Какво е да си доброволец в България, Казанлък. Първи впечатления на Каролина от Чехия

Karolina Füllsacková, доброволец от Чехия в България за период 01.04-29.05.2024 г. по проект „Екологична енергия 2“ на сдружение „Младежки център за развитие-Взаимопомощ“ по програма „Европейски корпус за солидарност“.

Като много чехи, аз също не мислех много за България. На моето поколение винаги ни е било разказвано за историите на нашите баби и дядовци, които ходиха на българско море на почивка. Това беше единственото място, което те можеха да посещават в чужбина, тъй като живееха в комунистическо време и не можеха да пътуват.

Може би поради тази причина много хора в моята страна не избират България като място за пътуване и дестинация. И аз не бих го направила, ако тази възможност за доброволчество не промени решението ми.

Исках да опитам нещо различно в живота си докато съм още млада и получих нещо различно. Нещото, което ме шокира и ме изуми, че в с. Средногорово, мястото къде живея в момента няма нито един магазин. Досега бях свикнала да живея градския си живот, въпреки че съм израснала в малък град близо до планината. Но въпреки това не мога да повярвам колко е изолирано село Средногорово от света предвид това, че няма дори един магазин. Впечатлена съм колко високи са планините около нас. След повече от седмица тук все още ме изненадва да видя бели върхове от сняг на планини, докато се разхождам по тениска.

Бих излъгала, ако кажа, че обичам да живея в такъв откъснат регион и винаги отскачам при всяка възможност, която имам до град Казанлък. Но има и друга страна на този вид живот - той е много по-бавен и спокоен. Често си мислим „О, колко готино нещо, ще науча повече за него, когато имам време.“ Но после никога нямаш време за нищо. А, сега имам време за всичко и за себе си. Така че чета повече книги от преди, слушам повече подкасти за текущата ситуация в света, научавайки за политиката и вътрешното функциониране на Европейския съюз, просто всички неща, които винаги са ме очаровали и аз исках да науча повече за това, но покрай работата и хобитата си никога нямах достатъчно енергия.

Така че, въпреки че преходът от натоварен към спокоен живот не е никак лесен, аз съм щастлива, че имам време за нещата, които винаги съм оставяла настрани. Чувствам се горда от себе си, че действително използвам свободното си време тук за учене и себе развиване. Защото никога не трябва да спираме да се образоваме.