Митрополит Киприан: 24 май е олицетворение на българската жажда за духовност и вяра

Празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост отново ни събра с благодатта си. Роден от великото дело на светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, той сияе с вечната си светлина, стоплила благодарните ни сърца. 24 май е олицетворение на българската жажда за духовност и вяра. Днес е празник на духовна победа на нашия народ и на това, че той с очите на сърцето си прозря божествеността на словото и надвремието на писмеността. 

За пиетета ни пред Кирило-Методиевото дело, за преклонението пред стореното от тях е красноречив фактът, че още в девети век, църква и народ ги канонизират за светци. Това благоговение, този трепет пред изнамерената писменост продължава през цялата ни история. Тръгва със създадените по времето на свети цар Борис книжовни школи, в които се ражда нанизът от букви и слова, запечатали дух и мъдрост и продължава в изписаните в манастирските килии странички на разбираем, на роден език.       

С времето се появяват „Азбучна молитва“ на Константин Преславски, „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, раждат се първите славянски  библейски книги, дело на учениците на св. Климент, архиепископ Охридски, на св. Наум Охридски, на св. Патриарх Евтимий Търновски. Хиляди наши отци и книжовници се трудят неуморно с перата си, за да направят кирилицата достояние не само на родните си братя и сестри, но и за други милиони хора по света.

Този огън на словото е жив и по време на тежки гонения и робства и толкова силен, че изгаря всички многовековни опити за асимилация на българската душа. В своята „История славянобългарска“ нашият атонски светец, отец Паисий не само пише неподражаемо  за  силата на българското кръстоносене, но и с твърда вяра говори за родното възкресение. Думи, толкова чакани и носещи живина в душите на преписващите книгата  му, дала начало на Възраждането ни. Един от нейните първи разпространители св. Софроний Врачански ще добави „ И тучь, и железо, и камян стопят ся, само писаното слово остаеть во веки веков.“ Вяра и слово, слово и вяра са нашият щит.

Благословени сме светите равноапостоли да са нашите първоучители, а ние народ, избран от Бога, за да съхраним и носим през вековете изнамерените от тях букви. Това е дар, доказал благодатната си мощ през вековете, но и дълг. Свещен дълг пред нас, които днес трябва да предадем факела на българската писменост напред. Нека осъзнаем, че имаме безценно духовно богатство. Всяка родна дума, носи в себе си вложената ни от Бога пъстрота от чувства, трепети и стремления, уникална е и ако я променим или забравим, обеднява не само речта ни, но и българската душа. Това е вечното послание на  Кирило-Методиевия дух и на буквите.

Честит и благодатен ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Божието благословение да пребъдва върху вас преподаватели, студенти, ученици и дейци на културата. Бог да бди над целия ни боголюбив народ! На многая и благая лета!