16:39 | 20 юли 06 3539

Строим за родината

Тази година се навършват 60 години от началото на бригадирското движение в България. За да почетат годишнината, на 22 юли край Прохода на Републиката Хаинбоаз на Национален събор "60 години бригадирско движение" ще се съберат бивши участници в движението. Честването се организира от инициативен комитет със съпредседатели депутатът от левицата Добромир Гущеров, Пенчо Зулчев и Валентин Петков. По време на събора край Хаинбоаз ще има среща на поколенията, както и концерт с участието на известни български певци.
По повод годишнината разговаряхме с участник в работата по строежа на Хаинбоаз. Вече 78 годишният Христо Симов е бил във втори пловдивски отряд през 1947 година. Спомените му за живота в отряда, за работата и лагерният огън са живи и днес. Не се е изгубил и бригадирският ентусиазъм и увереността, че да строиш за родината, е едно от достойните неща, които човек трябва да направи в живота си.
- Кога и как беше поставено началото на бригадирското движение?
- Бригадирското движение започна през 1946 година, в началото на август. Всъщност за негова рождена дата се счита 5-ти август. Тласъкът дойде от призив на Централния комитет на партията, към ЦК на Ремсовата организация - младежката организация по това време. На България и предстоеше да се извършат революционни мероприятия в строителството и селското стопанство и въобще във всички отрасли на нашия живот. За всичко това се отреждаше централно място, като движеща сила, на младежката организация.
На нея, или по-точно на младежта, се възлагаше надеждата, да се претворят в дела идеите и да направим за кратко това, което други страни не успяха и за години.
Хаинбоаз беше първият обект възложен на бригадирското движение. 1946 година започна подготовката на лагера, който да приюти 2000 души работници. Може би ще е интересно да се спомене, че след като лагерът вече беше готов и се очакваха първите бригадири, три дни не се появи никой. На третия ден обаче, на гара Гурково се изсипват товарни влакове, с по над 30 вагона, с хора, все за Хаинбоаз. Тогава става ясно, че местата ще са малко за всички желаещи. Веднага е алармиран ЦК на РЕМС да се спре изпращането на хора в Хаинбоаз. В крайна сметка се явяват и остават да работят 2075 души. Съставът на бригадата беше разнообразен, членовете на РЕМС в нея бяха 1867, момичетата бяха 191, членове на други организации - 108, партизани - 140, фронтоваци - 48, политически затворници - 22.
Освен че хората са повече от очакваното, става ясно също, че идват и много младежи под 16 години, което беше границата за да се включиш. Считаше се че това ще бъдат единични случаи, но се оказа по-масово от предвиденото. Спомням си за един случай - 14 годишно момче идва за да работи. След като се установява че няма навършени 16 години му обясняват, че трябва да го качат на влака в Гурково, за да се прибере в родното си място. Детето обаче разплакано обяснило, че ако го отпратят, ще се върне и ще взриви лагера.
Така започва работата на първата бригада в Хаинбоаз. Тогава щабът, който оглавява бригадата е начело с Пенчо Кубадински, помощник командир е Марин Банчев, командир на първи батальон е Иван Филипов, а на втори е Георги Джоджев.
След като завършва първия етап на Хаинбоаз в края на 46-та година, цялата бригада, отново от гара Гурково, натоварена във влакове се отправя към София. Там ги посреща цялото политбюро на партията начело с Георги Димитров. В тяхна чест е организиран и голям митинг. От там нататък вече започва подготовката за възобновяването на бригадирското движение през 1947 година.
- С какво работеха бригадирите, в какви условия?
По това време Хаинбоаз представляваше една магарешка пътека. Там неможеше да мине кола или каруца. Трябва да подчертая, че цялата работа се вършеше наръка - колички, лопати, лостове и прочие принадлежности, но всичко изискваше човешка намеса и работа. В цялата бригада на Хаинбоаз имаше само 1 компресор за разбиване на земна маса и една бетонобъркачка. На практика това беше цялата техника, която обслужваше строежа на прохода.
Условията не бяха никак луксозни, като се започне от дрехите и стигнем до храната. Униформата на работниците беше сини дочени дрехи, по един войнишки шинел и цървули, и дума неможеше да става за претенции или по-големи удобства. Хората нощуваха в брезентни палатки за по 40 човека, на нарове, покрити с букова шума и едно войнишко одеало.
Особено строг беше контрола относно разделението на мъжки и женски палатки. Никой нямаше право да влиза в женските палатки, като съответно момичетата нямаха право да влизат в мъжките.
