Днешните проблеми на отколешните българи представят Пижо, Пена и Пендо

- Защо “Бутик – Шоп” и какво точно има в този бутик ?

- Постановката ни е по материал на Константин Константинов, който включва няколко линии на хумористичното представяне на социалното общество. Защо шоп, и ние се чудихме, но в един магазин като влезе човек намира уникални, наистина бутикови неща, които другаде няма , а нашата държава е нещо подобно. При нас българите се срещат неща, които няма да намери никой в другите държави и това всъщност е основната идея на автора. Много се чудихме дали да променим драматургичния материал, защото главните герои са Пижо, Пена и Пендо, но накрая решихме да си остане така, защото явно е имало за какво да се нарече от автора “Бутик – шоп”. Спектакълът включва четири песни, две от които са по музика на Слави Трифонов, една на Тони Димитрова. На пръв поглед нещата са много разкъсани, но са обединени от идеята, че ние отиваме към Европа, но не и толкова променени, колкото си мислим. У нас все още го има оня българин, който във всичко се съмнява, който иска по нечестен начин да постигне своето, който трупа пари и не знае защо ги трупа, и не може да ги използва добре. В спектакъла има и момент за медиите. Т.е. има всички онези характерни за българина помисли, по какъв лесен начин да постигне своето и бърза и лесна печалба. На края “решаваме” и демографския въпрос. Има и лек намек за предстоящите тук наши избори, и еротичен намек…Сценографията е много изчистена, работим само с едни подвижни паравани

- Умишлено ли е търсена тази изчистена сценография?

- Да, умишлено, защото ние имаме и песни, и хумористичен танц, и просто няма нужда от друго. Актьорите запълват сцената не само със слово, но и с присъствието си. Умишлено е търсен и жанрът – комичното. Преди това ние се бяхме спрели на една много сериозна пиеса, която също беше хубава, но стигнахме до мнението , че няма да бъде гледаема.

- Как децата-актьори се справят с драматургичния материал, все пак те са деца, а проблемите, които третира постановката са твърде сложни, макар и представени в комичен аспект ?

- Децата възприеха текста много бързо, с много голямо желание. Те самите изпълняват песните. Освен това се оказа, че третираните теми са близки до тях. Дори и толкова млади – 16-18 годишни те твърде добре разбират живота в България с всичките му проблеми и имат решение, всеки сам за себе си.

- В спектакъла каква е връзката между модерните проблеми на обществото и чисто българското, традицията ?

- Връзката е всестранна. Най-напред част от текста е на шопски диалект, а модерното е, че чрез този диалект се третират днешните проблеми – за вестника, какво има на пазара, за това как искаме да сме модерни, за секретарката, която чака подкуп и за Пижо, който иска да стане мафиот. Това са както съвременни, така и отколешни проблеми. Връзката е и в облеклото на героите, например Пижо е с фрак, потури и с гугла, по подобен начин са облечени и останалите герои. Т.е. и в самото облекло сме търсили нещо от миналото и се отива към съвремието – да изглеждаме като европейци. Само че не винаги успяваме. Връзка има дори в тези проблеми, които от толкова време ние в нашата държава не можем да разрешим – като този накъде да тръгнем, какъв бизнес да започне обикновеният човек, за да може да осъществи мечтите си, да реализира себе си. Връзка има и в това – в миналото, както и днес човек се влияе в голяма степен от политиката. Проблемът за избора в едно семейство е и проблем с днешна дата. В днешно време българинът не си знае интересите, той не си ги е знаел и преди.

- какви са амбициите на студиата за този спектакъл в бъдеще?

• С този спектакъл вече минахме през един преглед към Министерството на отбраната. Оценката на комисията в София беше много висока, но все още не се е произнесла по крайния резултат, тъй като не са прослушани останалите състави. Към 6 май очакваме резултат. Във вестник “Българска армия” излезе една статия за представилите се състави. И нас ни поласка много едно изречение, че спектакълът “Бутик- шоп” е представление, което ще пълни залите не само в Казанлък, но и извън него. Надяваме се да стане така, само че е много трудно с организацията. Трудно се пробива. Хората още имат повече доверие на читалище “Искра” и някак си се отнасят с предубеждение на поканите, които им отправяме за наши представления. Мислят си, че ще видят нещо, което не е добро, а то не е така. Да нашите деца са самодейци, но всеки професионалист е тръгнал от самодейната сцена. Затова е добре най- напред да се види, а след това да има или не предубеждения.

Славяна Узунова