12:17 | 13 април 06
5946
Камен ДОНЕВ: "НА БЪЛГАРИЯ СА НУЖНИ ПОТРЕБНИ ХОРА”
- Какво става с момчета, когато пораснат?
- Остават си момчета. С детските си надежди, мечти… макар неизменно животът да взема част от тях… от преживяванията им. Разочарованията са част от живота. Но главната задача на момчета е да си останат момчета, за да се радват на живота и на тези около тях.
- Изиграхте една от главните роли в "Ножица-трепач" - един култов спектакъл за българската публика в последната една година. Какво е това - криминале, житейски шарж, дъвка за очите и ушите или просто театър за забавление…?
- Нито едно от тези неща, това е представление, което изцяло разчита на общуването с публиката… спонтано, истинско, защото самите ние като актьори обичаме публиката и да си говорим с нея. Просто един забавен спектакъл. Колкото до това - дали е дъвка за окото, то всеки сам си решава. Да приемем, че е и това.
- С какво се занимава Камен Донев извън театъра?
- С много неща. Аз съм човек, който се опитва да живее щастливо пълноценно. Имам страст - картингът. Много обичам да карам картинг, високите скорости ме въодушевяват. Харесват ми и електроните игри… като момчетата.
- Вие сте от поколението на имигрантите - но самият вие останахте тук. Какво може да задържи човек на 35 сега в България? Само защото в интересно време се живее интересно или има и друга причина?
- Дано не прозвучи глупаво, но аз се чувствам добре в България. Чувствам се добре що се отнася до моята работа, до реализацията ми, макар и моментна само. Но не се чувствам добре тук като в държава. Някак стяга ми. Има много неща срещу които роптая, които не ми харесват, които ме дразнят, изнервят. Не виждам смисъл да работя навън за чужди хора и да веселя чужди хора. Предпочитам да веселя моите приятели, да имам мой свят тук. Вижте, кой къде се чувства добре е въпрос на вътрешно усещане. На мен тук ми харесва. Въпрос на амбиции, на представи, на мечти, на възможности да ги осъществиш. Бил съм навън, но това, което намирам тук е далеч от всичко онова, което отвъд граница можем да имаме. Нашето чувство за хумор например, далеч надвишава това на еворпейските страни, като изключим Англия. А аз съм весел човек, което означава, че определено в България съм щастлив. Но това не означава, че съм доволен.
- А кое убива вдъхновението за каквото и да е в България?
- Простотията, мързелът, завистта. Напоследък несъзнателно започваме все повече да се задоволяваме с лесното, с лесно смилаемото, с бързото… пошлото. С простащината, чалгата. С апатията, грубостта, престъпността, апатията, агресията.
- Мехлем има ли за това?
- Да, нарича се библиотека. Влизаш в библиотеката и четеш. За съжаление по-голяма част от младежите от нашите поколения не могат да говорят нормално, не могат да вържат едно изречение нормално, защото не четат книги. Това е много тъжно. Казвам го, без да виня никой за това. Но наистина е тъжно, страшно е, че голяма част от младите хора не се замислят дори за този огромен проблем. Той ще ни довърши в бъдеще. Не става всичко и само пред компютъра. Не случайно книгата е в основата на всичко, словото. Ако не четеш, не общуваш, не се образоваш, ще си останеш просто един глупак с големи претенции. За съжаление българинът в момента много, много напоително започва да се вживява в този образ - на глупака с големите претенции. Арогантният глупак от малкия град. Не казвам, че няма свестни хора, напротив- има много интелигентни, чувствителни хора, но за съжаление те са по-малкия процент.
- Тъжен или уморен е Камен Донев?
- Нито едно от двете. Напротив - зареден съм с много енергия, много оптимизъм. Имам много предложения за работа, много очаквания. Просто съм концентриран. Много хора си мислят, че съм тъжен, вечно отчаян, несретник, това е защото не ме познават. А и не е нужно. Просто съм един концентриран в работа си човек, защото имам много такава. И така смятам, че е редно. В крайна сметка, който работи - е щастлив, създава нещо, чувства се потребен. А на страната ни са й нужни потребни хора.
