Заместник кметът на община Казанлък Румяна Друмева: Необходим е диалог с гражданите и публично-частно партньорство

Отдалеч и личи, че носи тежки дини под мишниците си. Общински. Но признава, че зад винаги забързаната и потопена в задачи жена, се крие много емоционална “Везна”. Поради което и няма големите амбиции, които на всеки следващи избори и приписва градската мълва- да кметува.

Че е амбициозна, личи от начина, по който стиска папките или решава проблемите, изникнали в движение. За непознаващите маниера на работа в общинската администрация, често прилича на човека, който движи всичко. С охота и задоволство самата тя да признава,че и харесва екипът, в който работи.

Има тандем и това е особено важно, за да се получава.

Не са и чужди общинските дела, по простата причина, че община Казанлък “влиза” в живота и още през 1991 година. Оттогава Румяна Друмева е общински съветник. Била е член на Изпълкома на Временната управа в Казанлък в размирната 1990 година, после общински съветник, председател на Общинския съвет, сега заместник-кмет по строителството, стопанската политика и инфраструктурата. Тежките ресори, които ръководи и отреждат някак заслужено ролята на заместващ-кмет, при отсъствието на титуляра.

Определя се като реалист и човек с позиция. Земен и естествен.

Завършила е “икономика и управление на промишлеността” в Икономическия университе във Варна, където сега учи “финанси” нейният 21- годишен син. Била е началник на Планов отдел в “Арсенал”, за кратко време - ръководител на икономическото направление в “Първи май”. Била е заместник-председател на НЧ “Искра”.

 

 

• Ръководите тежки ресори в Общината, които обаче каляват уменията, волята, самочувствието. Наистина ли не се изкушавате да скочите и в най- дълбокото- кметския стол?

• Не. Никога. Такива въпроси са били обсъждани с мен, но аз не съм си дала съгласието, по простата причина, че човек първо трябва да направи самопреценка на своите възможности. Тук, в кабинета ми имам едно верую, което нося навсякъде със себе си “ Господи, дари ме със силата да променя нещата, които мога, дари ме с търпение да приемам нещата, които не мога да променя и ме дари с мъдростта винаги да виждам разликата между двете”. Много реално човек трябва да си поставя своите цели, да си дава сметка какво може. Ако гониш някакви химери, ще ти бъде много тежко после, заради разочарованието от самия себе си. Човек трябва да познава своите организаторски умения, уменията си да управлява, да взема адекватни решения. В управлението не бива да има емоция.

• Тоест на този етап кметският стол в Казанлък не е място за жени, така ли?

• -Не това исках да кажа. Аз деля хората само на две категории- на можещи и неможещи. Никога не ги деля по пол или по партиен признак. От хората около мен винаги очаквам, че могат повече от мен и аз винаги мога да почерпя от тях опит. Това не намалява обаче моята взискателност там, където съм убедена, че нещата могат да се променят и да изглеждат по друг начин. Човек с позиция съм и реалист. Но същевременно съм и много емоционална. Много дребните неща могат да ми доставят неистова радост, докато в същото време нещо голямо- един спечелен проект от Общината например, да не ме радва толкова, защото това е моята работа. Просто ще продължа напред.

• Кои са приоритетите на Община Казанлък в сферата на стопанската политика, строителството и инфраструктурата до края на мандата?

• Ние искахме да има подреденост в града, която да се усети от всички граждани. Освен благоустрояването и това, което може да си позволи в тази сфера общинският бюджет, ние трябва да намерим и вярната форма на благоустрояване, която могат да направят самите граждани - например, да подменят развалените плочки около техните жилищни кооперации. Ние можем да им предоставим такива, защото имаме на склад. Със собствен труд гражданите, ако желят могат да направят тротоара пред техния магазин.

• Как може да стане това?

• За целта трябвя желаещите граждани да подадат молба до кмета на общината. Наши специалисти по благоустрояване ще посетят на място гражданина и ще преценят колко увредена е тротоарната настилка, колко квадрата плочки са необходими. После се получават с протокола нужните количества плочки, дава се срок, в който трябва да се възстанови тротоарната настилка, със средства на желаещите граждани и след това се прави констативен протокол, че тази работа е извършена. Такава иницатива вече проявиха граждани от улица “Батак”- за възстановяване на алеи, утъпкани преди това. Друга гражданка със собствен магазин също пусна молба за възстановяване на тротоарната настилка. Вижда се какви резултати даде и инициативата “ Цветовете на Казанлък”. В подреждането на територията трябва да вземат участие всички. Онова, което има властта- местната, било то законадателна или изпълнителна власт е малка част от тази подредба. Трябва да се търси съпричастността в подредбата на града сред различните слоеве и групи.

