Оригинали на Димитър Карастоянов показва Музеят на фотографията

Оригинали на Димитър Карастоянов, един от майсторите на най-известната българска фотографска фамилия Карастоянови, ще бъдат показани в Казанлък. Музеят на фотографията открива изложбата с негови работи  - „Върхове“  на 18-и юли от 18.00 часа.  Повече от 50 уникални  фотографии от началото на 20-и век, които показват красотата на българската природа и майсторството на Димитър Карастоянов, ще бъдат включени в ценната експозиция,  комплектована  от фонда на културния институт.  

Димитър Карастоянов, роден през 1856 г., е син на родоначалника на българската фотография Анастас Карастоянов – /1822 – 1880/, родом от Самоков.  Бащата на Анастас, Никола Карастоянов, е известен издател и търговец на щампи, основоположник на книгопечатането у нас. Неговата, първа за България печатарска преса и сега може да се види в историческия музей на родния му град. Другият син на Анастас, Иван, също е фотограф. Двамата братя  усвояват  занаята  от баща си, придворен фотограф в Белград,  живеят при него в Белград и работят заедно.

След Освобождението Иван и Димитър създават в София ателие „Братя Карастоянови”. При управлението на Стефан Стамболов, Димитър Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където започва да работи. С популярната тогава формулировка  „за обида на Негово Величество“, за известно време Димитър е въдворен в Бачковския манастир. Въпреки това обаче, в началото на 20-и век, той успява да отвори в столицата фотографско ателие на бул. „Цар Освободител“,  срещу италианското посолство. Димитър Карастоянов е един от пионерите български военни кореспонденти. Той  участва в Балканската война, макар и вече 56-годишен. Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация  при Одрин, обикалят света. Именитият фотограф е известен и с ценното издание от 1912 г.  – фото-албум „ Стара София“, запечатал облика на столицата в сградите на своето време.      

Димитър Карастоянов е известен  с портретната и пейзажната си  фотография. Специалистите го определят като родоначалник на българската пейзажна фотография. Именно тази част от работата му, показва изложбата, която ще бъде открита на 18-и юли в казанлъшкия музей. Историческият  връх  „Свети Никола“ с  Орлово гнездо, преди вдигането на Паметника на Свободата; мястото на Дунавския  ръкав на язовир Копринка, половин век преди построяването на изкуственото езеро;  Мъглижкият  манастир от високо в началото на 20-и век;  мостът на шосето на пътя от Казанлък за Стара Загора;  Връх Свети Никола, укреплението  „Спасителен дом“, Шипченския манастир „Рождество Христово“, са само част от запечатаните за поколенията изгледи, извадени от майсторското око и ръка на Димитър Карастоянов, които Музеят на фотографията ще изложи пред публиката  в подбора  с името „Върхове“.

Високите части на Рила с Мусала и Рилските езера,  Родопите , Искърското дефиле, речното корито при Габрово със старите, несъществуващи днес постройки и още десетки пейзажни гледки от България, включва експозицията, за която Музеят на фотографията ще извади от фонда си и ценни документални фотографии, свързани с рода на Димитър Карастоянов. За откриването се очаква да пристигне и правнучката на бележития фотограф, Биляна Карастоянова. Тя също се занимава с фото и видео – заснимане и в момента дори работи по филм за именития си прадядо. Биляна е наследница на Божидар, един от тримата синове на Димитър Карастоянов, заедно с Любен и  Бончо /Богдан/. Божидар Карастоянов  е фото журналист,  също придворен фотограф. Специализира фотография в Париж. Той единствен снима сватбата на Цар Борис Трети с Йоанна Савойска в Асизи. Кинооператор. 

Фотографската фамилия Карастоянови е свързана с най-старите и известни самоковски родове Чорбаджикостович, Смрикарови, Зографски-Доспевски, Хаджигюрови.

Димитър Карастоянов е снимал и известните казанлъшки фамилии – розотърговци от първата половина на 20-и век. Оригинална снимка на Димитро Папазоглу със семейството му, ще видят  още посетителите на изложбата „Върхове“.

Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства