"Тежко и горко на народ с такива послушни младежи"

В книгата си “Четите в България” /Приложение/ Захари Стоянов пише :

“ В с. Рахманлий, Сърненогорска околия, живял по онова време Маню Денев. Както виждате, той имал име българско, говорел на този език, но душата му била черна, убежденията му читашки, сърцето му рабско. Когато се чуло в с. Рахманлий, че Хаджи Димитър носи байрак Свобода или смърт, нашият брат Маню плюл на това име и казал, че тоя Хаджи Димитър трябва да бъде най-големият чапкънин. За да покаже и на дело тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направя. Събира той една чета от голи цигани, турски и български, въоръжил ги и тръгнал за Балкана. Участвал Маню в няколко битки с Хаджи Димитра, бил той и на Бузлуджа, клал и хващал своите братя, псувал много повече, отколкото самите турци. И пак се завърнал в своето село здраво и читаво. Разказвал Маню, хвалил се на своите съселяни на колко души хъшове отрязал главите, как намирал в гръцмулите им жито и ечемик / които те яли от глад/ и най-после почвал да псува и кръст, и вяра, и свобода, и България… За тая заслуга пловдивският паша подарил на Маня една добра пушка.

Тия редове аз пиша за Маня, защото той живее и до днешен ден. Живей той не така мълчаливо, за днес, за утре, не презрян от младото и честното, но пак е на чест и на почит, както и в турско време!…И е патриот той, ръководи общественото мнение, ходи редовно на черкова, псува турците, кълне султана… Миналата година младежите в Рахманлий дали представление- драмата “Х.Димитра и Ст. Караджата”. Присъствал и Маню. Когато станало сражението между кръста и полумесеца, Маню си припомнил стари грехове, върнал се в 1868г. и като си въобразил своите дела, паднал на мястото си в театъра без чувства. “ Други път да не сте давали подобно представление – казал той на младежите.- Хаджи Димитър и Караджата са чапкъни.”

• Слушаме ! – отговорили младежите…

Тежко и горко на народ с такива послушни младежи! – отговаряме ние…”