18:39 | 31 май 05 1259

Дипломатът от кариерата Красимир Костов : Спекулациите с европейската тема са лоша политика

За дипломацията и отвъд нея:

Помагат ли рогата на “Овните” в дипломацията?

Разбира се, че помагат, макар че в дипломацията нищо с рогата напред не става. Но ако вярвате на това, което казват специалистите по зодиакалните знаци и ако действително “овните” имат характер, то характерът в дипломацията е абсолютно необходим. Защото освен всичко друго, в нея се отстояват, защитават и прокарват интереси. Затова е нужен характер.

Тежи ли на дипломацията общоизвестната карма на българските войници, които нямат загубена битка, за сметка на българската дипломация и политика?

Непременно трябва да коригирам всички, които до този момент са писали това, защото то не е вярно. Вярно е, че българската армия никога не е губила битки на бойното поле и че всички битки, които България губи са на масата за преговори, но те не са по вина на българските дипломати. Битките, които България е губила на масата за преговори, са в резултат на намесата на българските политици в работата на българските дипломати. България е имала и може да има професионална кариерна дипломатическа служба, която да отстоява, защитава и прокарва националните интереси така, както никой друг да не може да го прави по-добре, отколкото професионалните и кариерни български дипломати. Това е едно ъгълче от държавата, което тепърва предстои да се изгражда.

Как сегашната българска дипломация се абстрахира от политическия натиск, имайки предвид, че голяма част от дипломацията ни е мимолетна- тя се ражда и умира с едно правителство?

Искате да кажете, че и в българската дипломатическа служба има политизация. За съжаление това е факт. Тя има изключително деморализиращо действие върху тези служители на Министерството на външните работи и конкретно върху българските дипломати, които следват най- високите критерии на службата, така както е в развитите реални демокрации, където дипломатическите служби са кариерни, професионални, неподдаващи се на политически влияния извън нормалното правене на политика в условията на демокрация. В Министерството на външните работи на България има необходимия минимум от такива професионални кариерни дипломати. Можем само да си пожелаем, един ден да бъде приет Закон за дипломатическата служба, който да изгради именно това ъгълче на българската държава. Да се надяваме, че парламентът и правителството ще предложат такъв закон и ще изградят именно такава професионална, кариерна, политически неутрална дипломатическа служба, служеща на националните ни интереси. Искам да подчертая, че България е имала такава служба и в края на 19-ти и през целия 20-ти век, и може да има такава служба занапред. Даже тя става все по-необходима, защото България много зависи от своите външни отношения и е много важно да има такава дипломатическа служба като страна-член на НАТО и бъдещ член на ЕС.

Дипломатите трябва да могат да отговарат на всякакви въпроси, в това число и недипломатични. Кое е правителството, което се отнесе най- недипломатично към българската дипломация?

1992 година. Не толкова правителството, колкото тогавашният министър на външните работи. Това, което беше направено тогава е престъпление спрямо българския народ и българската държава.

Дипломацията:

Какво означава подписаният от страната ни на 25-ти април Договор за присъединяване към ЕС и какво трябва да напарви България по силата на този договор до септември тази година?

Подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС и ратификацията му от Народното събрание означава две неща. България ще стане член на ЕС. Решението на ЕС е това да стане от 1-ви януари 2007-ма година и в по-близък план означава, че след ратификацията на този договор от парламента ни, България има статут на наблюдател във всички органи на Съюза, където това юридически е възможно. Тоест, оттук нататък нашите държавни служители са вътре в процеса на вземането на решения в ЕС. Разбира се, ние нямаме право на глас, но имаме пълно право да имаме глас в тези обсъждания, тъй като те са много важни за България. Това, което предстои е ясно и за българската държава, то би трябвало да стане ясно и за българското общество. Ролята на медиите в това отношение е много голяма. България трябва да извърши съдебна реформа и то в много кратки срокове, до началаото на тази есен. По същество Българи ятрябва да извърши административна реформа, трябва да се пребори с корупцията и престъпността, трябва да доизгради икономическите си стуктури така, че да се гарантира конкурентноспособност на българската икономика в условията на вътрешния пазар на ЕС. Има много работа.

Независимо, че страната ни става член на ЕС през 2007-ма година или при лош сценарии през 2008-ма, българските граждани няма да могат абсолютно свободно да се наемат на работа в страните от ЕС, по време на т.н. “преходен период”. Какво трябва да знаят българските граждани за това?

