели по време на пътешествието.

Комбиниран подход: Много пилигрими започват пътя сами, но по време на пътуването се присъединяват към други пътешественици или формират временни групи. Camino de Santiago е известен със своята общност и дружелюбност, което позволява на хората лесно да се свързват и да споделят части от пътя.

Независимо дали човек реши да извърви Camino de Santiago сам или в компания, пътуването ще бъде дълбоко лично и трансформиращо преживяване. Всеки избира своя начин и темпо, което прави този път толкова уникален и значим за толкова много хора.

Какво имаше в повече – сълзи или усмивки?
Определено имаше и от двете... Усмивките бяха балансирани със сълзите, които ми показаха, че този път е толкова магичен и събира толкова неща в себе си, че всеки следващ път в който се извърви, емоцията, преживяването е съвсем различно и това го прави уникално и незабравимо. Винаги трябва да има и от двете, особено по време на такива приключения свързани с личностното развитие и осъзнаване.

Какви хора срещна там?
Групата с която бях там... Прекрасни и забавни хора са те... 11 човека бяхме и смятам, че те бяха основата на това приключение! Срещнах и доста пилигрими по време на вървенето ми по пътя: Съпруг и Съпруга, които бяха на по 70 години: Бяха толкова мили и любезни... Бяхме в един Тапас бар, предложих на жената да седне на моя стол, защото аз бях готов с яденето, тя държеше роза която бе получила от мъжа си и я даде на мен, от жеста който и направих... Беше много красив момент. Срещнах доста деца, групи с които запазихме контакт, опитни планинари и т.н.

Всички тези срещи се запомнят и влизат в употреба един ден, независимо по каква причина си се срещнал с някой. Всяко нещо си идва на мястото и те учи на нещо.

Усещаш ли промяна след извървяването на пътя Камино? На какво те научи?
Охх... Този въпрос, ме връща в онзи момент, в който Аз... открих моето Камино, преоткрих себе си и си отговорих на толкова много въпроси за моето съществуване! Не мога да съм по - благодарен от това!

Отидох без реални желания, цели и замисли. Отидох с идеята да изживея нещо различно и запомнящо се. Денят в който пътувахме за Арзуа, бе денят в който аз усетих, че съм открил моето Камино... Открих човекът който ме накара да кажа: "Благодаря ти, че се появи точно тук и сега, Благодаря ти, че влезе в душата ми и промени мирогледа ми. Ти си моето Камино и няма да забравя този момент, в който се появи съвсем случайно докато вървяхме и направи така, че да получа това което търсех толкова много време: Воля, Самоосъзнаване и Преоткриване!" Толкова време се лутах в един и същ лабиринт и не можех да изляза от клопката на живота и собствените си проблеми и не подозирах, че няколко думи ще ти покажат пътя навън.

Маркировката по време на Камино, бяха жълти стрелки и пирамидки с оставащите километри. Жълтите стрелки... показвайки посоката на където трябва да ходиш... Така този човек изрисува стрелките на моето Камино и на моето бъдеще! Научих се да бързам бавно, научих се, че понякога трябва да изостанеш/да позабавиш темпото и да се огледаш и да усетиш всеки звук, полъх, чувство и толкова дълбоко да го почувстваш, че да си дадеш равносметка на всичко онова, което би изпуснал от живота. Промяната която изпитах и усетих е толкова голяма, че няма как да се забрави, няма как да се пренесе извън мястото където се е състояла... Всичко остава там. Можем да вземем само уроците и да ги превърнем в прогрес и градация, за доброто на нашето бъдеще!

Били го извървял отново?
Знаете ли... Веднъж сърцето ти остане ли някъде, остава завинаги. Там където откривам нова и нова частица от себе си, там където се чувствам оценен и където ме приемат такъв какъвто съм, там е моето място. Бих го извървял пак ДА! Камино не е само една разходка за няколко дни или седмици или месеци. Каминото на живота ми тепърва започва! Това беше началото и основата! Сега се пада трудната задача да извървя и да се преборя с най - дългия си път! И той не е 800 км, а е години обсипани с труд, болка, безсилие, емоции, падения, успехи, трудности и всичко онова, което сформира моето съществуване.

Една мисъл гласи: "Най - трудно е да видим това което е пред очите ни!"
Не е трудно, просто понякога трябва да погледнем от друг ъгъл, да се вслушаме и да погледнем по - задълбочено! Представете си път, който се простира пред вас, изпълнен със загадки и чудеса, където всяка крачка носи ново откритие и всяка среща оставя следа в душата ви. Това е Camino de Santiago - древният маршрут, който не само води до свещения град, но и до дълбините на собственото ви сърце.

В тази забързана епоха, в която живеем, често забравяме истинското значение на пътуването. Прекалено съсредоточени върху крайните цели, пропускаме да изживеем мига, да се наслаждаваме на малките радости и да се вслушваме в тишината на нашата същност. Camino de Santiago ни предлага една уникална възможност - да се върнем към себе си, да преоткрием вътрешната си сила и да се свържем с дълбокия смисъл на живота.

Затова ви призовавам - дръзнете да извървите този път. Оставете зад себе си шума на ежедневието и се потопете в тишината на природата и вътрешния си свят. Нека всяка стъпка ви приближава не само до крайната цел, но и до самите вас. Нека Camino de Santiago стане вашият личен път към откриването на по-дълбок смисъл, към осъзнаването на истинската красота на живота.

Пътят ви зове. Послушайте този зов и тръгнете. Пътуването ще ви промени завинаги.