• Общината се опитва да промени мисленето на гражданите по отношение на визията на града. Но схващат ли и достатъчно съпричастни ли са в това начинание самите граждани? Чувствате ли подкрепата им?

• Това е бавен процес. Сдружените усилия дават резултат, но всичко това е бавен процес. Искам специално да благодаря на строителните фирми от района, които направиха огромни дарения за инициативата “Цветовете на Казанлък”, благодарение на която се обновиха фасадите на сградите в централната част на града. Активно ни помогнаха неправителствените организации, младите от “РотарАкт”. Надявам се тези примери да се увеличават. За първи път Общинският съвет тази година прие програма за озеленяването в размер на 200 хиляди лева и ефекта от това е видим. Градът е друг, със своите зелени площи. Гражданите видяха, че тези зелени площи могат да сменят физиономията на Казанлък. Мисля, че определна култура в опазването на тези площи все пак се и възпитава. И това е бавен процес, но нищо не става само с нормативни уредби, задължаващи хората да напраят това или онова за града. Просто трябва да го почувстват като свой. Да има диалог и публично-частно партньорство. Тогава ще се получи. Може да имаш гениални идеи, но ако нямаш партньори и разбиране, нищо не става. Затова местната изпълнителна и закондателна власт трябва да се гордеят с това, което се случва, защото промяната се дължи на всички.

• Как обаче близо 5-те хиляди метални гаража в Казанлък кореспондирират с намеренията на общинската власт да промени облика на града? Има ли дългосрочна визия Общината за “металната напаст”?

• Подготвя се известна корекция в схемата за разполагане на металните гаражи. През септември отново ще се внесе на сесия, на вниманието на общинските съветници. Предлага се в централните части, по главните транспортни артерии на Казанлък да няма такива метални контейнери. В същото време на хората ще се предложат други площадки. Увеличи се и броят на разработките за построяването на монолитни гаражи, с отстъпено право на стореж, с планово уреждане на територията. Ние бяхме пуснали предложение за подземен паркинг, но за съжаление нямаше кандидати. Въпреки всичко варианти за подземни и надземни паркинги се разработват от Експертния съвет. Тази инициатива ще срещне разбиране и ще се намери кандидат. Така малко по малко металните гаражи ще започнат да изчезват от лицето на града. Металните клетки са палеативно решение. Тяхното подреждане и изчезването им от града ще бъде предмет на много години работа и ще зависи и от покупателната способност на гражданите.

• Общинският съвет приема нова Наредба за общинските концесии. Какви пробеми трябва да реши тя?

• Концесията е особено вещно право на ползване, което се учредява за определен брой години. Концесия може да се предоставя за води, водни обекти, подземни богатства, пътища, спортни съоръжения., гори, енергийни мрежи и съоръжения, части от други обекти -публична общинска собственост, които могат да бъдат и с друго предназначение.Идеята е концесионерът, който се яви да има възможност да поддържа обекта както трябва. Много съжалявам, че в предишния мандат не ни стигна времето и не се започна прилагането на наредбата за концесиите. Имахме идея на концесия да бъдат дадени микропазарите в квартал “Изток” и на “Абаята”. Общинската концесия не е продажба на общинско имущество. Тя е експлоатация на общинско имущество или ново строителство за определен период от време. След изтичането на срока на концесията построеното остава общинска собственост. В същото време за всяка година, от срока на договора за концесията, концесионерът заплаща концесионни вноски на Общината, определени с решения на Общинския съвет.

 

• Има ли нещо конкретно, което на етапа Общината може да предложи за концесия?

• Да речем тенискортовете на стадиона. Те са в добро състояние. Там могат да се направят няколко корта, съблекалня, баня и други. Това е нещо, което може да бъде дадено на концесия. Ще се направи така нещо удобно, полезно, Общината няма да влага собствени средства за тази инициатива, но след срока на концесията тя ще си получи новите съоръжения.

• С наредбата за концесията става ли по-възможно предоставянето на гробищния парк на концесия?

• Не, не подлежи. Това беше запис от закона до 1998 година. След това вече не съществува текст, който да позволява отдаването на гробищните паркове на концесия.

• Общинската администрация е готова и с нова Наредба за превозните средства и териториите за обществено ползване в общината. Какви проблеми би решила тя ? И доколко резонен би бил първоначален отпор от страна на гражданите по отношение на крутите мерки, предвидени в наредбата- санкции с “паяк”, “скоби” при неправомерно паркиране?