В свободата на движение на хора в тази част на преговорите беше договорен преходен период, който е обвързан с преходния период по глава “Свобода на движение на капитали”. Преходният период по глава “Свобода на движение на хора” означава, че две години след присъединяването на България към ЕС за българските граждани по същество се променя само ограничението от 90 дни за пребиваване на територията на старите държави-членки на ЕС. Това ограничение отпада. Български граждани ще могат да пребивават на територията на ЕС толкова дълго, колкото им позволяват средствата. Но проблемът е, че в условията на присъединяването те няма да могат да генерират такива средства, доходи на територията на ЕС. По условията на Договора за присъединяване българските граждани няма да могат да се наемат на работа в старите 25 държави-членки на ЕС, няма да могат да установяват своите фирми и няма да могат да имат доходи. Истината е, че се допуска едно изключение и това е: ако за едно и също работно място кандидатстват граждани на България, Румъния и на трети-страни, нечленки на ЕС, при назначаването на това работно място преимущество ще имат гражданите на България и Румъния. Трябва да бъдем реалисти, такива възможности, ако изобщо има, ще бъдат много малко. След като изтекат тези две години от датата на присъединяване, в случая 1-ви януари 2009-та година, Европейската комисия ще изготви доклад, в който ще провери данните, подадени от старите 25 държави –членки. И ако никоя от тези 25 страни не е заявила, че има имиграционен натиск от Българи по отношение на нея, то Комисията може да направи предложение преходният период да бъде отменен. Тоест същестувава реална възможност за България този период да продължи само две години. Ако обаче някоя държава –членка отчете имиграционен натиск от страна на България, преходният период може да бъде продължен с още 3 години, след което отново се изработва доклад на ЕК, на база становища на държавите –членки. Ако няма имиграционен натиск, към която и да е било от тези държави, преходният период може да бъде отменен, вече след 5 години. Ако отново има- още две. Максималната продължителност на преходния период е 7 години и със сигурност от 2014 година българските граждани ще могат да се наемат на работа, да установяват своите фирми и да имат доходи, генерирани на територията на 25-те страни-членки на ЕС.

Адекватно ли реши това правителство въпроса с подготовката на кадри, с оглед присъедиединяването ни към европейската общност?

Подготовката на кадри от гледна точка присъединяването и подготовката на страната ни за членство в ЕС е въпрос, който за съжаление трябваше да бъде поставен в дневния ред на страната и държавата ни много отдвана. В това отношение ние много сме изостанали. Всяка стъпка, която се предприеме, за да се навакса това изоставане, е положителна. Истината е, че у нас бизнесът вече по собствена инициатива предприема такива мерки, но в най- непосредствени и кратки срокове е нужно да се вземат мерки за повишаване на квалификацията на работната сила. И тук не говорим за висшисти, а за средните изпълнителски кадри. От друга старна, от стратегическо значание е, да бъде подобрено качеството на висшето образование в България. Няма толкова голямо значание колко са висшите учебни заведения в страната, въпросът е, че те всички трябва да отговарят на европейските стандарти за висше образование. У нас тепърва предстои тези от ВУЗ-овете, които изявят желание за това, да преминат през акредитация или сертификация за съответствие с европейските стандарти в областта на висшето образование.Има много какво да се прави в това отношение. Национален интерес е квалификацията на работната сила у нас да се извърши в по-кратки срокове, защото пряко свързана с тази преквалификация е конкурентноспособността на малкия индивидуален бизнес и на националната икономика като цяло. Въпросът с висшето образовоние е стратегически, той също трябва да се решава много бързо.Трябва да се подготвят достатъчно преподаватели и учени, които от своя страна да обучат преподаватели и учени, за да може Блъгария да има изградена структура за обучение като държава-член на ЕС.

В самия старт на предизборната кампания сме. Кои са опасните спекулации, които политиците ще използват в предизборната кампания по отношение на бъдещето ни еврочленство, които може да имат негативен ефект върху това?

От това, което съм наблюдавал досега, никой от българските политици не може да използва европейската тема ефективно за целите на своята кампания. Каквото и да бъде, то ще е в рамките на това, което е било дотук. Позициите са ясни. За съжаление ние сме виждали и разиграване на популистки теми, игра с чувствата на населението, игра с определени сектори от населението, със страховете им. Като цяло реалността на европейската интеграция остава непозната за българските граждани, а човек като не познава нещо, обикновено се страхува от него. Сега мога да ви кажа, че няма причина за страх от ЕС. Но с увеличаване на познанието за ЕС тези срахове ще падат. Би било лошо, ако българските политици спекулират с това. Ако това стане, вие спокойно можете от този момент такива лица да не наричате политици, защото спекулации с европейската тема, с европейската интеграция, с ЕС, са лоша политика.

