Кадри на легендарния Петър Божков показват в Музея на фотографията в четвъртък

Музеят на фотографията и визуалните изкуства в Казанлък открива изложбата от архиви на НСФА на Петър Божков на 25 май, четвъртък, от 18:00 часа.

В дните преди Коледа на 2022 г., екипът на Музея на фотографията получи невероятен подарък. С тях се свърза снахата на Петър Божков, която ги покани в къщата си, за да видят дали ги интересува нещо останало от свекър ѝ.

„Нас, разбира се, ни интересуваше всичко. Прибрахме всички негативи на Петър Божков, подредени в класьори, по години на заснемане. В архива му има и десетки диапозитиви и много снимки копирани лично от него.”, коментираха от музея.

Това, което ще видите в настоящата изложба, е малка част от богатството, което бе дарено, а екипа на музея ще го съхрани за бъдещето.

Кой е Петър Божков?

Петър Божков е класикът на българската фотография. И това се знаеше още приживе, докато той беше сред нас. Неговото присъствие (да не говорим, че всичко, което казваше, се превръщаше в афоризъм) беше поведение на класик, но и сега вече, когато гледаме неговите работи в тази изложба, а него го няма – това е чувството, и това е, което тази изложба показва. Знаем, къде е неговата сила – в това едновременно да води художествен и документален разказ.

Обикновено фотографията е постигала художествени ефекти, противопоставяйки се на собствената си документална природа. Петър Божков по един най-лесен, автентичен, разбиращ се сякаш от само себе си начин ги постига по обратен път – събирайки документалното и художественото.

Роден във Варна. Удостоен със званията „Фотограф-художник“ и ЕFIAP. Лектор на FIAP. Дългогодишен фотограф-художник към „Българска фотография“. Творец, критик, лектор, автор на множество публикации, член на журита, комисии и художествени съвети. Носител на български и международни отличия, участник в национални и международни изяви.

Автор на самостоятелната изложба „Земя“ (1973). Работи във всички жанрове, предимно пейзажи и репортажен портрeт. Той има усещането за българската земя не като сюжет или географско понятие, а като израз на българската душевност. Активно подпомага израстването на много млади таланти.

През 2000 г. получава почетна грамота и почетната статуетка АКАДЕМИКА за изключителен принос в развитието на фотографията в България.