Самият Георги не се чувства горд от видната прилика. Чистосърдечно признава, че това не е решило нито един от тежките му житейски проблеми, нито е направил началствата край него по-снизходителни. Напротив и той като много свои колеги е бил помолен доброволно да напусне работа. "Не разбирам как изведнъж се оказах излишен след толкова години работа?", диви се сега на странното предложение Георги Кацаров. В БТК той отговаря за 75 километра магистрален съобщителен и международен кабел. Дори и не мисли, че на някой може и през ум да му мине да остави това без надзор. И то във времена като днешните. Обича работата си и заради нея няколко пъти се е налагало да влиза в ролята на Рамбо. Веднъж получил съобщение, че се прави опит за кражба на кабели в края на Казанлък. С газов пистолет "казанлъшкият професор Кръстьо Петков" респектират пет чифта боси мургави крака. В замяна на това опазил 75-те километра кабели. От приликата си с професора-синдикалист признава, че облаги няма. Макар да е ревностен член на неговия синдикат. Откакто се помни. По три лева месечно за каузата на синдикатите плаща муфаджията. Кяра му от това е почивка на море със синдикална карта, но преди 7 години. Оттогава той и фамилията му почиват на …. нивата. Последната играе стратегическа роля за скърпването на бюджета на семейството, където единствената заплата е на Георги. Съпругата му, дипломирана виолистка от Държавната консерватория е седма година без работа. Една от големите грижи на двойникът на професор Петков е да намери подходяща и прилична работа за жена си. Дори не си и помисля, че в името на това може да използва скандална си прилика с професор Петков. Георги не се е срещал на живо с него. И не изгаря от желание, защото е убеден, че от политиците човек не може да очаква чудеса, а и у нас всичко било "опако". Убеден е, че социалдемокрацията е неприложима идеология в България, макар като идея да е добра. Причината била във възпитанието ни като народ и липсата на мерак за работа. Затова и на последните избори цакал със странната карта, трън в очите на всички партии. За демонстрация рецитира на приличен немски част от Хитлерова реч. Казанлъшкият Кръстьо Петков вече не вярва в чудеса, нито ги търси по страниците на вестниците. Но има две мечти - да получи еднопосочен билет за Някъде и двете му деца да живеят по-добре от него. Самият той някога имал шанса да опита късмета си на Запад. Заради приличния немски, интелектуален багаж от казанлъшкия Механотехникум и немско приятелство с двама братя германци, синове на виден тамошен предприемач. Дострашало го на югославско-австрийската граница. Нищо, че зад гърба му били двамата германски приятели, осигурили му паспорт за обетованата земя. Сега щях да съм важен човек в завод за радио-телевизионна техника, впуска се в мечти двойникът на професор Петков. Георги не е щастлив от изборните резултати. Предрича за страната второ Жанвиденово време. Това обаче не го плаши. Имал си нива и житце в хамбара. И признава, че от комбинациите в името на оцеляването дори Остап Бендер можел да му завиди. Яна Трифонова