Яна Василева
- Остават си момчета. С детските си надежди, мечти… макар неизменно животът да взема част от тях… от преживяванията им. Разочарованията са част от живота. Но главната задача на момчета е да си останат момчета, за да се радват на живота и на тези около тях.
- Изиграхте една от главните роли в "Ножица-трепач" - един култов спектакъл за българската публика в последната една година. Какво е това - криминале, житейски шарж, дъвка за очите и ушите или просто театър за забавление…?
- Нито едно от тези неща, това е представление, което изцяло разчита на общуването с публиката… спонтано, истинско, защото самите ние като актьори обичаме публиката и да си говорим с нея. Просто един забавен спектакъл. Колкото до това - дали е дъвка за окото, то всеки сам си решава. Да приемем, че е и това.
- С какво се занимава Камен Донев извън театъра?
- С много неща. Аз съм човек, който се опитва да живее щастливо пълноценно. Имам страст - картингът. Много обичам да карам картинг, високите скорости ме въодушевяват. Харесват ми и електроните игри… като момчетата.
- Вие сте от поколението на имигрантите - но самият вие останахте тук. Какво може да задържи човек на 35 сега в България? Само защото в интересно време се живее интересно или има и друга причина?
- Дано не прозвучи глупаво, но аз се чувствам добре в България. Чувствам се добре що се отнася до моята работа, до реализацията ми, макар и моментна само. Но не се чувствам добре тук като в държава. Някак стяга ми. Има много неща срещу които роптая, които не ми харесват, които ме дразнят, изнервят. Не виждам смисъл да работя навън за чужди хора и да веселя чужди хора. Предпочитам да веселя моите приятели, да имам мой свят тук. Вижте, кой къде се чувства добре е въпрос на вътрешно усещане. На мен тук ми харесва. Въпрос на амбиции, на представи, на мечти, на възможности да ги осъществиш. Бил съм навън, но това, което намирам тук е далеч от всичко онова, което отвъд граница можем да имаме. Нашето чувство за хумор например, далеч надвишава това на еворпейските страни, като изключим Англия. А аз съм весел човек, което означава, че определено в България съм щастлив. Но това не означава, че съм доволен.
- А кое убива вдъхновението за каквото и да е в България?
- Простотията, мързелът, завистта. Напоследък несъзнателно започваме все повече да се задоволяваме с лесното, с лесно смилаемото, с бързото… пошлото. С простащината, чалгата. С апатията, грубостта, престъпността, апатията, агресията.
- Мехлем има ли за това?
- Да, нарича се библиотека. Влизаш в библиотеката и четеш. За съжаление по-голяма част от младежите от нашите поколения не могат да говорят нормално, не могат да вържат едно изречение нормално, защото не четат книги. Това е много тъжно. Казвам го, без да виня никой за това. Но наистина е тъжно, страшно е, че голяма част от младите хора не се замислят дори за този огромен проблем. Той ще ни довърши в бъдеще. Не става всичко и само пред компютъра. Не случайно книгата е в основата на всичко, словото. Ако не четеш, не общуваш, не се образоваш, ще си останеш просто един глупак с големи претенции. За съжаление българинът в момента много, много напоително започва да се вживява в този образ - на глупака с големите претенции. Арогантният глупак от малкия град. Не казвам, че няма свестни хора, напротив- има много интелигентни, чувствителни хора, но за съжаление те са по-малкия процент.
- Тъжен или уморен е Камен Донев?
- Нито едно от двете. Напротив - зареден съм с много енергия, много оптимизъм. Имам много предложения за работа, много очаквания. Просто съм концентриран. Много хора си мислят, че съм тъжен, вечно отчаян, несретник, това е защото не ме познават. А и не е нужно. Просто съм един концентриран в работа си човек, защото имам много такава. И така смятам, че е редно. В крайна сметка, който работи - е щастлив, създава нещо, чувства се потребен. А на страната ни са й нужни потребни хора.
Яна Василева
