Православната Църква чества паметта на св. Йоан Златоуст на 13.11.05 г. Накратко ще разкажем неговото житие. Роден около 347 г. в Антиохия, починал на 14. 09. 407г. Произхожда от знатно семейство. Рано остава без баща, но майка му не сключва втори брак, а посвещава живота си изцяло на възпитанието на невръстния си син. Йоан учи и завършва блестящо школата на прочутия Ливаний - езически учен и философ. След това става адвокат, увлича се от светски развлечения и удоволствия. Но не за дълго. Запознаването му със Светото Писание го изпълва с любов към Бога. На 26 години приема свето Кръщение от св. Мелетий. Желанието му да стане монах и да се посвети изцяло на служба Богу е възпрепятствано от горещата молба на майка му, която се бои, че така ще остане сама. След нейната смърт, Йоан раздава имота си на бедните, освобождава робите и се посвещава напълно на монашеския живот в пустинята. Животът му на Божи служител е много динамичен, труден, съпътстван от гонения и изгнания. Светецът е ненадминат проповедник /заради което една жена възкликва: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен"/, защитава бедните, критикува богатите, непримирим е към пороците и охолния живот на власт имащите. Затова народът истински го обича и почита като Божий човек. Но, в лицето на богатите, в това число и на царица Евдокия си спечелва врагове. Често е клеветен и пращан в изгнание, но навсякъде простия народ го приема радушно. Умира в град Коман, на път за поредното си заточение в Кукуз, поради жестокото и нечовешко отношение на съпровождащите го войници. Свети Йоан Златоуст оставя голямо наследство, което се състои в проповеди, беседи, тълкувания, беседи за празници... Съставената от него Литургия се служи и до днес в православните храмове. Руското издание на съчиненията му наброява 12 големи тома. Мощите му почиват в цариградската църква "Свети апостоли" Предлагаме част от Златоустовата съкровищница. ...Как е възможно да станем подражатели на Христос - като вършим всичко за обща полза и не дирим своето. Нека никой не дири своята полза. Понеже, човек се стреми към собственото си добруване, ако се грижи за това на ближния, понеже тяхното е и наше. Какво приятелство може да бъде по силно от родството във вярата? Защото речено е: "Всички сме кръстени в едно тяло". Защо бяхме превърнати в едно тяло? За да не бъдем разкъсани на части, а да запазим единство чрез свързването ни един с друг и привързаността присъща на едно тяло. Нека не се презираме един други, за да не презрем сами себе си. Казано е : "Никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява". Заради това Бог ни е дал един дом - този свят, запалил е едно слънце за всички, издигнал ни е един покрив - небето, дал ни е една трапеза - земята. Дал ни е и друга трапеза, много по-велика от тази /Евхаристията/, но и тя е една. Благодатно е дарил на всички един вид раждане- духовното. Има една родина за всички - тази, която е на небесата. Всички ние пием от една чаша - причастната. И богатия и бедния - всички е поканил поравно, дал ни е плътското и духовното равностойно. И тъй, от къде произхожда голямото неравенство в живота? От алчността и самохвалството на богатите. Но, не братя, нека не стават повече тези неща, нека не се различаваме. Богатство, бедност, телесно родство, приятелство и вражда - всички те са сянка и по- малоценни от сянка за тези, които имат свише взаимната връзка на любовта. Нека пазим връзките на тази любов неразкъсани. Така никой от злите духове не ще може да нападне такова могъщо единство. Дано го получим всички ние, поради благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото и с Когото да бъде слава на Отец и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове Амин. ... Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението... Знаеш ли ти защо езичниците се отказват да вярват? Затова, защото очакват да им покажем нашата вяра с дела, не само с думи. Ако бяхме съблюдавали Христовите заповеди, ако бяхме понасяли добродушно обидите и насилията, ако отвръщахме с добро на оскърбленията, то никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра... И като виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, как да повярват, че земния живот за нас не е друго, а подготовка за вечността?... Сега езичниците виждат нашия порочен живот, привързаността ни към парите, силата и властта, и това, че треперим и се боим така, както и те от смъртта и бедността... Заради какво очакваме да започнат да ни вярват? Заради знаменията ли? Но, тях вече ги няма! Заради праведния живот ли? Но, той вече загина! Заради любовта ли? Но, от нея и следа ни се вижда... Как ви звучат тези теми, уважаеми читатели? С пълна сила са актуални и днес, напълно са приложими към нашето ежедневие. Нещата, както изглежда, не са се променили много, или поне не за добро. Затова, нека поразмислим, когато останем насаме със себе си: Защо сме тук, какъв е смисълът на живота ни, смъртта ли е последната спирка на човека, или надеждата му е Вечността... Пишете ни.