"И сега ако тръгнем, за година време ще посечем всичко от София до морето"

С това посреща любопитните да събират парченца за недописаната българска история в Коми един от ветераните сред работилите там до началото на 90-те години на миналия век - Илия Кръстев Пенев.
Габровец по корен, казанлъчани по местожителство, но пуснал пенсионерска котва в Черганово - Казанлъшко, 63 годишният мъж ще е сред близо 10 хиляди българи работили, учили в Коми или приятели на Русия, които си дават среща на язовир "Копринка" тази събота. От сега се стяга за срещата с другарите от тайгата, с които в продължение на 11 години заедно борят 50-те градуса под и над нулата, комарите и изненадите й.
От 34-те си години трудов стаж, за които българската държава му присъжда 120 лева пенсия, Илия изкарва една трета от тях в тайгата. Все като бригадир на дърводобивна бригада. Бил е и моторист на резачка и тракторист. Ръководената от него 9-та бригада е сред емблематичните за българското присъствие в Коми. 
За времето прекарано там може да реди спомени с дни: за огромният метър и половина сняг, който месеци наред пори с колегите си, за незабравимите мигове на чаша чай в "бочките" - дървени подвижни къщички, които бригадата влачи със себе си и ползва като стаи за отдих и гардероб, за задушевните и топли вечери с приятели.
 Илия е доволен от престоя си в тайгата.
"Там парите бяха скъпи и с тях можеше да си купиш много неща, докарвах си по 2200 рубли месечно", споделя бригадирът.
За 11-те години гурбетлък в Коми е изучил двете си деца - син и дъщеря, купил апартамент, обзавел го, спастрил пари за имот на село,  сменил две "Волги", един мотор и в Казанлък бил сред първите притежатели на "Жигули" още през 1972 година.
За тайгата поема през 1969 година, като един от първите български бригади в Коми. Тръгва с мисълта да докаже, че въпреки многолюдното си семейство и беден произход може дом да събере и къща да храни. Преди да замине преминал през 6 месечно обучение в Балкана над Борущица.
Първите българи в тайгата бяха групи от Старозагорско и Пазарджишко през 1968 година, все млади момчетии - спомня си за онова време бригадирът на 9-та.
По 900 дървета - смърч, бор и тополи повлича Илия с момчетата си на ден. И сега ако тръгнем, за година време ще посечем всичко от София до морето, такива фурии бяхме, разказва бригадирът.
Първият път прекарва в тайгата край Усогорск три години. Връща се в България през 1972 година, при невръстните си деца. Започва работа като леяр в тогавашния "Фридрих Енгелс".
През 1976 година шапката го стяга отново и пак поема към тайгата - този път в пасьорека /голямо селище/ Междуреченск, където се връща отново през 1983 година. 
През 1977 година след земетресението в България и Румъния взема при себе си и семейството. Намира работа на жена си, децата му тръгват на училище и животът пак потръгва.
Като мен бяха много семейства, а на колко "сватби на дружбата" съм играл, чет нямат, с умиление пори времето бригадирът.
Наемал работниците си направо от казармата - местни здрави момчета от Казанлъшко и Старозагорско, с мерак за работа. Печелели  добре, а  още след първата заплата, похарчена в големия град си харесвали девойка и заварката ставала, издава предбрачните тайни от тайгата бригадирът Пенев.
При нас имаше големи празненства, ставаха купони, българите са работливи и гальовни, а квартирите ни бяха като хотели, имаше всичко само за 7 рубли на месец. Коя жена  бяга от подобно нещо - намига майсторът.
Така се народили стотици семейства и деца.
Бай Илия е категоричен, че и тук в онези години с труд можело много да се постигне. Но трябвало повече време и съответната родова мая. А в Коми ставало само с труд, здрави ръце и сърце.
Илия Пенев е от комунистите с душа, дето и сега да ги повикаш за работа, щом е за каузата - са готови. Благодарен е за постигнатото в  живота си с честен труд. И за шанса, който е имал.
В тайгата идваха да работят групи от Куба, от Унгария, Полша, но изкарваха месец-два и си тръгваха, не издържаха на суровите условия. Ние им взехме акъла на руснаците - нищо не ни се опираше, нищо не ни събаряше. Нямаше машина, дето да не сме я изпробвали първо ние,  разказва бригадирът Илия. Затова и не може да разбере защо родината му не признава истинските заработки на своите работници в Коми при тяхното пенсиониране, а взема само изплащаните 130 лева задгранични заплати. Така като дошло време да се пенсионира 50 годишният мъж получил ...120 лева пари за старини. Когато се връща окончателно от Коми през 1987 година, финалните акорди на перестройката тук му отреждат място за рибар в помощно стопанство. Пенсионира се като свинар през 1992 година.
Илия Пенев има куп ордени и медали, държавна благодарност за  времето, прекарано в тайгата. Къта ги в заключения си градски апартамент, където в семейната кутия дремят ордените "Червено знаме на труда", "Кирил и Методий", "Стара планина", "За принос в развитието на българо-съветската дружба", медалите "Най-добър в професията", множество грамоти - признания за уменията му в различни професионални състезания.
За бригадирът на славната 9-та бригада от Междуреченск покорената тайга е почти всяка нощ в сънищата му.
Голямата му дневна човешка мечта е да  го бъде още години, за да се види още другари от тайгата. И да посети новата Русия, с която си взел "довиждане" преди 18 години.
                           Яна Трифонова