През 1947 г. работата по Хаин-боаз продължи 6 месеца. Работеше се на 2 смени, всяка по 8 часа. Всеки от бригадирите остава-ше на работната площадка 2 месеца.
- Имаше ли оплаквания заради условията или тежката работа?
- Никой не се е оплаквал от суровите условия или от тежката работа. Ако трябва да сме искрени трябва да споменем, че и храната не беше особено изис-кана. Обичайното обедно меню например беше паприкаш, да не говорим за това, че в големите обедни жеги яденето се сервираше също горещо. Имаше една рекичка, която използвахме за миене, но в нея попадаха и земни маси от работния процес, така че може да си представите колко чиста е била водата. Отделни старателно пазени кладенчета ни снабдяваха с вода за пиене и за готвене. Непрекъснато имаше дежурни, които събираха всичката вода от там, за да има достатъчно за всички работници. Държа да подчертая, че въпреки тези условия не е имало нито един случай на инфекция или на заболяване.
- Кога придоби масовост движението?
- Това стана на втората година - 1947. Тогава то наброяваше вече 85 000 човека. През тази година освен Хаинбоаз обекти са - линията Перник - Волуя, язовир Копринка, язовир Росица, далекопровода Мездра - София - Пловдив, Димитровград и други.
Мога да се спра по-конкретно отново на работата в Хаинбоаз, защото самият аз съм участвал именно там. Аз бях във втори Пловдивски отряд, който се установи като международен. По това време в София се провеждаше някакво мероприятие от интернационален мащаб. Всички от делегациите - руснаци, италианци, французи, испанци т.н. дойдоха да работят в нашата бригада.
При втория етап на прохода на Републиката, в Хаинбоаз пристигнаха 18 хиляди души. Командир на бригадата вече е Кирил Донев, член на ЦК на РЕМС по това време.
Лагерите в цялата бригада бяха 18. Един лагер, тоест един отряд, беше разделен на 4 чети. Работеше се на две смени, защото неможеше да се осигури едновременно работа за всички. Често се случваше да неможе да се осигури работа за първата смяна. Затова, тези които се занимават с взривяването, след вечерния огън непозволено излизаха и подготвяха работа за сутринта.
Планирано беше Хаинбоаз да завърши през ноември 1947 година. Бригадирското движение построи там 15 моста, 75 водостока и около 500 метра подпорни стени. Завършването обаче се забави, заради необичайно лошото време в края на годината, което не позволи да се извършват никакви дейности на открито. Поради тези причини проходът беше завършен малко по-късно от предвиденото.
- Един от символите на бригадирите е лагерният огън, разкаже ти повече за него?
- Един от важните елементи на бригадирския живот беше лагерният огън наистина. Лагерният огън беше място за почивка, за духовно обогатяване, за срещи. Една от четите осигуряваше дърва за него. Той беше много голям, затова беше необходимо да се осигурят достатъчно количество дърва, да се подреди правилно и по време на горенето вечерта някой да го наблюдава и да осигурява предпазни мерки. Около огъня след вечеря се устройваше и обичайното тържество. Специален отдел към щаба на бригадата се занимаваше с подготовката на художествената програма. След края й се правеха оценки и се класираха спрямо предишни програми. Съревнование имаше и между самите бригади относно работата. Комисия към щаба на бригадата всяка вечер правеше оценка за работата на всяка бригада.
- Какво провокираше този ентусиазъм у младежите тогава?
- Още от освободителното движение, както го наричахме, което се създаде преди 1944 година присъстваше този ентусиазъм. В него също участваха преди всичко млади хора, не само партийни и РЕМС-ови членове. Този ентусиазъм се подхранваше и от желанието да се извършват колкото може повече и по-бързи промени в страната. Всички, които работехме там, а и по другите обекти бяхме доброволци. Само за пример мога да ви посоча начина по който заминах и аз. След като завършихме гимназията в Калофер, целият ни клас се организира да работи в Хаинбоаз.
- Колко време продължи да действа бригадирското движение?
- Бригадирското движение продължи работата си дълги години след това, като се включи и в селското стопанство, и в промишлеността, създадоха се много местни бригади. Своеобразно продължение на това движение бяха ученическите летни бригади за прибиране на селскостопанска продукция. В началото при тях също не се плащаше за положения труд. С течение на годините известен процент от заработеното отиваше в касата на училището, като се използваше за ремонти и подобряване на условията там.
Долина