Що за сигнал даде президентът с изявлението си само две седмици преди старта на кампанията, че би било редно да има референдум за ЕС. Това сигнал за партията, от която произлиза ли е, бонус за нея или по-скоро сигнал за ЕС?

Вие може да интерпретирате това, както желаете. Аз разбирам, че позицията на президента е изразена в лично качество и той е в правото си да изразява такава позиция. Различни български политици по-малко български партии са вземали отношение по този въпрос. Аз считам, че поначало този разговор у нас не се проведе или по-точно не се допроведе докрай, дотолкова доколкото остава един въпрос, който съществува в пространството. Това, което мога да ви кажа, е че по условията на чл.49 от Договора за ЕС, който в момента е валидното право на ЕС, за да стане една държава-член на ЕС, е необходимо договорът за нейното присъединяване да бъде ратифициран от тази страна-кандидатка и държавите-членки на ЕС, в съответствие с националните конституционни процедури. Националната конституционна ратификационна процедура на България, определена в чл.85 на Конституцията е ратификация от Народното събрание. С промяната в Конститутцията беше решено, че този договор трябва да бъде одобрен с 2/3 от мнозинството на народните представители и това стана. Тоест при нас, всички условия, изисквани от европейското право за присъединяване са изпълнени. Останалото е плюс.

Новото българско правителство безспорно ще е заложник на две страни - от едната Европейската комисия, от другата – българският парламент. Подредбите на партийните листи вече дават съответни нишани за новия парламет. Вашата прогноза- до каква степен новото правителство ще е в капан на новия парламент и на Европейската комисия?

Няма капан и няма проблем дотолкова, доколкото следващото българско правителство трябва да изпълни ангажиментите, които страната ни като държава и общество е приела в контекста на преговорите за присъединяването ни в Евросъюза. ЕС много ясно е посочил на България като страна и като общество какво трябва да направи, кое е предмет на т.н мониторинг или наблюдение.Това ще бъде отразено в доклада на ЕК през септември. Най- големият проблем, който трябва да се реши още до септември е приеманто на нов Наказетелно-процесуален кодекс и извършването на реформата в съдебната система, в частта досъдебно производство. Това е най- спешният приоритет. Надявам се, че следващото правителство в сътрудничество с парламента, тъй като това трябва да бъде направено от парламента, ще успее да изпълни в срок този ангажимент на България. Всяко действие, което не е насочено в тази посока поставя цялата страна, държава и общество под риска Европейският съюз да приложи защитната клауза по чл. 39, ал. 1 от Договора за присъединяване, която казва, че пълноправното членство на България в ЕС може да бъде отложено с една година. Това ще бъде много голяма загуба за страната ни. Аз се надявам, че у нас няма да има политици в следващия парламент, които да изложат страната на такъв риск. Това е първото, което трябва да се направи от новия парламент. Веднага след това, което пак е приоритет и ангажамент на следващото правителство, е администравната реформа, икономическите структури, борба с корупцията и организираната престъпност. Всички тези въпроси трябва да са изчистени абсолютно, за да сме пълноправни членове от 2007-ма година. Работата, която предстои да се извърши в страната ни до тогова е под непрекъснато наблюдение на държавите-членки на ЕС и ЕК. Тези държави трябва да ратифицират нашия договор за присъединяване към Съюза, за да влезе той в сила.

Има ли идеално правителство, което да осигури по-безпроблемното ни членство, както и правителство, което би затормозило и притеснило в известен смисъл вземането на решния в ЕС, касаещи страната ни?

От историята на отношенията между страната ни и Европейския съюз в последните години и най- вече на база европейското Споразумение за асоцииране, влязло в сила преди десет години, със сигурност може да се каже, че това правителство, което изпълнява ангажиментите на страната по отношение на присъединяването, може да разчита на подкрепа и съдействие от страна на ЕС. Това правителство, което се лута, шикалкави или се опитва да излъже ЕС по отношение на поети вече ангажименти, ще получи наказание под една или друга форма.

Иначе да попитам: чисто социалистическо или коалиционно правителство в случая е по-добрият залог за България?

Мога да изкажа само лично мнение. Каквото и да стане на изборите, когато българските гажадни гласуват, то те трябва да гласуват за такива политици, които ще изпълнят ангажиментите на България по отношениеана Евросъюза.

Деляна Бобева