За траките и виното

- Как се роди идеята за тази изложба?
- Съвсем конкретно казано - на празника на археолозите, 14-ти февруари, на регионалната среща - археолози югоизточна България, в град Несебър. В интерес на истината аз подхвърлих идеята на колегите, но те я одобриха и най-вече директора на музея в Поморие - Антон Карабашев. Естествено нужно беше време, за да се оформи окончателно първоначалния план. Последваха няколко срещи, посещение на Антон Карабашев в Казанлък и всъщност решихме, че може да стане една чудесна изложба свързана с празниците на виното в Поморие или така наречената Винария. След като подбрахме материалите и текстовете, изложбата стана факт на 8-ми септември тази година. Искам да отбележа, че заслугата да се реализира начинанието е на целия екип, който работи за това - освен мен, това са директорът на музей "Искра" Косьо Зарев, Евтимка Димитрова, художникът Димитър Витанов.
- Разкажете ни повече за същността на изложбата и как древните траки свързват днес Казанлък и Поморие?
- Целта ни беше да покажем съдовете, с които са пиели вино древните траки, как днес не само пием, но и произвеждаме тази древна напитка. Разбира се важно и интересно беше да запознаем хората с връзките между вътрешността на страната и границата, а една такава връзка е създавало именно виното.
Западният черноморски бряг с неговите удобни заливи от рано привлякъл вниманието на гръцките колонисти, които при заселването си заварили местно тракийско население. Отначало гръцките колонии били земеделски поселения и търговско-транзитни центрове, а по-късно развили и собствено занаятчийско производство.
Херодот пише, че траките от "боговете почитат само Арес, Дионис и Артемида". Чрез тези божества те намират откровения  свързани с войната, земеделието, лоба и природата, както и самоотдаването на вихъра на Дионисиевйте празненства.
Диодор твърди, че Дионис бил от Индия, където расте лозата и той научил всички как да правят вино и да се веселят. Станал бог на плодородието, на виното, което дава сила и радост, но употребата му без мярка отнема разума. Дионис обикалял различни страни и учил хората на лозарство и винопроизводство. Тракийският бог на виното и веселието е почитан по тези места от траките, които са оглеждали лозя и са правели чудесно вино.
Днес в пределите на България се намират само част от колониите по Западния черноморски бряг - Аполония, Анхиало, Месемврия, Дионисополис и Одесос. Тяхното местоположение в двата големи черномоски залива - Бургаския и Варненски създава условия за живот, който не прекъсва от основаването им до наши дни.
Земите по Черноморието ни се славят с винопроизводството си открай време, но мисля, че изложбата показа, че традиции в това отношение има и тук, в нашата Долина.
Изложбата може да бъде разделена на три тематични части - археологически и етнографски материали и съвременното винопроизводство представено от FESTA WEIN COMPANY.
- Кои бяха по-интересните находки сред изложените експонати?
- Първо искам да кажа, че по думите на директора на музея в Поморие, изложбата е предизвикала много голям интерес. Както сред българските, така и сред чуждестранните туристи. Трябва може би да допълня, че в дните на изложбата от 8 до 30 септември, в Поморие все още продължаваше туристическия сезон.
Най-много вниманието на посетителите са привлекли археологическите материали и особено тези открити при проучвания в Долината на тракийските владетели. Сред тях мога да спомена - бронзовата фитула, сребърните фиали, различни други бронзови съдове, всички свързани с виното, употребата и производството му в древността. Разбира се атрактивни за посетителите са били и различните етнографски материали - бъклици, медни кани, глинени шолове за вино. Искам да отбележа, че те бяха експонирани на фона на килимчета с рози, което освен, че допринасяше за атрактивността им, много ясно показва и принадлежността им към Долината на розите.
- Ще продължите ли с подобни съвместни изложби?
- Разбира се, връзките между Казанлък и Поморие ще продължат и занапред. Тази изложба беше една чудесна инициатива, а както се оказа и доста успешна, затова ще търсим възможности и  за други подобни прояви.
Радостина Байчева