На 12-та тракийска година вече влязохме в джаза

Джазово. Това е  дума от речника на лаифстайла. Да си облечен „джазово“ е да си облечен кежуал, но не дотам жълтопаветно и претенциозно, като че току що са те изпуснали от осемнайстия етаж на юпи-офиса. Да си джазов означава да си облечен арт, но не чак отвъд границата на прайд-дъгата. 

А да налучкаш как точно да се вкараш в джаза – това вече е изкуство.

Е, започна да се получава най-после джазово – на 12-та година от натръгналите мъчно казанлъшки летни празници с претенциозното заглавие Празници в Долината на тракийските царе. Разбира се, помага и джаза – за трета година с празниците върви и Джаз-фестивал.

„Аз не мога да говоря много езици, аз говоря с музиката си. Говоря чрез музика.“ Така, на английски, с малко стеснителна усмивка към публиката, започна изпълненията си на китара пред казанлъчани снощи Мелих Гюзел, професорът по китара от истанбулския Мармара университет. Публиката не беше много, 100-на души, но джазови – почти никой не зае предварително подготвените столове. Насядали на земята, по стълбите в арт-пространството пред фото-музея ни беше по-хубаво.

И залезът помагаше. На джаза. И духът на изложбата, която представиха минути по-рано в залата вътре казанлъшките „джаз“ художници Антон Антонов и Хюсеин Окан. Джаз – понеже не само обичат да слушат джаз, но и така рисуват. Ако заимстваха фразата на Мелих Гюзел, биха казали същото – не мога да говоря с думи, говоря с четка и разказвам за чувства, не за обекти.

„Харесваш ли модернизъм?“ – разбира се има опасност да чуете подобен въпрос от съпровождащите ви покрай картините – с тиха надежда да сте сродна душа, която също не може да схване, аджъба - какво ли е искал да каже художника… Успокойте се, това е просто изкуство, не е нужно да се разбира, на него не може да му се прави преразказ по картинка и прочувствен литературен анализ с елементи на разсъждение. И даже не трябва. Просто отидете и разгледайте изложбата. Смело.

Смело, но най-после истински „джазово“ за първа година Общината посмя да изнесе Тракийските празници далеч от скучния площад, подредените по конец пластмасови столове и високопоставената сцена за джаз, бодиарт, ревюта и прочие разни бойно-тракийски спектакли и шоа… А да се пръснат летните празници по такива арт-стъпала и камънаци, както снощи в Галерията и довечера на амфитеатъра зад Тракийската гробница на Тюлбето, в неделя пък в градината на Чудомир. На писателя Чудомир, на художника. Този път, по всичко изглежда - ще се получи.

Затова смело да си оставим мракобесните мисли за асфалта, кофти шофьорите, заплатата, грижите по лютеницата и доматите с колците - на закачалката вкъщи. И да си обуем сандалите, да метнем по един шал за разкош, ако нямаме хемингуейска панамена шапка и да се поразходим довечера по Тюлбето. Теодосий Спасов, светлини, вино…

И току виж, лятно и джазово ни се получи не само край брега на морето, но и представяте ли си – в Казанлък!

Красимира Стоянова
Kazanlak.com