Докъде я докарахме? Вижте чрез 33-годишния преход през карикатурите на вестник “Стършел“

Платформата „Събота в Галерията” продължава с интересната лекция на Наталия Христова „Тридесет и три години преход през карикатурите на вестник „Стършел“. Тя е обогатена с визуална илюстрация от страниците на сатиричния седмичник и е своеобразна провокация към размисъл върху въпросите „каква я свършихме“ и „докъде я докарахме“.

Традиционно мястото е депото на Художествената галерия в събота, 25 март, от 13:30 часа. Всеки е добре дошъл, входът е свободен.

На 15 февруари 1946 г. се появява първият брой на в. "Стършел". Официално той не е орган на никоя от управляващите партии. Сред ранните сътрудници на вестника са Димитър Чавдаров – Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев. За кратко време "Стършел" (модерен, цветен, забавен седмичник) печели симпатиите на многобройни читатели. Тиражът му достига до 100 000 броя. След Януарския пленум на ЦК на БКП през 1950 г. българската култура минава под прякото ръководство и контрол на ЦК. Така напълно логично се стига до Решение № 8 на Секретариата на ЦК за преминаването на в. "Стършел" (редакция, администрация, печат) към Партиздат.

Комунистическата партия вече здраво взема в ръцете си контрола както върху в. "Стършел", така и върху цялата пропаганда и занапред ще следи внимателно дали нейните указания се спазват. Такова е положението в цялата българска култура след края на 1949 г. началото на 1950 г. Явно обаче в. "Стършел" се надява, че сатиричният жанр му дава някаква закрила и съответно възможност да реагира по малко по-различен начин. Сатириците все още живеят с илюзията за наличието на някаква привилегированост.

В края на 50-те г. обаче към сатиричния седмичник - издание на ЦК на БКП се предявяват нови изисквания. Оношението на комунистическата партия към него става по-твърдо, като се засилва и неудовлетвореността на ръководните партийни органи.

През пролетта на 1961 г. се полага началото на края на един своеобразен преходен период в обществено-политическия живот на страната, респективно в пропагандната дейност, осъществявана чрез в. "Стършел". Последният брой с името на Челкаш излиза на 17 март, следващият брой вече е подписан от новия главен редактор Асен Босев. През втората половина на 1961 и особено през следващата 1962 г. духовете се успокояват. Вестникът, почти до края на 1989 г., започва да следва партийната политика. Това обаче, към края на 1962 г., води до тревожни констатации за спадане авторитета на вестника и за намалелия читателски интерес към него.

Постепенно, през следващите 1966 - 1967 г., стършелите се освобождават от стягащата ги предпазливост, вестникът се стреми към жанрово и тематично раздвижване, повишава се и читателският интерес към него.

От 1969 г. започва и ежегодният конкурс за наградата "Чудомир", връчвана в Казанлък, на който се премира най-добрият хумористичен разказ, публикуван в българския периодичен печат през годината. Десетки утвърдени и по-млади автори са получили тази награда, тя продължава да се присъжда и днес.

Интересна информация за в. "Стършел" дава проведеното през 1971-1972 г. социологическо проучване за отношението на българите към хумора и сатирата във всички форми и жанрове. Анкетата показва, че вестникът има около 820 000 читатели.

В края на 1984 г. тиражът на "Стършел" достига 500 000 броя. Редакцията с основание отбелязва, че читателският интерес към "Стършел" е нещо уникално в световния хумор.

През декември 1990 г. "Стършел" е закрит като партийно издание. Вестникът е изправен пред нови проблеми. Постепенно сатириците се освобождават от минали стереотипи, в продължение на няколко години насочват критиката си главно, а на моменти и единствено срещу бившата комунистическа партия. Те съдействат чрез средствата на хумора и сатирата за изграждането на демократично общество в България.

Въпреки появата на редица конкурентни издания, "Стършел", благодарение както на името си, за чийто авторитет са допринесли всички поколения писатели и художници, работили във вестника, така и на безспорно талантливия екип от сътрудници, остава най-популярният вестник за хумор и сатира в страната.

Сътрудници на вестника през годините са били Иван Радоев, Петър Незнакомов, Радой Ралин, Черемухин, Добри Жотев, Ясен Антов, Христо Пелитев (главен редактор 1965 – 1988), Кунчо Грозев, Станислав Стратиев, Чавдар Шинов, Мирон Иванов, Марко Ганчев, Любомир Янов, Йордан Попов (и като главен редактор) и карикатуристите Никола Мирчев, Марко Бехар, Борис Димовски. А един от известните казанлъшки художници Теню Пиндарев, ще отдаде на вестника тридесет и пет години от живота си.

Художествена галерия Казанлък