20 години ОАРИЛ Казанлък

За първи път в историята на Многопрофилната болница за активно лечение и в историятта на Казанлък, днес беше поставена паметна плоча на един от най-достойните казанлъшки лекари – д-р Любомир Широв. Д-р Широв е сред пинерите в развитието на анестезиолоигията в България и основател на Отделението за анестезиология, реанимация и интензивно лечение в казнлъшката болница. Днес се честват официално 20 години от създаването на ОАРИЛ. Паметният знак бе поставен по решение на Общинския съвет – Казанлък.

Паметната плоча беше открита в 13 ч. пред ОАРИЛ от Кмета на Казанлък Стефан Дамянов. Сред официалните гости на вълнуващия момент бяха: Румяна Друмева – зам. областен управител, Председателят на Общинския съвет Казанлък Васил Самарски, кметът на Община Казанлък Стефан Дамянов, Цветанка Пискова - зам. председател на Об.С., председателят на ПК по здравеопазване при Об.С. д-р Петко Петличков. Наред с домакините – екипът на ОАРИЛ, ръководството на болницата, гости на откриването бяха и много лекари и медицински сестри, които са работили дълги години с д-р Широв и са били негови ученици. С огромна благодарност и вълнение за признанието, което се оказва на техния най-близък и скъп човек, цветя пред паметната плоча на д-р Любомир Широв положиха наговата съпруга Гюла Широва и дъщеря му Добрина Широва.

 

О3. 03. 1924 - 12.10. 1992

Той беше една интересна личност с много широка култура и финес в отношенията си с хората. Беше изграден специалист, с ширина във виждането на проблемите по специалността си.
Като човек…Той беше човек с чар!
Проф. Стоян Саев, доктор на медицинските науки

Д-р Любомир Пеев Широв е роден в Казанлък на 3 март 1924 г. в семейство на учителка и банков служител.
Завършва с отличие прогимназия “Добри Кехайов” в родния си град през 1938 г.
През 1943 г. завършва Народната Мъжка гимназия в Казанлък – пак с отличие.

ПЪРВИ СТЪПКИ В МЕДИЦИНАТА
През 1951 г. завършва медицина в Медицинската академия – София.
От 1952 г. до края на 1955 г. е лекар в Участъкова амбулатория в с. Бояджик, Ямболско, където е изпратен по разпределение.
От м. юни 1956 г. започва работа в Обединена Градска болница – Казанлък.
В първите години работи като участъков лекар и ординатор.
През 1961 г. след тригодишно практическо и теоретично обучение придобива специалност “Вътрешни болести”.

…И В АНЕСТЕЗИОЛОГИЯТА
1964 –та е годината, през която д-р Любомир Широв завършва един от първите курсове по анестезиология в България, проведен в ИСУЛ - Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Това е началото на неговата квалификация като анестезиолог, която той ще продължи през годините.Завършва множество курсове за специализация и преминава през редица индивидуални обучения по анестезиология и реанимация.
Полага основите на анестезиологично-реанимационната помощ в Казанлък.
През 1965 г. става първият Завеждащ анестезиологичен кабинет в Районна болница “Хр. Стамболски” в града.
През 1966 г., след тригодишно практическо и теоретично обучение, придобива специалността “Анестезиология”.
Д-р Широв е първият дипломиран анестезиолог и реаниматор в Казанлък и един от първите анестезиолози в страната.

