Разрушиха къщата на съратници на Левски в Казанлък

Вече е в историята къщата на Казанлъшката фея от Казанлък, както е известна в историята жената, която пренася сабята на Апостола на свободата Васил Левски и изпраща революционера Христо Ботев до кораба „Радецки“. Жената, която има честта да е първият слушател на великото Ботево стихотворение „Жив е той, жив е”, при това лично от легендарния поет и публицист.

Това е казанлъчанката Тодора Бакърджиева, куриер на БРЦК. За нея днешните й съграждани от Казанлък знаят малко или нищо.

Гола земя, прясно наредени стари тротоарни плочи, незасъхнал още цимент и дребни строителни отпадъци са нещото, което остана и днес напомня за колоритната къща в градски стил на бул. „23 Пехотен Шипченски полк“ №8 в Казанлък, срещу сградата на бившата вече Градска поща.

Заедно със съборената къща е изчезнала и избелялата възпоменателна паметна плоча, напомняща за тази героична и смела българка, дружала с Апостола на свободата, с Ботев, Любен Каравелов и други наши големи революционни дейци от втората половина на 19 век.
Няма я вече и чешмата от двора на къщата, градена лично от майстор Уста Кольо Фичето.

Сградата е съборена, поради опасност от самосрутване.

От близо 3 години е сигналът на живеещи в съседния блок за това. Година и половина по-късно и Общината в Казанлък реагира на жалбата на живеещите в съседство.

От 20-ти юли миналата година, със заповед на кмета на община Казанлък Галина Стоянова и на основание на Наредба №32 на Общинския съвет бе разпоредено на наследниците на имота Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков да предприемат съответните мерки по обезопасяването на сградата и преустановят реалната опасност от нейното самосрутване. При положение, че те не сторят това, Общината се ангажираше със събарянето на сградата, за сметка на наследниците й.

Не е ясно кой точно е съборил сградата- дали наследниците на имота или Общината, но е факт, че къщата на дъщерята на розотърговеца и казанлъшки големец Вълчо Миразчиев, и годеница на Петко Казанджиев- Тодора Бакърджиева, вече я няма.

Домът не е обитаем от години, с изключение на черно-бяла женска котка, която до преди няколко дни стоеше на един от прозорците.

Тодора Бакърджиева е родена в Казанлък, през 1849 година. Баща й бил богат търговец, който тайно подпомагал на местните бунтовници при подготовката им за въстание. Турските власти научават за тази негова дейност и това налага спешна емигрира в Румъния на цялото семейство.
Предприемчивият баща на Тодора Бакърджиева основава в Гюргево тухларна, която се превръща в сборище на хъшове. Именно там тя се сприятелява с Левски, Ботев, Любен Каравелов и други големи наши революционни дейци. Поетичният Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, а Христо Ботев с вдъхновение рецитира за първи път пред нея новите си творби.

Някак естествено в тази среда Тодора става куриер на БРЦК и периодично започва да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „адресирани“ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била много елегантна жена и по принцип не будела подозрения у турските заптиета. А всъщност под широкия си кринолин тя редовно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски.В пренасянето на оръжие и нелегална литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката фея (наричана понякога и „Балканската фея“) винаги отсядала в дома на баба Тонка, често се включвала и майката на Тодора – баба Станка.
Освен с пословичната си елегантност и финес, Тодора се отличавала и с изключително дълга и буйна коса, която разпусната стигала буквално до петите й. Тя събирала от нея пищен кок и в тази зашеметяваща прическа „вграждала“ записките, които пренасяла тайно.

Хъшовете отвъд Дунав я наричали „Дългата коса“.

Преоблечена пък като ханъма, веднъж Тодора довела майката на Ботев в Румъния, за да се види за последно със сина си. Именно казанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той.Доверената приятелка на Ботев и Левски, куриерката на БРЦК доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава заедно със съпруга си и невръстния им малък син Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й баща й. Тодора доживява до дълбоки старини- умира през 1934 година.

През 2018 година Казанлък праща в историята домът на тази интересна и смела българка.
Паметта за Тодора Бакърджиева остава .. .в паметта на будните граждани и в музейните и вестникарски архиви.

На съвремениците на днешен Казанлък предстои да видят какво ще се роди на мястото, където е живяла смелата им и сърцата съгражданка и родолюбка от 19 и началото на 20 век.

По думите на главният архитект на Община Казанлък Георги Стоев, Общината не е уведомена за събарянето, случило се в последните два дни. По думите му, Общината била готова с документацията да предложи съборената вече къща за вписване в Регистъра на НИКМИ като паметник на културата с местно значение. Стоев недоумява защо това до момента не е било направено, тъй като "къщата на родолюбката има такива качества". Кметът Галина Стоянова била дала разрешение за това, но очевидно са били изпреварени. Не е ясно кой точно е съборил имота, но е факт, че къщата на дъщерята на розотърговеца и казанлъшки големец Вълчо Миразчиев и годеница на Петко Казанджиев - Тодора Бакърджиева, вече я няма.

dariknews.bg

снимки: monitor.bg; dariknews.bg