Златните младоженци Василеви: Използвайте повече думите обичам те, извинявай и прощавай

С взаимно уважение, разбирателство и компромиси, семейство Василеви успява да съхрани своята любов и брак в продължение на цели 50 години. Ще ви запознаем с едни от златните „младоженци” на Казанлък, които тази година празнуват своята Златна сватба.

Въпреки епидемичната обстановка екипът на Община Казанлък успя да достигне до всички двойки и да ги изненада с мил жест и подарък. Общо 106 златни двойки получиха подаръци, шампанско и поздравителен адрес от Кмета на Казанлък Галина Стоянова. За жалост обстановката не позволи да се състои вече традиционния празник на златните двойки в общината.

Дешка и Васил Василеви живеят в село Дунавци, имат две дъщери, двама внуци на 28, 22 години и една внучка на 20 години, с които се гордеят. Васил разказва, че със съпругата си празнуват своята любов на три дати – годежа на 7 ноември 1969 г., сключването на гражданския им брак на 4 януари 1970 г. и датата от сватбеното тържество на 10 май 1970 г.

„Знаехме, че традиционно Общината организира тържества за Златните сватби и поради този повод задържахме нашето празненство. Но обстановката не позволи да се извърши това мероприятие.”, споделя Дешка. „Похвално е, че общината, в лицето на Кмета Галина Стоянова, е поела тази традиция, защото това е добър пример за младите семейства.”, допълва още тя.

Сем. Василеви разказват, че са били изключително изненадани и трогнати от жеста, когато екипа на общината почукал на тяхната врата с подаръците. Нито една от двойките не е знаела, че ще има такава изненада.

На въпросът кой е главата в семейството „златните младоженци” отговарят с усмивка, че не това е най-важното - важното е да има разбирателство, взаимно уважение и компромиси.

„Младите - с брак или без брак, важното е да се обичат, уважават и да доживеят до старини. Да използват повече думите „обичам те”, „извинявай” и „прощавай”, защото тези думи в семейството са винаги необходими и трябва да се знаят, помнят и да се използват.”, споделя в края на срещата ни Дешка.