"ОТ БОЛШИНСТВОТО НЕЖЕЛАЕЩИ ДА ГЛАСУВАТ, ПОНЕЖЕ ИМА ЗАЩО!!!"

Наред с бюлетината /действителна/ в урната на 23-та избирателна секция, комисията намери  цитираното по-горе стихотворение, с послание-то "ОТ БОЛШИНСТВОТО НЕЖЕЛАЕЩИ ДА ГЛАСУВАТ, ПОНЕЖЕ ИМА ЗАЩО!!!" (стихотворението ни беше предоставено от секретарят на секцията Стоян Методиев). Страшно е когато, за да говорим с политиците си, с НАШИТЕ ИЗБРАННИЦИ, трябва да говорим по този начин. Страшно е, че те не можаха да провокират и 55% от народа си, да отиде до урната в изборния ден. Страшно е, че те стават все по-малко наши избраници. А още по-страшно е, че на тях май не им пука.   на стр.3
от стр. 1
Свикнахме вече, за 16 години демокрация, с всякакви предизборни обещания, агитации и любовни обяснения от страна на политиците към народа.                      
Обещаваха ни бъдеще от розово по-розово, а след поредните 4 години /ако ги изкарат до края/, си искаха по още четири. Защото, видите ли, тя светлината в дъното на тунела вече се съзирала, ама един мандат не е достатъчен да я достигнем. И следваха нови обещания, платформи и визии за още по-светли бъднини.
Когато преди 16 години "избухна" демокрацията имаше много емоции, надежда и добри намерения. Имаше дух! Имаше вяра!
Сега, 16 години по-късно, единственото което ни остава е една измъчена надежда, че някой ден, може би, ще се оправим и то, ако стане чудо!
Уморихме се да ни наричат електорат, да ни казват колко сме важни, че ние сме България, че ще се оправим, само да им повярваме. Уморихме се да вярваме! Уморихме се да ни говорят и да говорят от наше име. "Електората" осъзна, че се превръща в народ само по избори. И че и дори тогава никой не го интересува какво има да каже Той -  Народа. В политиците вече не виждаме надежда и все по-често цитираме бай Ганьо - "Маскари, всички са маскари!".
В потвърждение на общото униние е и слабата избирателна активност регистрирана преди броени дни. Най-слабата от 16 години насам, едва 53,48 %! Но ние си знаем - Те пак няма да се стреснат. Ние пак няма да се оправим, и да се доближим поне до "светлото бъдеще". И всичко ще си е пак постарому - едните ще се карат за "кокала" 4 години, а другите ще оцеляват, обезверявайки се все повече.
Докога! Кога ще ни чуете! И моля ви, не забравяйте - ВИЕ РАБОТИТЕ ЗА НАС. ЗАТОВА ВАЖНИТЕ СМЕ НИЕ И ТОВА КОЕТО ИСКАМЕ. ВСЛУШАЙТЕ СЕ И МОЖЕ ДА ТРЪГНЕМ НАПРЕД, ИЛИ ПОНЕ КЪМ НЕЩО ПО-ОБНАДЕЖДАВАЩО!
ДОЛИНА