11:09 | 15 юли 05 3481

Горещото лято на 1868 година

“ … Дойде пролетта на 1868 и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да вдигнат всичкия народ на оръжие! Всеки продаваше мило за драго, всеки забравяше бедност и възраст, родители и роднини и всеки думаше “На Балкана! На Балкана!”. Но къде бяха нашите патриоти да разберат туй тупане на сърцето, туй сътресение на нервите? Де бяха да отговорят и те с каква годе жертва на олтаря за освобождение?” Това пише Христо Ботев в знаменитата си статия “Петрушан” по повод тригодишнината от безсмъртния подвиг на Хаджидимитровата чета.

Нощта на 6-ти срещу 7-ми юли 1868г. – събота срещу неделя. Чамът, натоварен с войводите и четниците, потеглил от румънското село Петрушан /близо до Гюргево/, акостира на българския бряг. Местността е Янково гърло, край село Вардим, Свищовско. Няколко часа юнаците газят из вонящата тиня на Вардимското блато. Най-сетне излизат на сухо. Всички падат на колене и със сълзи в очите целуват родната земя. Четата влиза в близкото село Саръ Яр.

Турските власти са информирани за минаването на четата. По следите и тръгва потеря. Започва се.

Първата битка става в местността Караисенски лозя край с. Караисен, Великотърновско. Падат първите жертви : Арсений Мартинов от Велес, Александър Василев от Плоещ и Стефан П.Мешов /Попо/ от Русе. Това четникът Христо Македонски. Според други автори жертвите са повече. Потерята дава 40-50 убити.

Втората битка е в местността Карапанова курия в землището на с. Горна Липница, Великотърновско. Боевете стават все по-ожесточени. Към потерята се присъединява и редовна турска войска. Позицията на четата е много добра. Загиват само двама четници. От турците падат много жертви. Убит е Яхия ага – комендант на русенската жандармерия. Четата държи пътя към Балкана.

Третата битка е в местността Бълги дол край с. Вишовград, Павликенско. Положението става все по-неудържимо. Четата води бой с редовна турска войска – добре обучена и въоръжена. Глад и жажда измъчват четниците, но те не падат духом. Край Вишовград загиват 36 четници. Останалите 85 продължават пътя към Голгота. В този бой е ранен първият помощник на Хаджи Димитър – войводата Стефан Караджа. “ Караджата, който имаше няколко рани по тялото си, не напускаше командата и длъжността си, която беше най-тежка : той избираше стратегическите за дружината ни места, нареждаше защитата и нападенията, с една дума – той беше офицеринът в тоя ни поход” – пише Христо Македонски. Денят е 9-ти Юли. 11, 05 Четвъртата битка е на другия ден – 10 юли в местността Канлъ дере. След опит да разкъса турската обсада, надупчен от куршуми, рухнал на земята, войводата Стефан Караджа е заловен от турските войници и откаран в техния лагер. В боя загиват нови 27 четници. Останалите живи около 58 души успяват да заблудят преследвачите и да стигнат до с. Дебел дял, Габровско, където е оставен тежко раненият брат на Хаджи Димитър - Тодор.

Петата битка е на Бузлуджа. Денят е 18-ти юли, следобяд. Четвъртък. Свидетелства четникът Христо Македонски :

“… Беше около пладне. Потерята се приближи. Времето като че ли нарочно от вчера насам не беше добро. Черни и мрачни облаци стоеха над главите ни и обещаваха дъжд – силен, пороен. Турците яростно ни нападаха. Те бяха редовна войска и башибозуци в голямо количество. Куршуми полетяха върху нас от всички страни… Ние стреляхме, но накъде по-напред. Наистина, ние бяхме разделени на групи при закрития, каквито имаше и които успяхме да завземем, стреляхме отчаяно. Падаха и от неприятеля, но нашите редове взеха много скоро да редеят, а турците вървят от всички страни право срещу нас и, както се виждаше, яко ни държаха в обръч, като имаха намерение да ни избият до крак. Не мога да определя колко време трая сражението, когато неприятелят се доближи на стотина крачки, оставаше му да протегне ръка и да ни хване. Ние всички стреляхме без почивка. Турците също. Още един-два залпа и три четвърти от нашите момчета бяха избити. Тогава едно отделение аскери удари на юруш и нападна първо онова място, където се намираше войводата. Хаджията с револвер в ръка храбро се защитава, но падна убит. Башибозуците последваха примера на редовната войска и нападнаха отчаяно другите наши групи…”

За Бузлуджанската битка и гибелта на Хаджията във вестник “Куриер д, Ориент” от 18-ти юли 1868г. пише : “ И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи повече от пет часа… Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго, по-добро време. Най-после и той падна. Сабята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук…”