Адреан Калпачев реди самостоятелна изложба в къща музей „Дечко Узунов“

На 22-ри октомври, от 17:00 часа в къща музей „Дечко Узунов“ ще бъде открита самостоятелната изложбата “My Way“ дело на казанлъчанина Адреан Калпачев. Куратори на експозцията са Албена Димитрова и д-р Милен Алагенски.

Когато Жак Рево създава песента „My Way“ през 1967 г., никой не я иска, въпреки демото с гласа на самия Дейвид Бауи. След Клод Франсоа и Пол Анка тя зазвучава по-класически в най-популярния ѝ вариант, този на Франк Синатра. Настроенията в „My Way“ се изразяват от човек, който се обръща назад към живота си. И в по-голямата си част той е доволен. Въз основа на собствения му мироглед той е победител, защото го е направил по своя начин, без срам, без да е компрометирал личните си убеждения. Затова, въпреки че би могла да звучи като клише, „My Way“ днес е име на изложба. Изложбата, която празнува край на опитите да се избере друг път освен рисуването. „My Way“ е личната одисея на Адреан Калпачев.

Роден през 1968 г. в Казанлък Адреан Калпачев няма шанса да учи в Художествената гимназия, носеща името на любимия му художник Дечко Узунов. Районирането в онова време определя само двама ученици от града да бъдат допуснати и той не е сред тях. Това „спиране“ по избрания път предизвиква въпроса „дали да свърна по друг път“. И той го прави. Пътят го отвежда във Франция. Търси Жълтата къща на Винсент Ван Гог в Арл. Харесва фовистите, обича Анри Матис и Пабло Пикасо. И живее като нелегален имигрант. Вече е счупил всичките си четки и се опитва да е всякакъв друг, но не и художник. Ала пътят тича срещу него и го поставя обратно върху себе си. И сега е себе си. Само той и пътят. С нови четки и укротен темперамент Адреан Калпачев е готов да напише върху статива си: „Не чукайте на вратата, защото ще се изморите. Тя ще се отвори, когато му дойде времето“. И го прави по неговия начин, труден начин, който не сработва никога от първия път. Започва нестандартно, като открива първата си изложба не у дома, а в чужбина, в Дания. Там където според него има много гнило. Работи с непопулярните маслени пастели. И го прави втори път, преди да се прибере там, откъдето тръгва всичко.

От 2002 г. живее постоянно в Казанлък и рисува. Десетки творби стоят подредени в дневната и още повече на тавана. Връща се към тях отново и отново. Добавя нещо ново, променя някой звънък детайл и търси себе си. Дерзае онази прецизност, без която ще има още счупени четки. На триножника зад бурканчета и четки е цитиран същия любим Пабло Пикасо: „Когато късметът дойде, трябва да те завари да работиш!“. Адреан работи. Участва в станалите традиционни за града Есенни салони и запознава публиката със себе си. А Есенните салони са феномен. Тяхната цел е да се насърчи младото поколение художници, както и историците на изкуството, които да оперират с все повече имена и визуални документи. Есенните салони изпълняват важната социална функция да предоставят форум за неизвестни, иновативни и нововъзникващи художници. Те осигуряват основа за разбиране за широката публика. Или поне такава е мечтата на Франк Журден от 1903 г. Такава е и мечтата в град Казанлък, официално изживявана от 2001 г.

През 2021 г. Адреан Калпачев печели наградата на Художествена галерия – Казанлък на поредния Есенен салон. Наградата традиционно е самостоятелна изложба в залите на галерията. И пак по неговия начин той прави избор. Избира без колебание зала „Мраморна“ в къща музей „Дечко Узунов“, за да подреди маслените си картини. Тук, пред погледа на най-големия и над всички за него самия – бай Дечко, чийто дух усеща като благословия през целия си път обратно към изкуството. Може би защото то е цел, към която водят не всички пътеки, а само тази, която води към желаното, без което Адреан Калпачев не може.

Творби на Адреан Калпачев са собственост на галерии и частни колекционери в Германия, Франция, Дания и България.

Експозицията ще гостува в къща музей „Дечко Узунов“ до 15 януари 2023 г.