В Италия като Алеков герой и Мария Калас

Ако трябва да разкажа за това пътуване, така, както аз го видях, то асоциацията ми е - Алеков герой и редом с него Мария Калас. Какво имам предвид ли? Ами ние /българите/ сме си ние … А Мария Калас, когато е правили първи стъпки на голямата сцена, се е радвала на заслужени адмирации на таланта си. Но да разказвам подред.
Пътуването винаги е свързано с неудобства, особено ако е на дълго разстояние. А ние българите, дали от вродено черногледство, дали от познаване на родната действителност, тръгваме с притеснение. Едно от първите е - как ще си мием зъбите, например, това си е път денонощие и половина все пак. Но по отношение на хигиена и освежаване нямахме никакви проблеми. Измислили са го хората. Тук му е мястото да спомена и шофьорите на автобуса - Тошко и Росен, изключително отзивчиви към нуждите на пътниците си, благодарим ви момчета.
Първата ни нощувка беше около Триест. На следващия ден, преди да тръгнем посетихме една известна катедрала там. Не устояхме на изкушението да изпробваме акустиката и изпълнихме една песен. Звучеше като "ангелски хор". Не се опитвам да лаская колегите и себе си, явно със същото впечатление останаха и намиращите се в катедралата в същия момент германски туристи. Няколко мига след началото на песента ни, всички притихнаха и онемяха, а към нас се насочиха камери и фотоапарати. Май създадохме и допълнителна атракция, но и ние останахме доволни.
И отново път, път … и ето ни в област Чочария град Чекано. Посрещнаха ни повече от добре. Според възможностите или желанието на домакините ни някой от нас бяха настанени в хотел, а други в домовете на сърдечните ни посрещачи. Безкрайно усмихнати и топли хора се оказаха италианците, поне тези с които имахме възможността да общуваме. Хора с големи сърца, сякаш събрали цялата обич на света. А този свят е наречен "Музика" и да бъдеш човек от този свят, трябва песента да я носиш в сърцето си. Имаше я и в нашите и в техните сърца, и по това си приличахме гости и домакини, затова вероятно така се сближихме. А може би и защото песента е уникален език, който говори на душата, за болка, за радост, за любов…
На 14-ти октомври домакините ни заведоха в катедралата "Монтекасини", уникална със своята история. Е, и там пяхме. И там предизвикахме вълнение и положителни емоции сред посетителите. Още тогава си дадох сметка, колко трябва да съм благодарна на Бог за невероятния шанс да пея на такова място. Тук няма техника, която да обработи гласа. Но има обич и желание за песен. Има гласове и невероятна акустика създадена от майсторството на архитектите.
Вечерта на същия ден е първият ни концерт във Вероли. Залата беше пълна с хора, дошли да чуят българския хор. Домакините ни се бяха погрижили и затова, публиката да научи повече за Казанлък и затова че е град на розите.
Пяхме!
Публиката извика "Бис"!
Да пееш за такава публика, да пееш и на "Бис". Да пееш за хора известни по цял свят със своята музикалност. За какво повече мога да си мечтая …
А мечтите продължиха да се сбъдват. На следващия ден пяхме и в друга катедрала, а вечерта пред три пъти повече публика в следващата.
После разбрахме, че докато ние сме пели, диригента на италианския хор - Мауро Джици е споделил, че "Петко Стайнов" е хор, който трябва да се чуе. За разлика от самодейните хорове, според него, ние не крещим, не се надвикваме, а пеем.. Пеем като тях …
Разбрахме също, че италианците са се свързали с много свои приятели, за да им кажат че си струва да ни чуят. Един от организаторите дори ми каза: "Тази вечер има футболен мач. Италианците са луди по футбола. Представете си тогава какво означава факта, че на този концерт дойдоха три пъти повече хора отколкото на предишния!".
Опитвам се да си го представя и в главата ми се върти само едно: "Боже, благодаря ти! Аз съм на място където съм оценена. За първи път от години насам се гордея, че съм българка. Не се срамувам от ниския ни стандарт на живот. Просто съм щастлива, че пеем и отзивите за изпълненията ни са страхотни. Но може би, най-много стоплиха сърцето ми думите на домакините ми - Марчела и Дарио, че много са харесали нашето изпълнение. До Казанлък донесох и розата, която те ми подариха и ще я запазя. Надявам се, когато те дойдат в Казанлък и аз им подаря наша роза, те също да я запазят в сърцата си. 
И песента е роза, но без бодли. И тук искам да направя едно лично отклонение. Има в Италия една Лоредана, на която искам да кажа: "В майчиното си сърце донесох частица от теб и твоите сълзи! Не плачи, а пей! Ти вече си в моите молитви …
16-ти октомври - Рим!
Ето го и Рим, вечният град! А как може да си в Рим и да не видиш папата. Е да, ама ние го видяхме, макар и за малко. Вечерта, незабравима вечер!
Пантеона! Хор "Петко Стайнов" пее … Наблюдавах лицата на чужденците и реакциите им. Как да го опиша, как се описва погледа на възхитен ценител на изкуството? И пак изпитах гордост. А единственото, което звучеше в главата ми беше италианската дума "ФЕЛИЧИТА!!!".
Вече е 17-ти октомври, пътуването е към края си. Но преди това пеем в "Сан Клементе", където е и гробът на Свети Кирил.
След края на това своеобразно турне на хор "Петко Стайнов" в Италия, съм сигурна, че там хоровото ни изкуство се цени като един невероятен културен продукт. А успешното ни представяне, и отзивите за нас в местния печат, затвърдиха у мен убеждението, че сме допринесли за това, да нарасне уважението на италианците към нашата култура.
Отново сме в Казанлък. Чантите, на кой повече, на кой по-малко, са пълни със сувенири от Италия. Сърцата на всички ни обаче са препълнени с емоции, спомени и очакване. Очакваме нашите италиански приятели да ни върнат визитата догодина. Надявам се и ние да се справим добре като домакини тогава. Е, техния стандарт няма да стигнем, но сърдечно приятелство имаме в изобилие.
А до тогава … просто затварям очи и виждам голяма катедрала, в която пее хор "Петко Стайнов", и всички са притихнали, заслушани в песента …

Материалът подготви една от хористките на хор "Петко Стайнов"