• Идеята отново е подреждането на територията. Да намалим конфликтите, а не да създадем нови. Не е нужно да се казва, че в града безразборно водачите на МПС спират на непозволени места. Идеята на тази нова наредба е да регламентира ползването на тези обществени територии: дали това ще бъде тротоарът, върху който вече десета година си държа катастрофиралия автомобил или строителните материали, без за това да плащам каквото и да е, водена от логиката, че щом е обща територия, значи е моя. Това е недопустимо. Наредбата имаше за цел да обобщи всички видими ползвания на тази обща територия. Така че, ако на гражданина се наложи да спре пред Пощата, той да може да го направи на тази регламентирана територия, срещу съответно заплащане за съответно време, да си свърши работата, без да се притеснява от санкции. А не да си паркираш там автомобила, да стои целия ден само, защото така ти е удобно. За съжаление това е изобилието от примери по нашите улици. В наредбата нещата са представени вариантно. Общинският съвет трябва да реши кой да изпълнява функциите по контрола на тази наредба - дали това ще бъде организирана дейност от общинската администрация или да се обяви конкурс и някой друг да осъществи тази дейност вместо Общината.

• В какъв обозрим срок Централният кооперативен пазар ще има нов вид, предвид проекта на Общината за преместване на част от масите, разположени по тротоарите? Ще има ли ощетени от това?

• Целта ни е до края на лятото Кооперативнят пазар да има нов вид. Факт е, че там няма нормална проходимост. Едва ли в блъскането гражданите успяват да видят каква е предлаганата стока. Тук търговците се заблуждават, че като се изместят, потокът няма да стигне до тях. Идеята ни е част от масите да се преместят в зоната до банята, където вече се оформя територията за това. Неправилно търговците разсъждават, че ще им пострада бизнесът и няма да са на стратегическа търговска позиция. Напротив- потокът нормално разглежда и посещава целия пазар, но е нужна нормална проходимост за това. Не е нормално да имаш метър разстояние между масите. Ние нямаме за цел да елиминираме нечий бизнес. Това са хора, които в крайна сметка сами са поели риска по някакъв начин да не тежат на социалните помощи и да се изхранват сами.

• А търговците с изтекли договори ще трябва и отново да се явят на търг, за да спечелят ново място?

• Да, това си е правило по Наредба №15. Или с търг, или с конкурс се заема съответното място за разполагането на маса или павилион.

• В последните няколко години са факт доста по размер чужди инвестиции тук, макар и не толкова обществено огласени. Има ли някакви конкретни амбиции Общината в това отношение или от страна на чужди фирми за големи територии, върху които да инвестират?

• Имали сме запитвания от различни чужди фирми. В началото на мандата бе най- крупното- за птицекомбинат, но отдалечеността от ж.п линията отказа предприемачите. Ние им предоставихме терен, но той не отговаряше на всички техни изисвания. Мисля че се направи най- значимото и тук трябва да се отдаде дължимото и на упоритостта на кмета – газифицирането на Казанлък. Това е много важен факт, който би довел нови инвестиции тук. Така Казанлък става по-атрактивен и по-интересен. Общинската адманистрация трабва много да се гордее и с факта, че има вече специалист по местно икономическо развитие, който е продавачът на Общината в очите на чуждите ни партньори. Ако ме питате за желанията и намеринята за инвестиции тук на немската търговска верига “Кауфланд” или за “Билла”, да интерес имаше, но засега нищо повече. “Кауфланд” имаха съответни изисквания за терена, който им предоставихме. Но мястото, което им предложихме до МБАЛ-Казанлък се оказа без необходимата транспортна достъпност, за каквато те настояваха. Но вижте, дори някой нещо конкретно да си хареса, какъвто бе случаят с “Билла” и терена на Общинския пазар, то Общината не може да отдава на някой каквото и да е, без търг или конкурс. Същото важи и за Инфекциозното отделение.

• На финала- кога ще бъде завършена реконструкцията на ул. “Скобелев” и на отсечката от Лъвовата чешма до Пощата?

Амбицията ни е улица “Скобелев” да завършим до 30-ти август. Там инвестираме около 200 хиляди лева от общинския бюджет. Колкото за отсечката от Лъвовота чешма до Пощата – тя се изгражда по програмата “Красива България” и те си осъществяват избора на изпълнител. Там се работи по други правила. Малко по-бавно става.