Художествената галерия чества 110 години от рождението на Константин Трингов с изложба днес

Константин Трингов навлиза в творческия живот на България в края на 30-те години на двадесети век. Типичен представител на пейзажния жанр, той има значим принос  в процесите на обновление в българската живопис и през следващите няколко десетилетия.

През половинвековното си творчество е запазил в картините си духа на десетки градове, села, местности – от кътчетата край Старата река в родния Казанлък, стария Казанлък с пазара и Зеления мост, площада, улици и къщи, селата от околностите на града, Стара Загора, София, Копривщица, Мелник, Търново, Родопите, пейзажи от Венеция....

Голяма част от живота на художника преминава  не в ателието, а сред природата. Малцина са пейзажисти като него, които са непрекъснато със статива си някъде – в села, градчета, планини, полета, без значение от сезона /стотици са само зимните му пейзажи/. Художник със завидна творческа енергия, той с  бързина и усет само за няколко часа оформя основната изразителност на картината, без подробности и документална точност, като създава живопис, богата на нюанси и едри мазки, от която струи усещане за светлина и  въздух. Импресионистичните му картини носят едновременно спомен за мястото и времето, но и усещане за  движение, за цветово трептене. С интимност, поетичност и с умението да улови индивидуалността на всеки един момент или гледна точка от пейзажа, той създава истински портрети на природата.  

Четиридесет от тях, включително и неговият автопортрет, са събрани в изложба по повод 110 години от рождението на художника. Художествена галерия – Казанлък и Художествена галерия Стара Загора отварят фондовете си за майстора на пейзажа Константин Трингов, за да покажат представителна извадка от неговото обемно творчество.

Изложбата се открива днес, по време на Чудомирови празници 2017 г., на 27 март, понеделник, от 18.00 часа в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък.

Известен предимно като пейзажист, Трингов създава и редица портрети: на Петко Стайнов през 1938 г., на Чудомир през 1963, на Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Ламар, автопортрет...  Един от най-известните портрети е на неговата майка от 1943 г.

Освен в НХГ и множесто галерии в България, негови платна са притежание на множество музеи, галерии и частни колекции в Германия, Италия, Полша, Русия, Унгария, Гърция, Канада, САЩ, Индонезия, Колумбия, Мексико и др.