ЕДИН ОТ ВОДЕЩИТЕ АНЕСТЕЗИОЛОЗИ В БЪЛГАРИЯ
Постепенно анестезиологията се превръща в негова професионална съдба. Тя обсебва дните и нощите му, прекарани в непрекъснато четене на специализирана литература. Абонира се за всички възможни специализирани медицински списания, издавани в България, включително и на немски, който той владее перфектно.
По думите на видният анестезиолог проф. Стоян Саев д-р Широв изиграва голяма роля за популяризирането на анестезиологията и реанимацията.
Чрез личното си самоусъвършенстване и чрез обучението на кадри д-р Широв проправя път на анестезиологията в страната. Благодарение на него Казанлък се превръща в един от първите извънстолични центрове на тази нова за българската медицина дисциплина.
Д-р Широв става член на Републиканското научно дружество на анестезиолозите и реаниматорите.
Той участва с научни доклади в много конференции, декади и срещи на анестезиолозите, както и на форуми, организирани от БЧК. Участва във всички провеждани в България международни конференции, конгреси и симпозиуми по анестезиология.
На национално ниво д-р Широв е известен като един от водещите анестезиолози в страната, познат на всички специалисти като изключителен професионалист с изключително широка медицинска култура в почти всички специалности.
Вече признат и утвърден лекар-анестезиолог, д-р Любомир Широв многократно през годините получава покани за работа в София. Той отказва.
Каква ли привързаност към родния град е необходима, колко ли себеотрицание е нужно, за да обърнеш гръб на суетата и на голямата слава и да предпочеш малкия тих Казанлък като единственото важно място, където да приложиш всичките си знания и целия си практически лекарски опит.
За д-р Широв истинската радост, човешка и професионална, е в спасяването на живота на който и да е негов съгражданин.

О А Р И Л – НАЧАЛОТО
През 1973 г. , като един от най-добрите специалисти в България, д-р Л. Широв получава правото да провежда специализация на лекари по анестезиология и реанимация.
С Наредба на Министерството на народното здраве в гр.Казанлък се създава Отделение за анестезиология и реанимация под негово ръководство. Това отделение е утвърдено като база за специализация на кадри, то е единственото извън ВУЗ-овете и Окръжните болници.
Д-р Широв много бързо издига нивото на отделението. Той продължава да поддържа и повишава собствената си квалификация. С всепризнат педагогически усет обучава нови кадри и щедро им предава от своите знания и опит.
Главният лекар на болницата тогава д-р М. Белчев, кандидат на медицинсдките науки, го определя като лекар “ с висок интелект и медицинска ерудиция” и оценява стила му на работа като стил “с висока ефективност в работата на оперативните отделения и при всички случаи на реанимация”.
В началото на 80-те години д-р Широв с невероятна упоритост търси и неотклонно работи за внедряването на нова анестезиологична техника и на нови методики в дейността на отделението. Официално са признати личните му заслуги за спасяването на много болни и пострадали хора от явна смърт.
През 1986 г. д-р Любомир Широв създава в Казанлък първото в България в неокръжна болница Отделение за анестезиология, реанимация и интензивно лечение – ОАРИЛ. Дотогава такива отделения е имало само в Окръжните болници. Министерството на народното здраве прави това изключение заради изключителните професионални качества на казанлъшкия анестезиолог.
В книгата си “По стъпките на здравеопазването” д-р Д. Бойчев пише за д-р Широв:” Отличава се със своята методичност, взискателност към себе си и към работата на своя екип, затова в завежданото от него отделение цари строг ред, дисциплина и отговорност”. Авторът отбелязва още, че отлична помощничка на д-р Широв е била ст.м.с. Йорданка Христова, за която трудът също е култ и двамата са отличен пример за следващите поколения анестезиолози и реаниматори.

