Любомира Абдишева, ИТН: Ако искаме промяна, трябва да сме смели. Казанлък е уморен от неправилните хора

Път ще се намери, за да дойде времето на смелите и честни хора във властта.

Защо сте точно в тази листа, госпожо Абдишева?

Истината е, че познавам Живка Железова, водачът на листата за общински съветници от ИТН и кандидат за кмет,  и начинът по който работи, амбицията й да прави промени и нейната интелигентност. Това особено много ме впечатли. Мисля, че един кмет трябва преди всичко да е ИНТЕЛИГЕНТЕН. Познавам я от времето, когато бях директор и после тя стана председател на родителския съвет. Винаги е била в помощ на училището. Имаше желание да работи, идваше постоянно с инициативи, имаше желание да работим с НПО-та, търсеше варианти да имаме повече приходи в училището. Беше активен родител, с отношение към образованието. Всичките тези й качества мисля, че биха били полезни за Казанлък и общината.

Има теза, че Казанлък е  уморен от жени  в управлението. Споделяте ли тази теза?

Може би Казанлък е уморен от неправилните хора, не от жените, по принцип. Не вярвам тук да има нотка на феминизъм или антифеминизъм, на делене „мъже – жени“. Просто Казанлък е уморен от неправилните хора. Много е важно кой ти е ръководител. Защото от ръководителя зависят много неща. Аз самата съм била и знам колко важен е човекът, който стои начело. Един добър ръководител, добър кмет трябва да  усеща настроенията на хората, да ги прави щастливи. В Библията има един такъв текст: „ръководителят-  това са слугите на хората“. Когато повече ръководители тръгнат задълбочено да изучават Библията или поне да я четат,  мисля, че много неща тук, в страната ни ще се променят. И то за добро. Дай боже, повече такива хора да съзнават това и да отиват на подобни позиции с тази мисъл. И не на последно място, да имат шанса да  бъдат забелязани от обществото ни.  

Лично аз с тази идея станах ръководител: да направя нещо за обществото и Казанлък и мисля, че го показах и доказах с работата си. Оставих едно добро училище. С добра база, добри ученици, добри резултати.

Сега отново сте решили да се върнете в града и да застанете зад една кауза, наречена  „Казанлък“. Защо, след като този град ви обруга?

Аз не го приемам така. Това, че някакви хора, при това много малък процент, го направиха и то го направиха  и то от страх и спасявайки себе си, е друга тема. Но когато човек е силен, той може да се изправи, да води диалог с този „Някой“, пък бил той и медия. Такова нещо не се случи. Те просто използваха едни хора, недоволни в този момент от мое решение за една от учителките. И ги употребиха: и родителите, и учителката. И медии дори.  Това беше просто претекст. Знаете, че всички войни, за да започнат,  се търси претекст.  Иначе същината на ТЕ с мен, беше съвсем различна, просто една госпожа беше употребена за войната. Затова аз не вярвам, че Казанлък ме е  обругал. Дори далеч от Казанлък, като се върна тук, виждам отношението,  уважението, на хората тук  към мен.  И независимо, че вече 4-та година не съм тук, искам да работя за Казанлък, защото Казанлък остана в сърцето ми. По- голямата част от живота ми е минал тук. Всичко давах тук.

Отстрани нещата се виждат по-иначе. Какво му липсва на Казанлък сега, което трябва да се направи, да получи?

Виждам, че в Казанлък има доста образовани хора, амбициозни, и това съм го видяла от първо лице като бях директор. Тук има и една богата история. А тя е оставила дълбока следа в генетиката на казанлъчани  и е крайно време тя да се възобнови. И това възобновяване става с хора, които наистина могат да управляват културата. И ние, като казанлъчани, показахме години наред, на другите, че сложихме неправилни хора да управляват културата. И културната общественост коментираше и коментира това. Лошото е, че когато човек не харесва нещо, той няма куража да го изрече гласно,  а го обсъжда и коментира  тихо, само с приятели. Без смелост да се изправи пред тези, които вземат решения.

Аз обаче винаги съм била смела и не съм се страхувала да се изправя  с моето мнение пред тези, които вземат решенията Отстоявала съм си моите принципи, каквото и да ми е струвало това.

 А струва ли си да си смел  в една общност, която в мнозинството си е Несмела и предпочита тихия комфорт на бита, пред рисковите движения в името на обществото?

Според мен си струва. Да си смел. Всеки гражданин в Казанлък е важен. Аз уважавах дори спомагателния си персонал и ако те прочетат това,  те знаят. Ще се съгласят. Всеки човек тук е важен, без значение кой е и какво работи. Той е човек. Никога не съм делила хората на база пост. Винаги съм уважавала преди всичко желанието да се сътрудничи,  да се промени нещо към добро. Човек, ако иска нещо да се промени към по-добро, трябва да е смел. Нищо, че ще разруши или наруши в някакъв степен комфорта на висшестоящите над него. Но, ако висшестоящият се вслушва в мнението на хората, той ще бъде далеч по- успешен. Ръководителят, кметът, трябва да смачка егото си, дадено му от властта или други привилегии и да може дори да се извинява, когато е сбъркал, а не да мачка хората. Особено,  когато си осъзнае грешката. Според мен в това е силата на един ръководител, независимо какъв.

Защо да подкрепим кауза с номер 21в бюлетината?

Когато ИТН станаха първа политическа сила, работех в IT сектора на голяма фирма, с  основно млади хора в него. Българинът много лошо започва да говори за някой, без да го познава. Особено пък и лично. Та  тези момчета казаха: „Не, Слави Трифоново е чалгаджия, зад него са чалгари“.

Ама чакайте бе, хора, та той е с много по-високо и съвсем друго музикално образование, от чалгар.  Това, че аудиторията изисква чалга, търси чалга и той им я предлага, това е друго. Това не означава, че той не е интелигентен или не е душевно богат. Още тогава бях впечатлена от него и хората около него. И то защо? Защото с техните действия те показаха, че не се страхуват, не се борят за постове  и имат смелостта да се изправят срещу статуквото. Бяха първа сила, станаха последна, но ето, те не си промениха принципите. Не са  натегачи, лицемери и  службогонци. Имат принципи, следват ги.

Такива хора ни трябват днес. Затова съм в тази листа. И съм убедена, че рано или късно това ще започне да се цени у нас, тези принципи ще се уважат от хората. Сега страхът все още е много силен и голям. Наведените  глави са безброй.  

Аз обаче вярвам, че път ще се намери, за да се постигнат тези неща.

Живей достойно. Важният си ти!

Любомира Абдишева,  IT специалист и педагог,  преподавател в Математическа гимназия, кандидат за общински съветник от листата на „Има такъв народ“

№ 21 в интегралната бюлетина

Купуването и продаването на гласове е престъпление!