Казанлъчанка пропадна в яма след ремонт на ВиК
Разкопаните улици на Казанлък, особено вътрешните или по-незабележимите, тези около блоковете в града, никнат като гъби. И причините за това са известни на всички – и на гражданите, които са потърпевши, и на институциите, а и на виновника за надупчените ни друмища – ВиК – ежедневните аварии по водопроводната мрежа.
Проблемът с асфалтирането вече е ясен – липкват финансови средства. Необясним обаче е този, с поставянето на предупредителни знаци и обезопасяването на съответните разкопавани след това не дотам грижливо заривани места на авариите. В почти две трети от случаите такава обезопасителна маркировка липсва, а и като не е ясно кога и дали изобщо някой ще се погрижи за асфалтирането на тези участъци положението става твърде обезпокоително. Безспокойството нараства, когато решиш да си потърсиш правата и започнеш да звъниш по институции, пък било то и само, за да сигнализираш за нередност, с едничката цел , да бъдат предотвратени случаите на злополуки.
Във водовъртежа на тази безизходица попада в понеделник /9 май/ и казанлъчанка, живееща в бл. 30 на жк “Изток”. Между 17 и 17.30, прибирайки се с автомобила си тя връхлита върху заритата сутринта на същия ден яма, след отстраняване на възникналата авария. “Колата ми пропадна, синът ми излезе някак си от нея, аз също. Събраха се съседи от блока. Извикахме пътна помощ. Дойде и КАТ.”, разказва потърпевшата. Веднага след произшествието тя позвънява на тел .6 32 19 във ВиК, за да ги информира за случилото се и да ги помоли да дойдат и обезопасят мястото - ”Не само че не се впечатлиха, но и се държаха арогантно”. Потърпевшата иска да пусне жалба. От КАТ и обясняват, че подобна може да пусне, само ако има съставен акт, в който единственото адекватно нарушение от нейна страна може да бъде “превишена скорост”. Реално обаче, потйърпевшата няма направено нарушение и така вариантът за жалбата отпада. “Единственото, което исках, бе да предотвратя други такива подобни случаи”, коментира тя. След като от ВиК никой не предприема нищо живущите в блок 30 решават сами да сложат някакви знаци – клонка от дърво и контейнер. До 20.15 ч., когато репортер на “Седмица” бе на въпросното място, подобаваща обезопасителна маркировка не бе сложена, така бе и до редакционното приключване на броя.
От ВиК не отричат, че е тяхно задължението при подобни случаи да бъде слагана маркировка. Но защо не е направено? На този въпрос трябваше да отговори техническият ръководител в казанлъшкото ВиК, който поради плътната му ангажираност с авариите в града не бе открит пак до редакционното приключване на броя.
И тъй като това не е единичен случай в Казанлък, то въпросите с обезопасяването на подобни места в града остават открити – защо това не се прави / има и изключения/ и докога ще е така ?
Славяна Узунова