ДА ПОБЕДИШ СМЪРТТА
Към уникалните случаи на д-р Широв, при които той е извеждал пациентите си от клинична смърт и е спасявал живота им, проявяват интерес не само българските, а и изданията на Световната здравна организация.
В продължение на няколко поредни години, между 1960-та и 1970-та, през лятото, той работи в реанимационния център на комплексите Златни пясъци и Слънчев бряг. Има хора, в чиято памет името на д-р Любомир Широв завинаги е останало като името на техния спасител, като лекар, на когото дължат живота си.
През 1965 г. на брега на морето, един българин и един чехословашки гражданин изпадат в клинична смърт при удавяне. Към живот ги връща навременната намеса на казанлъшкия лекар Л. Широв. В пресата тогава излиза публикация, в която е написано: “ С изключително бързи, ловки и професионални действия той спасява живота им”.
Малко по-късно през същото лято д-р Широв ще окаже бърза и неоценима помощ за спасяването на пострадали при много тежък инцидент край с. Кранево ученици. Междувременно, като добър организатор и реаниматор, той оказва съдействие за подготовката на спасителите в комплексите по въпросите на долекарската помощ при тежки инциденти във водата. Това го прави уважаван и търсен лекар отстрана на работещите в спасителните служби.
В централните вестници “Работническо дело” и “Отечествен фронт” е отразен друг подобен случай: през 1967 г. д-р Широв извежда от клинична смърт новородено в Обединената Градска болница в Казанлък. Само за последните шест месеца на годината това е четвъртият му случай на извеждане от клинична смърт. Детето е съживено, след като е било 4 минути и половина без сърдечна дейност и 25 минути без собствено дишане.
Това са само някои от случаите, попаднали на вниманието на пресата.
Всъщност, ежедневната работа на д-р Широв е била работа между живота и смъртта. Мнозина си спомнят за уникалните случаи в неговата практика, някои от тях свързани с военния завод в Казанлък, когато той е спасявал хора, за които дори някои от лекарите не са очаквали, че могат да бъдат спасени.

ГОЛЯМ ЧОВЕК - ПРЕДИ ВСИЧКО
Д-р Широв знаеше цената на живота. И на мъжеството да се бориш за него. Не за своя собствен живот, а за живота на другите.
Което го прави още повече лекар и още повече човек.
Случайно или не, дори в името му – Любомир Пеев Широв, са закодирани любовта, хармонията и широката му човешка душа.
Работилите с него колеги го помнят като “строг е справедлив”, като педантичен лекар и човек на реда. И го обичали точно заради това. В личния си живот той бил любвеобилен съпруг и баща, предан приятел.
Нощите не му принадлежали. Независимо от това дали е бил дежурен “на разположение” по график или не, линейката спирала по няколко пъти на нощ пред дома му на малката калдъръмена улица “Княз Мирски” в Казанлък, смущавайки семейството и съседите му, но не и него. Животът на болните бил над всичко, той поставял работата си на пиедестала на своята собствена човечност, извисена до степен на себеотричане.
Без да му е нито лично, нито професионално задължение, д-р Широв работел активно за разрастването на БЧК като високо хуманно движение, организирал курсове по първа помощ, по водно спасяване и гражданска защита, помагал в подготовката на населението за бързо и правилно реагиране при бедствия и аварии.
По изключение, заради уникалните му професионални и лични качества, бил единственият завеждащ на отделение – непартиен член, и един от малцината, запазили поста си и след пенсионирането си, като завеждащ ОАРИЛ и завеждащ Кръвна банка.
Имал широки културни познания и интереси, умеел да се весели, обичал музиката. Бил запален скиор, плувец и риболовец.
“Аз се присъединявам към идеята да се отбележат неговите заслуги с паметна плоча пред ОАРИЛ в Казанлък, присъединявам се към спомена и гордостта за достойно преминалия жизнен път на д-р Широв. Любо беше голям човек! Пожелавам на колегите от отделението да вървят по неговия път – за утвърждаването и развитието на нашата специалност.” - проф. Саев.

ПРИЗНАНИЕТО
1966 г. - Д-р Любомир Широв получава специална благодарност от Министерството на народното здраве – МНЗ.
1966 г. - Грамота от Българския червен кръст - за проявена експедитивност, упоритост и високо професионално майсторство.
1973 г. – Грамота “Челник в здравеопазването” от отдел “Народно здраве” при Общинския народен съвет – гр. Стара Загора.
1984 г. – На д-р Л. Широв е връчено най-високото отличие на Министерството на народното здраве – Почетната значка на министерството “Отличник на МНЗ” - за всеотдайна работа в организацията на медицинското обслужване и опазване здравето на гражданите, за постижения в научната работа в областта на здравеопазването.
Мнозина от по-младите негови пациенти, сега живи и здрави, с най-голяма почит, уважение, благодарност и признателност си спомнят днес за своя спасител.
2006 г. – С Реш. №372/6.03.2006 г. на Общински съвет-Казанлък във връзка с честването на 20 – годишнината на основаното от него отделение, пред ОАРИЛ в Казанлък е поставена паметна плоча на д-р Любомир Широв.

