Белин Моллов - съветник към Политическия съвет на министъра на Регионалното развитие и благоустройството
Първата цел на европейската регионална политика е подпомагане на най-изостаналите и специално селските райони, и то във всяко едно отношение. Не само като развитие на селското стопанство, неговата интензивност, продуктивност, но и на самото качество на живот и развитие на регионите. При нас, както и в останалите европейски страни, и особено при новоприсъединилите се страни членки, има доста средства за тези проекти. Проблемът тук не е в парите, а в готовността и възможността ние да направим добри, ефективни проекти, които бързо да доведат до възвръщаемост. При нас селските райони ще бъдат финансирани основно от две програми - националния стратегически план за развитие на селските райони, където вторият приоритет е развитието на инфраструктурата. От този план се финансира и селският туризъм и другата програма е тази за регионално развитие, в която, в четвъртия приоритет за малки общини, също има специални предпоставки за тяхното развитие. Пари за селскостопанските производители, за малките и средни предприятия, за занаятчиите и за онези, които искат да развиват селски туризъм има.
Инициативата за развитие на тези проекти е била на големите общини, а не на малките населени места и селата. Доколко те трябва да поряват инициативност и по какъв начин да стане това, за да спечелят подобни проекти?
Всичко е свързано с принципа на програмиране. Няма да може да се появи никакъв проект за финансиране, ако той не е част от общинския план. В нашите условия, това не означава, че говорим за плана на самия град-център на общината. Общинският план обхваща мерките, приоритетите, проектите на цялата територия. Сега, след като общинските планове са вече готови, регионалната оперативна програма също, трябва отново да се направи преглед на приоритетите и тук кметовете трябва да бъдат много активни. Канализациите, пътищата и сметищата са основните проблеми на общините. Нещото, което трябва да разберем, за да са успешни проектите ни е, че без партньорство те не биха могли да бъдат реализирани. Драстичен пример за това е сметището. Няма да правим сметище във всяка община. Може би във всяка област ще има по едно сметище. Общината, на чиято територия се случи, със сигурност ще има възражения. Има механизми, които трябва да бъдат спазени и да се направи така, че общината да има интерес на нейната територия да се намира сметището. По същия начин стои и въпросът с водоснабдяването, канализацията, водоизточниците и околната среда. Няма да станат проектите, няма да усвоим средствата, ако не работим в партньорство и не обединяваме малките проекти в по-големи.
Ще успеем ли да усвоим огромния финансов ресурс, който ще ни бъде отпуснат след влизането ни в Европейския съюз?
Няма да можем от начало. Така е било и в другите страни, така че това не бива да ни отчайва. На съвместен семинар с колеги от Словакия стана ясно, че в началото и при тях усвояемостта е била 10%, но постепенно са напреднали. Първата година няма да усвояваме средства, защото тогава ще разработваме проекти. На втората, третата година те ще започнат да се реализират. Много е важно да се мисли за правилата, да се спазват и да се работи по тях, излишно е да се полагат усилия за заобикалянето им. В масовия случай има много идеи, които остават незавършени. Подготовката на територията също е един много важен момент.
Георги Манев
