13:33 | 14 юли 06 1449

Тракийска туристическа пътека по български светини

Лятото се оказа благоприятен сезон и за патриотичните инициативи на дружество "Тракия" Казанлък. Засиленият интерес към тракийските туристически маршрути по българските светини ни отведе отново в Охрид. Поводът за поредното ни пътуване до съседна Македония е годишнината от разорението на тракийските българи. 4 юни 1913 година е началото на това зловещо събитие.
Пътят ни до древната българска столица Охрид минава през исторически и природни забележителности, които немогат да бъдат подминати - Калето в Скопие, манастирът "Св. Спас" с гроба на Гоце Делчев, Бигорския манастир, женския метох "Св. Георги" в Дебар. Съветвам всеки, който има път през Македония, да посети Бигорския манастир, разположен живописно в дебрите на планината. Тук се пазят мощите на 24 светци, до които всеки от нас се докосна с вълнение. В манастира е и чудотворната икона на Св. Йоан Бигорски от 11 век, уникална по своята изработка. В женския метох на "Св. Георги" монахините услужливо ни допускат до друга светиня - частица от костта на ръката на светеца.
А ето ни и отново в Охрид - градецът, в който по думите на нашия екскурзовод Джоко, има толкова култура, колкото ти "душа сака".
Самоиловата крепост с 18-те кули, църквите "Св. Климент и Св. Пантелеймон", "Св. София", "Св. Йоан Богослов", реставрирани къщи на известни български фамилии, паметници на Кирил и Методий и други наши книжовници. Изобщо много са свидетелствата за богатата книжовна дейност в областта Кутмичевица. Още се носят легенди за дейността на св. Наум в манастира, разположен в планината с поетичното име Галичица /галена от водите на двете езера Охридското и Преспанското/. Светецът помагал на душевно болни. Според легендата една вечер замръкнал в село Трапеица, защото каручката му се повредила. Хората от селото били отзивчиви, помогнали му, а светецът ги благословил. И до днес селото им е закриляно от природни бедствия. Не така добронамерени били обаче хората от съседното село Любеница, в което светецът замръкнал друг път. Никой не му помогнал, затова той ги проклел никога да нямат църква в селото. И до днес селото е без църква, в момента строят, но още се страхуват от проклятието на светеца.
Разглеждайки града си задавахме и въпроса: "Колко ли тайни ревниво пази старият чинар в центъра на Охрид?" дървото е на 1100 години и със сигурност знае повече от всичките ни историци. Превърнало се е в символ на старата столица. Охридчани често си казват: "Ке се сретиме у старио чинар."
А Охридското езеро, с разнообразната си флора и фауна, е едно от уникалните езера не само на Балканите, но и в Европа. Удоволствие е да наблюдаваш играта на охридската пъстърва в кристално чистите му води.
Ето ни и на Билянините извори. Заслушани в шепота на водата, ние се връщаме години назад и чакаме да се появи Самуил с коня си, защото Биляна е тук.
В групата ни има млади момичета, на които бе връчено по едно ленено платно, за да го избелят. Справят се чудесно със задачата. Най-малката участничка - Деси, е особено щастлива. Според легендата, който се измие на изворите и се завърти три пъти на първия камък във водата, ще се подмлади с 10 години. Групата стриктно спазва и този ритуал.
И така, подмладени, ободрени, заредени с патриотизъм, през Битоля и Струмица се отправяме към България, за да обмислим следващия туристически маршрут.
Петя Янева