Инициативен комитет
за честване 20 години ОАРИЛ - Казанлък

 

Проф. Саев е основоположник на анестезиологията в България.

Той е първият завеждащ Катедра по анестезиология и реанимация у нас.

Проф.Саев е бил консултант на Световната здравна организация в Монголия, Виетнам, Индия и Северна Корея. 

В продължение на три мандата, до 2001г. е бил председател на Българския червен кръст.

Академик към Европейската академия на анестезиолозите, Почетен член е на Английското кралско дружество наанестезиолозите и пожизнен член  на дирекционния съвет на Световната федерация по водно спасяване.

ОАРИЛ-ът в Казанлък сега ще празнува 20-тата си годишнина. Той е бил създаден през 1986г., но това е последната заповед за самостоятелно функциониране на отделение за анестизия, реанимация и интензивно лечение. Историята обаче е много по-стара от тези 20 години. Градската болница създаде анестезиологична единица още в 1964г. към Хирургическото отделение. Беше създадена като анестезиологично-реанимационна единица и това по-късно отговаряше на заповедта на Министерството на народното здраве от 1973г. за създаване на такива отделения. Още през 1964г. в Казанлъшката болница започна функционирането на подобна единица и тя беше еднолично оглавено от д-р Любомир Широв. Такова, каквото е сега отделението е последното оформяне - с щат и база. За всичко това основна заслуга има д-р Любомир Широв. Това, разбира се, беше съчетано с разбирането и на болницата и на завеждащия Хирургическото отделение по онова ранно време, през 1964г.

Д-р Широв завърши курс за специализация по анестезиология и реанимация в ИСУЛ през 1964г. и после за усъвършенстване през 1966г. Той беше една интересна личност с много широка култура и финес в отношенията си с хората и с колегите. Имаше много добра медицинска подготовка и предварителна подготовка по вътрешни болести, която му даде ширина във виждането на проблемите на специалността към която се насочи. И не на последно място, много солидна подготовка по анестезиология и реанимация. Добре познаваше проблемите, които се нуждаеха от обезболяване и реанимация в болницата и извън нея. Беше изграден специалист в тази област, макар и получил специалността много рано. Като човек, той беше човек с чар. Обичан от колегите си, от тези в страната и много добър приятел на всички ни. Проявяваше и голяма активност в болницата, в анестезиологичната общественост в страната, в прояви, организирани от ИСУЛ, като конференции, декади, в научното дружество по анестезиология и реанимация, с неговите конференции и конгреси. Той беше много активен и в БЧК. Участваше в организирането на курсове по първа помощ в Казанлък, по водно спасяване, в подготовката на населението за бедствия и по гражданска защита. Благодарение на неговата личност още в първите години на 70-те, по предложение на ИСУЛ, който тогава отговаряше за специализацията в страната, отделението на д-р Широв към градската болница в Казанлък беше обявено за база за специализация по специалността "Анестезия и реанимация". Това беше първото градско болнично отделение признато за такава база, наред с тогавашните ВУЗ-ове и Окръжни болници. И всичко това, поради високата подготовка на ръководителя на отделението - д-р Любомир Широв.

Ние бяхме добри приятели с него, със семейството му, с моето семейство, били сме заедно в Казанлък, в София. На всичките тези научни срещи, конгреси и конференции. Дори сме ходили заедно на ски в Пампорово, той беше и добър скиор.

Аз се присъединявам и подкрепям идеята да се отбележат неговите заслуги с паметна плоча пред ОАРИЛ и пожелавам на колегите от отделението да вървят по неговия път, за утвърждаване и развитие на нашата специалност. И аз и семейството ми подкрепяме тази идея и сме съпричастни към семейството на д-р Широв, в спомена и гордостта за достойно преминалия жизнен път на Любо. Любо беше голям човек.

