Честита пролет, Казанлък!!

Преди да дойде, реши да пофлиртува с нас- като в края на зимата подрани.
Последната, сърдита от наглостта й,  вече два дни тупа юргани. От  хигиенната й акция тук таме падна бяло,   страхливците придърпаха с една идея по близо от гардероба дебелите си палта, а оптимистите махнаха  с ръка- следвайки кучешкия  инстинкт: спиш ли на открито и на теферич, няма страшно-зимата е зад гърба ти. Пък и нали още миналата неделя с конска кущия я пратихме далеч.
 Та да ни е честита. Осмяна, омайна, слънчева, омягьосана с птича песен и с детски прощъпулник.
 Нищо че и днес политическата ни пролет, чакана, жадувана,  но много сънувана, съдейки от новините е на път да ни задмине..  Нищо ведро и пролетно не видяха от рани дузина интелектуалци в правителствените ни и национални напъни да признаем  една съседна провинция, независимо от зимните ни страхове за последващото битие..
 Нищо пролетно не лъхаше днес и от скованата от  тайни милиционерски предателства преса, нито пък от разни плашещи ни новини от рода на "ръст в "…. Или "на… ". "пребили ...", "да си ходи ..". и т. н.
На фона на това обикновения човек и тази сутрин се събуди,   с мисъл за новия ден и
 своите малки човешки победи и .. поражения.. Протегна се лениво в леглото, погледна през прозореца и видя един сънлив, но многообещаващ ден.. с всичките му човешки проекции и капани.. И му се зарадва.
Най- малкото заради вкуса на мокра  смола и диви теменуги и звука на щастливо  вресливи врани..
 Пролет е! Напук на зимните ни мисли и още мотащата се тук депресия.. .
Та да ни е честита..
 Високосната  пролет..
 С всичките й благини, които ни чакат..

 Яна Трифонова