С премиера на книга почетоха рождения ден на Апостола габаревци

Габаревски творци, родолюбиви спомоществователи и издателство "Захари Стоянов", в лицето на неговия директор, поетът Иван Гранитски, направиха възможно издаването на книгата "Габарево - ти златна люлка, тих пристан". Пъстра мозайка от история, духовност и творци от селото е събрала на страниците си книгата, чиято мисия е, да бъде "дар за идните поколения, да знаят, помнят и предават историята, духовността и културата на Габарево, за да пребъде селото през вековете". Неслучайно е избран и денят на представянето й - денят, в който габаревци честваха 169-ата годишнина от рождението на Васил Левски. Съчетаването на двете събития е идея на Общобългарски комитет "Васил Левски".
В уречения час, двора на Джанановата къща, в която през 1869 година е учреден революционен комитет с участието на Левски, се изпълни с жители и гости на селото, дошли да споделят двойният празник. Официални гости на тържеството бяха писателят академик Антон Дончев, поетът и издател Иван Гранитски, писателят и журналист Веселин Стоянов, заместник кмета на община Павел баня Йорданка Енева. Безплатен екземпляр от книгата получи всеки жител на Габарево по инициатива на издателството.
"Приятно бях изненадан, колко много и от каква класа са творците в Габарево, както и от духа на това село" - сподели при откриването на честването академик Антон Дончев. Той припомни, че България и българското самосъзнание е съществувало дълго преди да се появят повечето от днешните силни европейски държави. Както и че, дори в годините на робство, когато държава като политическа структура е липсвала, е съществувала държавата на българския дух. Именно тази държава - на българският дух, е защитавал Левски, подчерта още Антон Дончев.
По-късно същия ден, Антон Дончев стана кръстник на петгодишния Чавдар Георгиев - първороден син в семейството на Стефан и Таня Георгиева.

ИСТОРИЯ И ДУХ

- Лесно ли се събира история, доктор Няголов?
- Никак не е лесно, защото трябва задълбочено да се търсят първоизточници, разкази от възрастни хора, документи. После те трябва също така внимателно да се изследват, защото може да се явят противоречиви данни, което да доведе до изопачаване на факти.
- А лесно ли се ентусиазират хората да съберат историята на родното си село, защото тази книга в голяма степен е дело на габаревци?
- Идеята за издавеното на тази книга се възприе много добре от габаревци. В продължение на два-три месеца бяха събирани материали и търсени спомоществователи. Факт е обаче, че това е един доста кратък срок за издаването на една такава книга, но успяхме да я направим реалност.
- И книгата и преките впечатления на всички, които присъстваха днес на празника, могат да потвърдят, че жителите на Габарево притежават буден дух, на какво според вас се дължи това?
- Още преди Освобождението Габарево е било културен център на западния край на Розовата долина. Имало е много будни хора, които са получавали образованието си в Цариград, в Русия. Тук е създадено училище още през 1834 година. Църквата също е от това време. Изобщо, всички тези обстоятелства са създали благоприятна почва за израстването на една културна среда тук.
- Многобройни са паметниците на културата в малко Габарево …
- Така е, въпреки че сега е трудно да се поддържат, такива са общите условия в страната - незачитане или неподдържане на духовността. Но Габарево, с издаването на тази книга, направи едно изключение. Това е една малка крачка да се победи пошлостта наоколо и да се обърнем към истинската духовност и истинската култура.

КНИГАТА

Веселин Стоянов:
Първоначалната идея беше в списание "Везни" да отпечатаме няколко неща - интересни спомени, за Габарево. После спонтанно, от разговори, се оформи идеята за сборник. За около 2-3 месеца събрахме материалите за него, с голямото съдействието на доктор Димитър Няголов, който е габарец. Така се получи и с тази книга, която бе издадена благодарение на издателство "Захари Стоянов" и множеството спомоществователи, които подкрепиха патриотичната идея. С ентусиазъм откликнаха и всички, които помолихме да напишат, каквото знаят за историята на селото - историята на храма, на джамията, на каракачаните и прочие. Мисля, че това е една много полезна традиция, защото според моите наблюдения, в различни села има някакви писани истории. Те обаче имат незавидната съдба да останат прибрани и дори забутани по шкафове. Но издадена една такава история, тя може да стигне до всеки дом от съответното селище. Както в случая "Габарево - ти златна люлка, тих пристан".

Долина