 

 

Да започнем първо от името - това е наука, която обезболява. Обезболява операциите, които се извършват върху хората, както и отделните манипулации. Тя е свързана, разбира се и с хирургията. Една част от специалистите, както и аз, преди това бяхме хирурзи. За да се утвърди анестезиологията, обаче, тя присъедини към себе си и проблемите на поддържане на живота, както по време на обезболяване, така и за поддържане на живота при различни инциденти, катастрофи, бедствия, случайно настъпила смърт и т.н. Което пък е втората дума към специалността - реанимация. В последно време към това прибавихме и интензивно лечение, т. е. гледане на най-тежко болните и поддържане на следните жизнени функции - на дишане, на кръвообръщение, на хранене, водноелектролитна среда и т.н. Така специалността получи един широк облик. Това което на нас на времето ни беше и мисълта, се сбъдна - да престанем да бъдем дейци само в една област на хирургическите специалности, а да излезем от тях, за да познава обществеността тази специалност. Сега знаете, че като отидете на море, например, първата помощ се дава от реаниматолог-анестезиолог. Ние вече получихме обществено признание. И в това отношение, Любо изигра голяма роля за популяризиране на тази специалност.

ИСТОРИЯ НА ОАРИЛ – КАЗАНЛЪК
Откриването на ОАРИЛ като едно съвсем ново звено към Районна болница –Казанлък стана факт на 15.03.1986г.
Отделението бе замислено 2-3 години преди това, заради крещящата нужда от стационарно лечение и мониторинг на болни след тежки операции, термични травми, множествени травми в състояние на шок или за всички състояния на болни със застрашаващи жизнените им функции фактори.
Основната пречка в преследването на тази цел беше, че нашият град не е окръжен, а такива отделения се създаваха само в окръжните центрове.
Благодарение на голямата настойчивост на ръководството на болницата и на общинското ръководство се получи разрешение от Министерство на народното здраве.
За много кратко време се наложи да се свърши доста работа, свързана с организацията дейността на отделението, преустройството на площта от няколко стаи, обзавеждането, апаратура и всичко свързано със спецификата на реанимацията.
Отделението се сформира от завеждащия Д-р Любомир Широв – доайен на специалността анестезиология и реанимация в Казанлък и още 5 лекари –Д-р Йордан Йорданов, Д-р Надежда Енева, Д-р Владимир Генчев, Д-р Пламен Станчев, Д-р Димо Кюркчиев. Средният медицински персонал включваше 9 сестри, от които 6 за стационара и 3 за оперативна анестезиологична дейност – Йорданка Христова /първата старша сестра на отделението/, Мария Иванова и Танка Балтова. Всички заедно положиха много усърдие и труд за създаването на новия дом и новото семейство.
Отделението се състоеше от 2 стаи за болни /една стая с 3 легла и една с 1 легло/ и малка манипулационна. Съгласно нормативната уредба реанимационните легла трябваше да са 6, но поради липса на пространствени възможности останаха 4. Режимът на обслужване на отделението бе 24-часово дежурство за целия персонал.
Работата в ОАРИЛ и днес е изключително напрегната и много отговорна. Болните са с тежки увреждания, нуждаят се от непрекъснат мониторинг – апаратен и от страна на персонала. Някои са на изкуствено, апаратно дишане и системно медикаментозно поддържане на жизнените функции.
През последните десетилетия се разбра, че реанимацията и интензивното лечение са най-съществения и водещ дял в медицината, свързан с живота на хората.

Пожелавам на младите колеги, поели по тежкия път на специалността анестезиология и реанимация да бъдат здрави, да получат нова и по-модерна апаратура за своята работа и в най-скоро време да се настанят в строящото се ново отделение.

Д-р Йордан Йорданов Завеждащ ОАРИЛ
от началото на 1989 до края на 1999 година