Художествена галерия – Казанлък показва ловешкото дарение на Димитър Казаков – Нерон

През 1987 г., по време на една от визитите си в град Ловеч, докато се разхожда из стария квартал ,,Вароша”, Димитър Казаков – Нерон се впечатлява от една старинна къща, която е общинска собственост. Тогава той взима спонтанно решение да направи дарение на свои творби, които да бъдат експонирани в тази къща. Така Ловеч се сдобива  с уникална колекция.  От  1989 г.,, Къщата на дарителите”  е и постоянна експозиция, която съхранява 185  негови рисунки, графики и технологични  експерименти от периода на 60-те и 70-те години на XX век, както и 95 броя уникални керамични пана.

Част от това дарение идва този месец в нашия град по специалната покана на Художествена галерия - Казанлък. 40 творби на признатия майстор не само на маслената живопис, но и творец, владеещ до съвършенство акварела, литографията, монотипията и смесените техники. Изложбата ще включва предимно рисунки, графики и четири акварела.

Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор, Великотърновско. Учи в Художествената гимназия в столицата, а по-късно завършва специалност ,,Графика” в Художествената академия.

Няколко години живее в Пазарджик  и работи като плакатист, прави вътрешно художествено оформление на обществени сгради. През 1972 г. се установява със семейството си в с. Божурище край София. До 1977 г. работи като художник във военен завод, а от 1978 г. е на свободна практика. Приживе Димитър Казаков прави 15 самостоятелни изложби. Най-успешната е през 1980 г., когато е поставено началото на голямото му признание у нас и по света. Следват я и други впечатляващи  изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена , Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург и др. Творби на Нерон притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят ,,Пушкин” в Москва, Императорската колекция в Токио и др.

Определян е като неоекспресионист не само заради широкото разнообразие от стилове и техники, с които работи. Заради реакциите в изкуството му срещу така наречения метод на „социалистическия реализъм” и всички изчерпани и изтощени традиции, е наречен още „гладиатор с остра шпага срещу всичко”. В работата си той влага своята интензивна чувствителност, ползва митологията, религията; всеразпознаваема е гледната точка „от горе” в картините му, от погледа на Бога, който непрестанно наблюдава житейските игри на човеците „долу”. Но има нещо съществено, при което той завинаги остава – природата. Нерон буквално боготвори природата, като смята човека само за една прашинка от нея.

Казаков оставя след себе си изпълнени с удивление картини, оставя едно име, чието споменаване е гаранция за Голямото изкуство – независимо, първично, силно. Всеки щастлив досег до него е истински празник.

Такъв празник подготвя Галерията в Казанлък на 23 февруари 2017 г. /четвъртък/ от 17.30ч. Да не го пропускаме!