Среща със създателите на документалния филм за Чудомир “Съдба до съдба”- сценаристът Веселин Стоянов и режисьорът Деница Георгиева

Деница Георгиева- режисьор на филма за Чудомир- “Съдба до съдба”

Деница, от къде дойде идеята за филма, който направихте за Чудомир?
Идеята за филма първо тръгна от факта, че аз за втора поредна година съм Чудомирова стипендиантка. После реших, че ще бъде страхотно, ако се опитам наистина да направя достоен документален филм за Чудомир.

Какво те мотивира да се включиш в създаването на този филм и как се спряхте точно на Чудомир?
Мотивира ме първо това, че съм казанлъчанка. Аз самата се включих в проекта, аз бях инициаторката. Включиха се много казанлъчани, на които искрено благодаря. Другото нещо, което ме мотивира както казахте, е самото предизвикателство да се опитам да направя филм за Чудомир, с който да кажа нещо ново и интересно, без да се повтарям. Защото както знаете, Чудомир е вселена и трудно можеш да избереш един ъгъл, от който да го представиш и да изведеш своето послание, а аз търсех точно това. Естествено, за избиране на определен ъгъл, заслуга има и писателят Веселин Стоянов.

С какви трудности се сблъскахте, реализирайки този филм?
Трудности има колкото искате! За да направиш филм, трябва да събереш екип, да наемеш техника и още куп неща- това е производствен процес и изисква някакви средства. Това при мен беше трудно- да събера средствата, за да реализирам проекта. Но тук получих подкрепа от казанлъчани, за което още веднъж благодаря. Специално мен, трудностите ме направиха по- силна и ме доближиха до истинските професионални задължения, с които един режисьор трябва да се сблъска и да разреши всички тези проблеми, които не са никак маловажни. Напоследък нищо не може да ме уплаши и приемам трудностите с усмивка.

Как на едно младо момиче като теб му е интересно да създава продукт за една значима личност, но от миналото. Тоест, знаем, че сега заниманията и стремленията на младите са далеч по- различни от твоето, например. С какво ти си по- различна и би ли могъл твоят опит да повлече и други млади да се включват в подобни проекти?
Надявам се, че ще бъде така и дано! Защото младите хора трябва да знаят миналото си и трябва да се интересуват повече от творчеството и културата на своя народ.

След като филмът вече е факт, ти направи ли за себе си някаква равносметка? На какво те научи работата ти по него?
О-о-о! Много неща. Равносметката е, че започна доста да ме влече документалното кино. Сега чувствам, че ще се справя и с други документални проекти. Този за Чудомир беше труден, а аз започнах с трудното, за което не съжалявам.

Това предизвикателство ли бе за теб и как мислиш, успешно ли го издържа?
Както казах преди малко, беше си предизвикателство. А дали съм се справила, ще кажете вие- зрителите (смее се). Моята оценка е, че съм доволна от работата си, защото все пак още се уча, но винаги има какво да се желае занапред.

Какво си пожелаваш занапред?
Пожелавам си да съм жива и здрава, и да реализирам още много такива проекти. Дай боже, един дебют и в националния ефир!

Веселин Стоянов-журналист, сценарист на филма
Г-н Стоянов, как се роди идеята за създаването на този филм?
В общи линии, до сега има три филма за Чудомир, които повече се спират на самата негова личност, снимани са по времето, когато той е бил жив. С топлота и хумор разказват за него, но като че ли за самия писател, за неговите герои, за раждането на “Нашенци”, всъщност почти никъде не става дума. А те се появяват по един много интересен начин. Чудомир е някъде около 40- годишен, когато започва да пише своите разкази. Задължен е всяка седмица да праща по един разказ и по една графична рисунка на столичния вестник “Зора”. В продължение на седем години той поддържа “долния етаж”, както той нарича хумористичния подлистник, на вестника. Друг такъв случай в българската литература и журналистика няма. Но раждането на “Нашенци” е предизвикано от самото време. България след дългите и унищожителни за нея войни, когато самата тя се “отваря” за Европа. В същото това време се появява “нашенецът”- обикновеният селянин, обикновеният гражданин, не този, който е от хай-лайфа. Изведнъж този българин трябва да се сблъска с Европа, да се огледа в нея и тя да се огледа в него. Оттук се получава комизмът на ситуацията- героят използва чуждици не на място, диви се на техники, той не може да се излюпи още от еснафската черупка на своето ежедневие. Това прави Чудомир голям писател - той усеща тази ситуация, улавя я много бързо и динамично, описва я, разказва я. Най - интересното е, че Махалата започва да се познава в неговите герои: смее се, разбирайки, че се смее на себе си. Върху целия този процес има едно много интересно изследване на проф.Никола Георгиев, който участва в този филм. Нашата идея бе да разкажем за това раждане - как се раждат “Нашенци”.

Какво Ви мотивира да се включите в създаването на този филм?
Ами дано не прозвучи високопарно, но мотивира ме моето безгранично уважение към Чудомир. Това е българският автор, когото аз най- много уважавам. Може би го има и сантиментът, че е съгражданин, но Чудомир е един изключителен пример за принципност, човечност, за сериозно отношение към работата. Който се порови в неговата биография, би открил неща, които биха го изправили мирно пред неговата памет. Може би точно фактът, че той е един много силен морален критерий и мерило, ме накара да се захвана с това. Освен това, на мен темата “Чудомир” никога не ми е била чужда. Преди години пак правихме филм за него, по- точно за самоубийството му.

За кого е предназначен този филм?
Надявам се той да намери своите зрители сред онези хора, които наистина се интересуват от българската литература. Ние нямаме друг писател като него, който оставайки на равнището на хумора, без да навлиза в сатирата и да използва нейните остри оръжия, успява все пак да изобличи простащината, но с една благост, с една мекост, една лична морална оценка. Той обича своите герои. И ми се струва, че този филм би бил интересен точно за този тип хора, които се интересуват от литературата. Аз мисля, че той ще бъде интересен за експозицията на музей “Чудомир”, както и за тези, които посещават музея.

Какво си пожелавате оттук нататък?
Вие ме изненадахте с този въпрос. Но понеже сме на тема “Чудомир”, бих си пожелал, ако Бог ми помогне в това отношение, Чудомировска мъдрост и Чудомировска самовзискателност към собственото творчество.

Пламена Бонева