Казанлъшката художничка Силвия Попова реди първа самостоятелна изложба

Първата самостоятелна изложба „Останки за дълготрайна употреба“ на младата художничка Силвия Попова се открива в пространство, принадлежащо към сградата с постоянната експозиция на Градска Художествена Галерия Казанлък.

Завършила специалност „Живопис“ през 2009 г., Силвия Попова преподава в Националното училище по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов". През последните години тя се открои на художествената сцена с работата си в областта на живописта.

Изложбата представлява пейзаж на Казанлък, стъпващ върху постоянни визуални опозиции и възразявания. Художничката използва хармоничен и премислен колорит, контролира живописната повърхност, и в същото време създава какафония от материали и изразни средства. Пространствената инсталация е конструирана не само от живописни платна, но и от тяхното триизмерно продължение. Надживописване с велатури от цветна светлина, разнообразни текстури и повърхности, дори влиянието на ъгловатата форма на залата с вертикални прозорци като амбразури придават на аранжирането театралност. Картините са максимално дистанцирани от каквато и да било конкретика, без разказвателно или описателно изобразяване. Не може да се каже, че художничката премахва предметността, по-скоро я замества с безплътност – образът периодично се разтяга и удължава, но не както го виждаме от прозореца на превозно средство. Тук като че ли самият пейзаж се движи, фрагменти от него изведнъж се стрелват в различни посоки с голяма скорост.
"Останки за дълготрайна употреба" е пейзаж на Казанлък. Не „от“, а именно „на“, защото е правен с мисълта за града през различни моменти от историята.

Интуицията може да препрати думата „останки“ към артефакти от античността, но също така и към употребата на предмети от дълготрайни материали. Но най-вече, доколкото това е изложба с живопис, заглавието може да се чете като интерпретация на стария израз „живописни руини“. Тази знакова за художническата практика формула обяснява простия метод, чрез който изборът на обект диктува почерка на изобразяване. Както и обратното – художникът с афинитет към въздушната перспектива и движението в контурите на образа избира своите обекти в процес на промяна на формата. Тук, разбира се, 21-ви век добавя и друг вид прозорец, през който художникът може да гледа пейзажа. И да осмисля по нов начин понятието „руини“, да го свърже с „останки“, защо не и с „разруха“.

Силвия Попова е възпитаник на Художествената гимназия в Казанлък, след което завършва специалност „Живопис“ във Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“. Учи един семестър в Художествената академия в Лодз, Полша по програма за студентски обмен. След кратко странстване се установява за постоянно в Казанлък. През годините взема участие в множество колективни и национални изложби в София, Плевен, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора. В началото на 2021 година е резидент на Галерия Литъл Бърд, София, същата година получава номинация за престижната награда за съвременно изкуство БАЗА. Живее и работи в Казанлък. От 2018г. е преподавател в НУПИД „ Акад. Дечко Узунов".

Куратор на изложбата е Даниела Радева. Откриването на бъде на 17 март (четвъртък) от 18:00 ч. в Художествена галерия - Казанлък.  Желаещите да посетят изложбата ще имат възможност да го направят до 22 май 2022 г.