Васил Левски: Времето е в нас и ние сме във времето

В денят на 147-годишнината от гибелта на Дякона, ви оставяме с част от неговите послания, записани в писмата му, заедно с част от писмо на Христо Ботев.

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …
Из писмо на Христо Ботев до Киро Тулешков, Букурещ, ноем.–дек. 1868

Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги
Из писмо от Васил Левски до Найден Геров 01.02.1868 г.

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си
Из писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, март–април 1868 г.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"
[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.
…наместо сълзи, сега леем куршуми..
Дописката на Васил Левски до в."Свобода", издаван и редактиран от Любен Каравелов, 1870 г.

Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Из писмо на Васил Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871 г.

За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Из писмо на Васил Левски до Иван Попхристов Кършовски, 20.06.1871

Няма да ни чакат за дълго време да се мъдрим в работата си.
Революция, инак сме изгубени во веки веков…
Из писмо от Васил Левски до комитета в Карлово, 16.01.1872 г.

Дела трябват, а не думи
Из писмо от Васил Левски до Любен Каравелов, 27.01.1872 г.

Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас, заедно за живот и свобода човешка.
Из писмо на Васил Левски до Любен Каравелов, 25.07.1872 г.

Пък Вие занапред дързост! Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че [са] полагали клетва. Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато изпадне в беда.
Из последното написано от Васил Левски писмо до ловчани, 12.12.1872 г.