10:03 | 13 май 05 2256

ФАКЕЛЪТ НА ЗНАНИЕТО ГОРИ 125 ГОДИНИ В ПАВЕЛ БАНЯ

Навършаха се 125години от откриването на училище "Христо Ботев" гр. Павел баня. Тази светла юбилейна годишнина ще бъде тържествено чествана на 14 май т. г. с общоградско празненство с богата делова и литературно-музикално-танцова програма, която ще бъде изнесена в салона на читалището. За да проследим извървения просветен път на извисяването трябва да се започне от самото създаване на селището. А то е: Нашите прадеди участници в епичните ожесточени бойни действия на Освободителната война и понесли със стоицизъм студената балканска зима, се завръщат голи, боси и гладни по родните бащини огнища в края на януари 1878 година. Заварват домовете си съборени, изгорени, а старите немощни, болни и недъгави хора - мъртви. Нямало друго какво да правят, освен да си осигурят прехрана и дом. С подписването на мирният Сан Стефански договор се захващат мъжки да съзиждат на голямата рътлина, граничеща със старата махала "Лъджа Кьой" ново селище, като за няколко дни изграждат 132 къщи и черква. На 29 юни следващата 1879 година на връх св. Павел, жителите с тържествена празнична литургия и пълни калайдисани ператници с топъл овчи курбан, освещават селото Павел. Единодушно е одобрено от мало и голямо селото да носи името на майор Павел Николаевич Попов, главен гарнизонен началник по това време в гр. Казанлък, който лично дал ценни съвети и указания за построяваното на селото. Доволни от добре преминалия именен ден на селото - празник, завършил с хора, веселия, песни и свирни огласили до късно прохладната лятна, звездна нощ. В будните и любознателни павелци жадни за знание, наука, прогрес и духовно израстване се заражда благоприятната идея през есента да се открие училище. Отлитнали летните дни, изпълнени с непосилен труд. Настъпила красива златна есен. Полската работа попривършила, набавили храна за хора, за добитъка. Осигурили дърва за огрев през зимата, инициаторите - първенци на село Павел се събират и търсят подходящо помещение за училището. Харесват една стая в къщата на Нено Пиперов и я наемат за учебни занимания. Първият учител бил 27 годишния младеж Тодор Митев родом от с. Турия. С негова помощ и умение училище "Христо Ботев" отваря широко врати и училищният звънец известява откриването на първата нова учебна - 1879/1880 година. Училището носи името на поета Христо Ботев тъй като той е имал бойни другари и верни приятели от Павел баня. С това се слага начало на просветното дело в Павел баня. Броят на учениците с всяка година нараствал и се наложило през третата учебна година да бъде преместено в къщата на Атанас Неделчев /Гаргата/. Но и тук помещенията се оказват тесни и даскал Тодор Митев търси и настоява пред управата да се преготвят за следващите години специални помещения за училището. Той се е ползвал с авторитет и уважение сред населението. Завършил класно училище в Казанлък. Вземал активно участие в провеждането на обществено-просветни и културни проявления. Бил е кмет, писар, учител, черковен псалт.
В следващите години били построени и приготвени стаи специално за училището. Те били обзаведени с чинове, маси, столове, сметала, географски карти и други учебни пособия, помагала и покъщнина. Това обстоятелство насърчило родителите да си пращат децата на училище. Големият наплив на ученици заставило общинската управа да увеличи учителският персонал и да разшири материалната база за учение. По настояване на общинския съвет, училищното настоятелство и учителската колегия през учебната 1910/1911 година се открива първи прогимназялен клас. За редовен учител и директор е назначен Георги Чорбаджийски, авторитетна възрожденска личност, съдействала активно пред Окръжния училищен съвет Стара Загора, за откриването и развитието на прогимназията. Идват да се учат деца от Турия, Виден, Долно Сахране, Александрово и др. места.
Селото се разраства като курорт, жителите нарастват, децата се увеличават. Училищната материална база е стара, недостатъчна да задоволи големия брой деца, желаещи да учат. Затова през есента на 1933 година училищното настоятелство енергично работи и настоява да се построи ново, удобно и просторно ново училище. За постройката е избрано подходящо място югоизточно от селото - място високо, широко и хигиенично. На следващата година до месец септември бил изкаран първия етаж, състоящ се от 5 класни и други 3 по-малки стаи. Учебните занимания започнали на 22 октомври 1934 година в новото училище. Обаче по липса на изкарани и обзаведени класни стаи две от отделенията - II и III - останали да учат в старото училище. За учебната 1935/1936 година в новопостроената училищна сграда се преместват всички отделения и класове. Учебният процес протичал нормално. Благоустроява се парка в училищния двор, голям около 20 декара. Павелбанци даряват 150 декара на училището намиращи се край новото училище и в местността "Дряннака". Даряват единия от воденичните камъни на воденицата край Тунджа, който носи доходи на училището. В продължение на годините се прави престройка: на училищната сграда, която вече е станала тясна. Строят се нови учебни стаи, работилница по трудово обучение, голям физкултурен салон, кухненски блок и столова, опитно поле, географска и физкултурни площадки.
Апогея се постига когато през 1981/1982 година отколешната мечта лилеяна дълги години в умовете и сърцата на павелбанци се сбъдва когато училището приема първия випуск ученици в IX клас на ЕСПУ "Христо Ботев" град Павел баня, от общината и гр. Казанлък. За директор е назначена талантливата учителка методист по музика Дешка Ганева. Учениците нарастват над 650 човека. Започва се строеж на нов модерен корпус с 24 класни стаи и кабинети. Разкрива се УПК с направление обществено хранене и машиностроене.
Учителският колектив е с висок образователен и професионален ценз и заработва динамично за продължаване на дългогодишните традиции на нашите предци да обучават и възпитават умни, талантливи, знаещи и можещи граждани на нашата мила татковина.
Учебната 1985/1986 година е връх в материалната и духовна сфера: открива се новия корпус на училището; нарисувани са три художествени пана - фреско от художника Михалис Никое Гарудис - възпитаник на училището и е изработена преградна решетка - дърворезба от Иван Лалев Бубев, също възпитаник на училището; оборудва се зъболекарски кабинет; благоустроява се и се канализира училищния двор; училищните художествени и спортни състави печелят призиви места в общината, окръга и страната.
През 1988 година - разкрита е паралелка в IX клас с хуманитарно-педагогическа насоченост; за да отговори на нуждите на общината от педагогически кадри.
1989 година - дипломирани са 57 ученика с рекорден брой отличници - 14; ежегодно една трета от завършващите 11 клас постъпват във висши и полувисши учебни заведения. Това е показател за качеството на учебно-възпитателния процес...
Педагогическият колектив работи всеотдайно за утвърждаването на средното училище. Дадени са много безвъзмездни трудови дни за построяване и обзавеждане на училището, организирани са десетки квалификационни мероприятия; педагогически четения, открити уроци, школи и др.
Училището в Павел баня е истинско огнище на знанието и културата. В него се разпалват искрите на родолюбието и трудолюбието. Възпитаниците му са навсякъде в България, но най-вече в Павел баня. Ковачница на кадри във всички сфери на живота...
Затова - поклон и признание към светлите образи на учители и ученици!
Кореспондент Христо ПОРОВ