16:54 | 20 юли 06 1829

138 ГОДИНИ ОТ ПОДВИГА НА ХАДЖИДИМИТРОВАТА ЧЕТА

Трябва да призная, че напоследък се чувствам доста омерзен от факта, тоест от фактите, които говорят за разширяващ своите граници национален нихилизъм. И особено от перверзното желание на знайни и незнайни неграмотници да хвърлят кал върху светлите образи (и дела) на утвърдени герои от възрожденското ни минало. Тези откровени нещастници, които имат кощунствената наглост да съизмерват своята лилипутска същност с великаните патриоти от национално-освободителното движение, питат: Че кой бил Васил Левски (ами убийството на детето, ами бабата, свидетелствувала против него!?); че кой бил Христо Ботев (пияница и пройдоха!?); че кои са били Хаджи Димитър, Стефан Караджа и четниците (банда разбойници!?)…
Добре. В условията на българската псевдодемокрация всеки може да мисли за другия, каквото си иска. Роденият и възпитан като идиот си остава такъв, каквото и да го правиш. Ти му говори за подвиг, за саможертва в името на Отечеството и свободата… Не. Не само няма да те разбере, а ще те гледа иронично и ще се усмихва като неврастеник. Бедата е там, че тон за подобно извратено мислене и говорене дават по-високо стоящи в йерархията на обществото - били те самозвани политици, или, което е още по-срамно, представители на така наречената интелигенция ...
Имал съм повод неведнъж публично да заявявам личното си мнение, че стореното от Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните четници е един от най-светлите примери на родолюбие и саможертва в името на свободата, и независимостта на България. Доказателства за това има в изобилие! Да вземем произволно едно от тях - не величието на подвига на Хаджи Димитър, Караджата и четниците ли даде поетическо вдъхновение на гениалния Христо Ботев да напише безсмъртната балада за войводата, намерила заслужено място в световната класика в жанра? Хаджи Димитър е герой в най-истинския и чист смисъл на думата. Да припомним, че е роден в Сливен, но лобното му място е връх Бузлуджа. Че е само на 28 години в онова време, за което говорим. Че онова, което се случи на 18-ти юли, 1868-ма година превърна никому неизвестното планинско пасище, наречено Бузлуджа, в национална светиня! Казанлъчани и жителите на Общината (в старото и новото й териториално измерение) винаги са били съпричастни към подвига на войводата и неговите четници. Разбира се, не всички и не в еднаква степен. Малък щрих към всичко около четата е, че 10 души от около 125 членния състав са нашенци: от Казанлък - 6, от Шипка - 3, от Долно Сахране - 1. Цяла одисея е онова, което се случва след гибелта на Хаджи Димитър и последните негови четници на Бузлуджа. Там ще намерите достойни и не до там достойни примери на почит и уважение към паметта на загиналите. Летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов ни е оставил не малко редове в своята публицистика за фактите, събитията и атмосферата на първите чествания паметта на героите на връх Бузлуджа след Освобождението. Има там и похвални слова, но и не малко критични бележки за това - кой с какъв аршин премерва саможертвата на героите. Хаплив е Захари Стоянов и с право. Истината трябва да се изрича, каквато е, а не каквато на нас ни се иска да бъде. Но нека припомним на онези, които не знаят, че до 1970-та година почти, зададе ли се Илинден, мало и голямо от Казанлък и околните селища потегляше за Бузлуджа - пеш и кой, с каквото намери, хората се качваха на върха да почетат войводата. В следващите години нещата се поизвратиха. Със строителството и после откриването на безумието, наречено Дом-паметник, акцентът се премести и тържествата, тоест честванията, придобиха партиен характер. Така поклонението, честването годишнината от една геройска гибел, се превърна в тържество на партията, възхвала на нейните основатели и трупане на авторитет на моментните й ръководители. По-късно, някъде в средата на 90-те години на миналия век, бе направен сполучлив опит за възстановяване на традицията - честване паметта на Хаджи Димитър и загиналите на върха четници. В тази връзка добре би било онези, които посягат към перото, за да коментират кой, как, защо и кога, както и по чия идея се възстановиха поклоненията в памет на Хаджи Димитър, да бъдат по-внимателни и прецизни. Тоест, да не изопачават волно или неволно истината за нещата. Но това е малкият проблем, големият дойде от там, че между едните - организаторите на честванията на Хаджи Димитър и другите, организаторите на празниците по повод годишнината от основаването на партията, се появи нещо като съревнование: кой, колко поклонници ще докара на Бузлуджа и други такива, за които не си струва да се говори. Резултатът обаче, тотално с отрицателен знак, бе налице. Нормалните хора започнаха да свързват двете прояви с партийна принадлежност и всеки избираше според своята политическа ориентация, кога да се качи на връх Бузлуджа - на 18-ти юли или на 2-ри август. Лошо. За съжаление, някои партийни водачи така и не успяха да осъзнаят разликата между поклонение пред паметта на героите и тържество на партията. В миналите години глуповати случки имаше и от двете страни на "барикадата". Дребнави заяждания, обиди и публични пререкания. Които, в крайна сметка, от където и да ги погледнеш, само доливаха вода в мелницата на националния нихилизъм. В последните издания на двете събития се забелязва пристъп на разум. Дано нещата продължат да се развиват в тази насока. От това полза ще имат всички българи.
Емил ПЕНЧЕВ