Казанлъшки лютиери са част от елитно световно изложение в Италия

Възпитаници на Художествената гимназия, казанлъчанката Галина и заралията Мартин, за пореден път прославиха Града на розите в престижното световно изложение на лютиери в Италия, състояло се на 27 – 29 септември. Вдъхновени от изкуството, въвлечени в обич към музиката, животът събира Галина и Мартин и освен партньори те се превръщат и в колеги. Своя житейски път те прекарват в Италия, но не спират да мечтаят за деня, в които ще се завърнат в родната си страна.

Галина е родом от Казанлък, а Мартин от Стара Загора. И двамата завършват Художествената гимназия, но животът ги събира едва, когато и двамата продължават образованието си в Италия.

А какво споделиха те за една от най-вълнуващите професии - лютиерството, работата, която не я чувстваш като товар, а положителен заряд в живота ти, и как са представили Казанлък на Cremona Musica International Exhibitions and Festival, можете да прочетете:

Cremona Musica International Exhibitions and Festival се провежда ежегодно в град Кремона, Италия, като тази година се състоя на 27-29 септември.
Градът на Страдивари е домакин на най-голямото изложение в света на висококачествени, ръчно изработени музикални инструменти.
На изложението традиционно се събират над 18 хил. майстори и музиканти от целия свят, където не липсва и присъстие на казанлъшки лютиери. Изложението обединява 178 събития – семинари, изложби, работилници, майсторски класове, концерти и др., и повече от 300 изложители от 30 държави.

За пръв път ли участвате в това изложение и всъщност какви са критериите за участие в него?
Г:Тази година за нас ще бъде трета поредна. В световен мащаб Мондо музика е най-голямото по важност музикално събитие, на което излагат инструментите си едни от най-известните лютиери.

С какви инструменти ще участвате?
М:Тази година сме подготвили едно виолончело, една виола и две цигулки-модерна и състарена. В предвид дългия и деликатен процес на изработка е трудно да се изработят повече инструменти, но пък са напълно достатъчни, за да могат търговци и музиканти да се запознаят с работата ни. Модерните музиканти освен акустика и звукови качества, търсят стил и изработка. Ние работим според традиционните кремонски методи, останали още от времето на Страдивари и Амати.

Какво продължава да ви свързва с Града на розите и как италианците приемат факта, че сте българи и то от Казанлък?
Г:Аз съм от Казанлък , а съпругът ми от Ст.Загора, но и двамата сме възпитаници на Художествената гимназия със специалност лютиерство. От тези, които са завършили са много малко тези, които са продължили обучението си в Италия. Аз и мъжът ми сме единствените от нашите випуски.
М:Не е лесно, много работа и воля трябва. На осемнадесет години сам и в друга държава си е страшно. Има и много, които веднъж озовали се в Кремона се отказват и се прибират, просто не могат да издържат. Въпреки това, почти няма италианец в Кремона, който да не е чувал за Казанлък, българският град на лютиерите.
Г: На нас българите ни се носи славата, че сме много работливи и упорити. Когато започнах да уча в Института 'Страдивари' се носеха легенди за сръчността на българските студенти. Определено сме конкуренция.

Кога се зароди страстта ви към лютиерството и до колко Художествената гимназия в Казанлък е допринесла за това?
Г:Моята майка е художничка, а дядо ми дърводелец. На Мартин баща му пък е дърворезбар. И двамата съвсем случайно се озоваваме в клас с такава специалност.
М:Аз исках да последвам бащиния занаят и се бях насочил към училището в Трявна. Случайно видях брошура на Художествената гимназия и реших да опитам.
Г: Аз пък попаднах на една от Казанлъшките работилници,останах очарована и реших, че на всяка цена трябва да се занимавам с това. На времето прием с такава специалност имаше веднъж на четири години, та мога да го нарека съдба.

Също свирите ли на инструментите които изработвате?
Г:Да, всеки един инструмент бива разсвирван и настройван индивидуално, за да може да се даде оптимален акустичен резултат. Монтатурата, както се нарича е едно от най-важните неща при изработката на една цигулка.
М:Всяка струна трябва да е балансирана, звукът силен, но хармоничен. Това е много труден процес, трябват познания по акустична физика и добро познаване на дървесината. Цигулката се изработва от смърч и явор, но няма едно с едно две еднакви пърчета, нашата работа е да почувстваме дървото и да извлечем от него най-доброто.

В личен план от колко години сте заедно като двойка?
М:Заедно сме от седем години и сме женени от три, имаме две момченца на една и на четири години.

Тук, от гимназията ли се познавате или в Италия сте се открили?
М:Не сме се засичали в Казанлък, тя е във випуска след моя.
Г:Запознахме се в Италия, аз бях на изпитите за института по лютиерство, а Мартин беше току що завършил, беше дошъл да си взема документите. Запознахме се само и в следващите три години не сме се виждали повече. Срещнах го веднъж случайно на улицата, със съквартирантите ми организирахме парти , заприказвахме се и реших да го поканя. Започнахме да излизаме често, но винаги в приятелски кръг. Мина повече от година преди да ми признае любовта си.

И двамата ли работите в работилницата, която Мартин си е отворил през 2014 г.?
М:Работилницата е семейна, работим заедно, но всеки прави свои собствени инструменти.
М:Често имаме търкания, относно методите на работа, имали сме различни майстори и използваме различни методи,спорим постоянно.
Г:Аз имам специализация с акустична физика, правим постоянно проучвания, използваме модерни машини за измерване на честота на трептене на капака и дъното. Така съчетаваме напредъка на технологията с античните методи на изработка.
М:Аз пък се занимавам с приготвянето на лака. Всеки майстор има своя тайна рецепта, лакът който използваме ние е маслен и се приготвя от олио и кехлибар. Използваме само натурални пигменти, някои от които приготвяме сами. Процесът е сложен и трябват познания по химия. Както виждате работата на лютиера не е само дялане .

Колко често се връщате в Казанлък / Стара Загора и мислили ли сте да се приберете отново в България и да работите тук?
М:Преди да отворим ателието, се прибрахме по ваканциите, после дойдоха и децата и сега успяваме да си дойдем само лятото за по месец.
Г:Имаме голямо желание да се завърнем, аз съм в Италия от 11 години, а Мартин от 16. Кога ще се случи това обаче не знам. Кремона е лютиерската Мека, само тук може да ти се случи да държиш в ръцете си Страдивариус.
М:Идват известни музиканти, с много редки и интересни инструмети, но определено обмисляме да се върнем и да отворим ателие в България.